Специално за Econ.bg
- Г-н Янчовичин, кои е основният проблем на българския радиопазар?
Николай Янчовичин:
- Основният проблем на българския радиопазар е, че НСРТ и ДКД раздадоха твърде много лицензи, в резултат на което пазарът се фрагментира прекалено много. Само в София има 33 радиостанции. За сравнение, в Лондон, където пазарът е много по-голям радиостанциите са 10. Оттам започнаха проблемите. Рекламният пазар не е толкова голям, за да може да издържа 30 радиостанции в София и над 200 в България. Възникна проблемът с недобрата продажба на рекламно време и дъмпинг на цените, стигна се до недоброто положение на радиото, като медия, сред рекламодателите. Радиорекламата се превърна в нещо като "разговор на пазара". Набляга се предимно на отстъпките, без да се отчита ефективността на радиото, креативните части на рекламните кампании, които са от взаимна полза за радиото и рекламодателите. Радиото е ефективна медия, която може да помогне на рекламодателите, но за съжаление, вече трета година се говори само за цени и отстъпки.
- Какво очаквате да се случи на радио пазара оттук нататък?
Николай Янчовичин:
- В десетгодишната история на радиобизнеса в България не е фалирала нито една радиостанция, така че едва ли може да се очаква отпадане на радиостанции. По-скоро ще настъпи консолидация, окрупняване на пазара. Няколко по-големи компании вече започнаха да закупуват по-малките радиостанции. Това дори се одобрява от СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията. Те трябва да помогнат, със законовата рамка, процесът да се случва по-бързо и по-чисто, да се знае кой какво притежава и да не се отива в сивата икономика.
- Какви функции трябва да има СЕМ, според Вас?
Николай Янчовичин:
- СЕМ има и трябва да има много роли, но без да се намесва в програмната политика. Трябва да има контролен орган, който да "надзирава" какво се случва в електронните медии, защото става въпрос за ограничен честотен ресурс. Той е ценен за страната и трябва да бъде даван на сигурни хора. След като СЕМ вече направи стратегия за развитие, трябва да я отстоява, за да може тя да се случва. За пръв път, с помощта на неправителствените организации, се погледна дългосрочно. Стратегията е за окрупняване на пазара, за развитие, за планиране на това, което ще се случи. Така опериращите на този пазар в момента ще са по-спокойни, а за в бъдеще, инвеститорите ще могат да навлязат на радиопазара без той да се наруши.
Когато БГ Радио получи лиценз за София, трябваше да бъдат дадени 10 лиценза. Именно на тази база направихме бизнес плана на радиото за 5 години напред. Само два месеца по-късно, обаче, бяха раздадени още 10 лиценза, което съвсем промени пазара и основно приходната част от реклами. СЕМ трябва да изгради и да подготви структура, в която всеки да се чувства по-сигурен, да се знае кога ще има конкурси, кога ще се дават лицензи. Това ще ни позволи да мислим по-дългосрочно.
- Как се съчетават рекламната и програмната политика на едно радио?
Николай Янчовичин:
- Това е като въпроса с кокошката и яйцето. Кое е първото, кое е по-важното, кое изгражда продукта. Ние се опитваме да ги съчетаем и да покажем на екипа, че са равностойно важни, защото едното създава продукта, а другото го продава. Трудно е, но вече две години екипите ни работят без напрежение.
- Какво символизира марката БГ Радио? Какви са плановете ви за развитие на радиото?
Николай Янчовичин:
- Основният символ на годишните ни музикални награди беше фразата: "Модерният български дух, който познава своите традиции". Като познаваме това, което е направено преди нас в България, като познаваме българската идентичност, можем да бъдем новатори. С българското в себе си, можем да сме различни и по-интересни за Европа и света. Едва ли някой ще се заинтересува от нас, ако копираме чуждото. Екзотичното и по-различното винаги провокират интереса.
По отношение на плановете ни, БГ Радио вече се развива и в Пловдив и Варна. От друга страна, Метромедия направи втората си инвестиция в Радио Едно, което е почти национална верига и също държи високо ниво на програмиране. Ще кандидатстваме за нови лицензи, когато бъдат обявени. Мисля, че БГ Радио заслужава да получи и национален лиценз.
- Това е като въпроса с кокошката и яйцето. Кое е първото, кое е по-важното, кое изгражда продукта. Ние се опитваме да ги съчетаем и да покажем на екипа, че са равностойно важни, защото едното създава продукта, а другото го продава. Трудно е, но вече две години екипите ни работят без напрежение.
- Какво символизира марката БГ Радио? Какви са плановете ви за развитие на радиото?
Николай Янчовичин:
- Основният символ на годишните ни музикални награди беше фразата: "Модерният български дух, който познава своите традиции". Като познаваме това, което е направено преди нас в България, като познаваме българската идентичност, можем да бъдем новатори. С българското в себе си, можем да сме различни и по-интересни за Европа и света. Едва ли някой ще се заинтересува от нас, ако копираме чуждото. Екзотичното и по-различното винаги провокират интереса.
По отношение на плановете ни, БГ Радио вече се развива и в Пловдив и Варна. От друга страна, Метромедия направи втората си инвестиция в Радио Едно, което е почти национална верига и също държи високо ниво на програмиране. Ще кандидатстваме за нови лицензи, когато бъдат обявени. Мисля, че БГ Радио заслужава да получи и национален лиценз.
