Специално за Econ.bg


Г-н Уейд, какви са основните проблеми пред европейската енергетика?

Пол Уейд:

Един от основните проблеми в момента касае осигуряването на сигурността на доставките на енергия, тъй като Европа се превръща все повече и повече във вносител на енергия. Според нашите изчисления до 2030 г. Европа ще внася повече от 80% от газта, както и 90% от петрола, които употребява.

Друг основен проблем представлява промяната в климата и ефектът, който енергията оказва върху него. В глобален аспект изчисленията показват, че с досегашните си темпове емисиите на парникови газове, произвеждани от енергетиката, ще надхвърлят 40 млрд. тона годишно до 2030 г., докато към днешната дата количеството им е в порядъка на 26-27 млрд. тона/годишно.

За да бъде постигнато намаляване на годишната температура, рязко трябва да бъдат намалени емисиите вредни газове, изпускани в атмосферата до 2020 г.

Кои са основните начини, по които може да бъде разрешен проблемът с увеличаването на количеството парникови газове в атмосферата?

Пол Уейд:

Това може да се постигне по множество различни начини, включително и посредством програмите за енергийна ефективност.

Строителният сектор например употребява около 40% от цялата произведена енергия. Старите сгради употребяват средно между 2000 и 5000 киловатчаса енергия на квадратен метър. За сравнение, в новопостроените сгради се употребява около 50 киловатчаса енергия на квадратен метър.

Евентуални вложения в енергийната ефективност на сградите биха били компенсирани от по-малките сметки за ток, които ще плащат обитателите на сградата впоследствие.

В България има множество стари сгради. Смятате ли, че посредством мерки за енергийна ефективност техният "живот" може да бъде удължен?

Пол Уейд:

Напоследък се наблюдават множество положителни тенденции в развитието на енергийната ефективност. Въпреки това все още съществува голямо разминаване между планираните мерки и тяхното въвеждане.

Европейският съюз има за цел да намали енергийните си нужди до 2020 г. Това е технически постижимо, но ще изисква увеличение средствата, които се инвестират в този сектор.

Убеден съм, че на България, както и на останалите страни в Европа, ще й се наложи да предприеме още много мерки, за да успее да постигне видим резултат от мерките за енергийна ефективност

Според Вас колко пари трябва да бъдат вложени в глобален план в енергийната ефективност на сградите?

Пол Уейд:

В глобален план и с темповете, с които се развива енергийната инфраструктура, бих казал, че инвестициите, които ще бъдат необходими, ще са от порядъка на 20 трилиона долара до 2030 г.

Изчисленията ни показват, че ще успеем да намалим енергийните нужди на общността с около 16%. Планираме да инвестираме още 1.6 трилиона долара в енергийна ефективност.

Каква роля играе България на европейския енергиен пазар?

Пол Уейд:

От това, което знам, бих могъл да кажа, че България е една малка страна с икономика, която се развива бързо. На нея също й е необходимо да подобри енергийната си ефективност, подобно на други бивши социалистически държави. Струва ми се, че България ще бъде изправена пред изпитания, които очакват и доста други страни в Европа.

Смятате ли, че тръбопроводите "Южен Поток" и "Набуко" ще могат да разрешат проблема с газта в Европа?

Пол Уейд:

Според мен никой проект сам за себе си не може да разреши този проблем. Същото се отнася и за петролопроводите. Европа трябва да се научи да употребява газта много по-ефикасно.

Мислите ли, че мерките, залегнали в Протокола от Киото, са осъществими в Европа?

Пол Уейд:

Мисля, че Европа определено може да се справи. Въпросът е обаче какво следва след изпълнението му, тъй като изискванията в него са доста лесно постижими.

Според прогнозите на Междуправителствения панел за климатичните промени към ООН Европа ще се нуждае от далеч по-сериозно намаление на емисиите на парникови газове. Това вече принуди множество страни като Япония да заложат в плановете си намаление на парниковите емисии с 50 и повече процента към 2050 г.

Интервю на Петър Чернев