Специално за Econ.bg

- Господин Чачев, от няколко седмици насам вицепремиерът Костадин Паскалев говори, че ще внесе доклад в правителството за решаване на проблема с "Горна Арда". Последно Вие се занимавахте с него. В какво състояние точно го оставихте?

Евгени Чачев:

- На последното заседание в началото на годината на смесената българо-турска правителствена комисия, на която аз бях председател, се договорихме, че магистрала "Марица" от Оризово до Капитан Андреево ще си я строим сами. А турската страна ще посочи друг изпълнител за каскадата "Горна Арда". И по-точно - не изпълнител, а изпълнители, от които ние да изберем един, като финансирането на обекта се извърши от друг стратегически инвеститор.

Трябва да припомня, че НЕК води успешни преговори с няколко световноизвестни фирми за това и се стигна до обявяване на международен конкурс. Сред кандидатите бяха щатската "Бехтел", канадската "Хидро Квебек", белгийската "Трактабел", италианската "ЕНЕЛ Хидро". Някои от тях - като "Бехтел" и "ЕНЕЛ Хидро", потвърдиха по време на последния инвестиционен форум интереса си към участие в проекта. Просто смяната на правителството забави довеждането на конкурса до успешен край, а и нежеланието на "Джейлан" да излезе от смесеното дружество. 

- Защо тогава Костадин Паскалев твърди, че тепърва ще се иска от турската страна магистралната отсечка да излезе от споразумението?

Евгени Чачев:

- Господин Паскалев има предвид междуправителствения договор от 1998 година. В него е записано, че срещу повишаване на износа на електроенергия за Турция, турската страна ще добие правата да изгражда инфраструктурни обекти на територията на България.

Така или иначе турската страна не пожела това да отпадне от договора с мотива, че той вече е ратифициран от техния Меджлис. Това щеше да създаде трудности за тях и просто направихме уговорката с комисията ангажиментът да отпадне. Но не смятам, че ще има трудност това да излезе и от текста на междуправителствената спогодба. Така или иначе ние изпълняваме и преизпълняваме договора за износ на ток. Вече е готов и ще влезе в експлоатация новият далекопровод и българската страна е на практика с 2 години напред с количествата за износ. Не виждам в следващите няколко години алтернатива за внос на ток за Турция, т.е. тази част от междуправителствения договор не може "да се върне назад".

- Този конкурс за търсене на съизпълнител ли беше или за финансиране чрез дялово участие?

Евгени Чачев:

- За финансиране чрез участие в готовата каскада. Но условието беше в смесеното дружество, което ще експлоатира каскадата, да бъдат включени и вече построените и работещи от години насам три язовира от долното течение на река Арда. Те щяха да бъдат продадени под някаква форма на смесеното дружество.

Причината беше, че всички изчисления показаха, че само така инвестициите в новопостроената каскада ще се възвърнат по-бързо. Трите централи от долното стъпало се нуждаят само от рехабилитация, т.е. имат нужда от далеч по-малко средства. Освен това тази рехабилитации щяха да се правят на няколко стъпки, не с пълното спиране на цялата работа. Следователно, докато се строи "Горна Арда", експлоатацията на съществуващите язовири щеше да носи доход. Иначе инвестицията в построяването на "Горна Арда" изискваше минимум $ 100 млн. и то само от страна на НЕК.

- Какви права е имал "Джейлан" върху обекта, като той участваше само в смесеното дружество с НЕК, което така и не заработи?

Евгени Чачев:

- За мен това дружество стана безпредметно от момента, в който му бе отнет лиценза да строи каскадата. А предметът му на дейност бе именно това.

- Кога за първи път възникна идеята "Горна Арда" да се слее на практика с "Долна Арда", след като междуправителственото споразумение е още от 1998 година, когато за това не се говореше?

Евгени Чачев:

-  Не знам защо това не фигурира в междуправителствената спогодба, защото тогава още не се занимавах с нея. Но през цялото време се работеше с идеята за свързването им. Логично е - целият проект е в един воден басейн и е нормално експлоатиращата компания на шестте язовира да е една и съща.

Цената на тока само от новопостроените язовири щеше да е толкова голяма, че дори за такова минимално количество ток щеше да е неизгодна на НЕК. Цената на тока просто не можеше да се намали и се получаваше така, че новопостроените мощности щяха да дават приход след над 5 години от момента, в който влязат в експлоатация. При споменатия вариант през всичките тези години фирмата щеше да има приход от останалите 3 язовира. Така щеше и държавата да се отърве от задължението да участва с готови пари в проекта. Все пак, $ 100 млн. не са малко дори за НЕК.

- Какви права е имал "Джейлан" върху обекта, като той участваше само в смесеното дружество с НЕК, което така и не заработи?

Евгени Чачев:

- За мен това дружество стана безпредметно от момента, в който му бе отнет лиценза да строи каскадата. А предметът му на дейност бе именно това.

- Кога за първи път възникна идеята "Горна Арда" да се слее на практика с "Долна Арда", след като междуправителственото споразумение е още от 1998 година, когато за това не се говореше?

Евгени Чачев:

-  Не знам защо това не фигурира в междуправителствената спогодба, защото тогава още не се занимавах с нея. Но през цялото време се работеше с идеята за свързването им. Логично е - целият проект е в един воден басейн и е нормално експлоатиращата компания на шестте язовира да е една и съща.

Цената на тока само от новопостроените язовири щеше да е толкова голяма, че дори за такова минимално количество ток щеше да е неизгодна на НЕК. Цената на тока просто не можеше да се намали и се получаваше така, че новопостроените мощности щяха да дават приход след над 5 години от момента, в който влязат в експлоатация. При споменатия вариант през всичките тези години фирмата щеше да има приход от останалите 3 язовира. Така щеше и държавата да се отърве от задължението да участва с готови пари в проекта. Все пак, $ 100 млн. не са малко дори за НЕК.