- Г-н Божков, кои са основните изводи в доклада на ЦИР за устойчив икономически растеж в Югоизточна Европа, представен на тазгодишния Икономическия форум?

Александър Божков:

- Като че ли най-важното е, че Балканският регион, като най-бързо развиващата се част от Европа, не е задължително най-атрактивната. Високите темпове на развитие идват от ниската база, от която се тръгва и в сравнение с почти преустановения ръст в останалите страни от Европа. Още сме много далеч от това да наречем страните от Югоизточна Европа "Балкански тигри".

България, която без съмнение е лидер в региона, има нужда от растеж на БВП от около 8-10% годишно, за да може относително бързо да влезе в групата на страните от централноевропейските страни по отношение стандарта на живот, функционирането на икономиката и атрактивността за инвестиции.

- Кое е общото и различното в икономическото развитие на страните от региона?

Александър Божков:

- Общото е желанието за присъединяване към ЕС. Нямам предвид само в чисто формален план, където някои страни доста закъсняват. Главното е, че като ориентация и начин на мислене, Балканите най-после категорично заявяват себе си като европейски страни, желаещи да участват в едно единно икономическо пространство. Европа е атрактивна с ясните си пазарни отношения, с големите улеснения за предприемачите и търговците в рамките на Европейския пазар.

Това, което отличава страните от региона една от друга, е много голямата разлика в степента им на готовност за присъединяване към Европейското икономическо пространство. За това има и субективни, и обективни причини. Някои от страните са твърде малки и икономиките им са слаби, други са тежко пострадали, пряко или индиректно, от продължителните войни през последните 10 години. Мозайката от страни в региона е много пъстра, а като прибавим и Гърция, която е член на ЕС, и Турция, която е с особено положение спрямо ЕС и е член на НАТО, картината става още по-шарена. Убеден съм, че именно това е предимството, което трябва да се използва максимално. Абсурдно е големите търговски партньори на страните в региона да са извън него. Има възможност за много по-балансиран и активен търговски обмен между страните в Югоизточна Европа, което е начало на всяко по-сериозно коопериране. При създаването на свободни търговски отношения между страните от Балканския полуостров, на непрекъснато разширяващо се коопериране между фирмите в региона, той ще се оформи като едно цялостно икономическо пространство в рамките на Европа. Така Балканите ще могат да бъдат разглеждани като един голям пазар.

- Какви са Вашите прогнози за тенденциите на растежа в региона и по-специално за България?

Александър Божков:

- Аналитиците отвън винаги са били песимистични към България. Обикновено се получава така, че надминаваме прогнозите на аналитиците от Европа с около един-два процента. Ако използваме дори тази проста методика, може да се прогнозира, че ръста на БВП на България тази година ще бъде 5-5.5%, след като западните аналитици предполагат около 3-3.5%. Това подценяване е нормално, тъй като те вкарват в прогнозите си един рисков фактор. Ние, като анализатори отвътре, можем да преценим по-добре дали този рисков фактор съществува за момента или не и съответно да се съгласим с прогнозата им, да я намалим или да я увеличим. Интересното е това, че въпреки резкия спад в инвестициите, България показва ръст. Това е ясен знак, че българската икономика е заработила и е способна да произведе висок ръст на БВП, въпреки отсъствието на инвестиции. Нашият растеж, обаче, е голям само на фона на отсъствието на растеж в останалите страни в Европа. Ние имаме нужда от двуцифрен растеж и той може да се постигне, ако съумеем да привлечем инвестиции. Тогава ръста на БВП може да достигне десетина процента. За целта е нужно да създадем привлекателна среда в България. За да може инвеститорите да предпочетат България пред 200 други страни в света, ние трябва да им предоставим ново отношение на публичните институции. Това е ключът. Всеки чужд инвеститор в страната, дори и да не влиза в преки отношения с държавата, трябва да съществува в една благоприятна среда, за да развива бизнеса си. Тази среда не може да бъде добра, ако държавата се държи като чорбаджия и регулатор и се опитва да командва икономиката. Става въпрос за регулирането, както в макроаспект - по отношение на избора на приоритетни сектори и региони, на диференциране данъците за фирмите, така и на микрониво, когато чиновникът – представител на държавата се превръща в тероризатор на бизнеса и се мъчи да печели от него. Притеснен съм от странни идеи, като нулеви ставки за данъците в депресивните райони. Ако един район е депресивен, няма развита инфраструктура и възможности за производство, то никой няма да инвестира там заради нулевия данък. Много по-логично е да се стимулират инвестициите в икономически активните региони. Един активен регион може да стане два пъти по-активен, а един неактивен си остава такъв.

- Кои са силните и слабите страни в икономическата политика на правителството?

Александър Божков:

- Винаги отказвам да отговоря на този въпрос поради простата причина, че за да има силни и слаби страни, трябва да има икономическа политика. Това правителство няма икономическа политика. То предприема хаотични икономически мерки, но няма цялостна политика.

- Как оценявате процеса на приватизация?

Александър Божков:

- Общото между двете емблематични приватизационни сделки за тази година – БТК и Булгартабак е, че и двете процедури се основават на стратегии, в които недвусмислено е записано, че схемата за продаване на мажоритарен пакет от акциите им се прилага при наличието на стратегически купувач. И в двата случая няма стратегически купувач, но въпреки това схемата се развива. Стратегията очевидно не се изпълнява и приватизацията се прави заради самата приватизация. Оттук и резултатът от приватизацията става напълно неясен. Очевидно е, че купувачът на Булгартабак ще цели да го препродаде при най-голяма норма на печалба за себе си, а не да развива тютюневата промишленост в България. В БТК се получава същото. На границата на падането на монопола, кандидатите се избират не по това как ще управляват компанията в условията на конкуренция, не съобразно плановете им за повишаване конкурентоспособността на БТК, а главно по предлаганата цена. Цената на компанията е толкова нищожна, че според мен тя изобщо не трябва да се включва в избора на купувач. Важно е БТК да се превърне в мощна компания, действаща в конкурентна среда, която да излезе и на регионалния пазар и да създава работни места в България. 

- Какви препоръки бихте дали на правителството? Формирането на икономическа политика ли е основното?

Александър Божков:

- Не виждам възможност това правителство да формира политика, защото зад него не стой идеология в добрия смисъл на думата. Трябва да има някаква обща икономическа идея за мнозинството в Парламента и за правителството, за да може държавата да се движи в правилна посока. Ние имаме мнозинство, състоящо се от крайности. От една страна е НДСВ, където има крайно комунистически и крайно либерални пазарни възгледи и от друга страна – ДПС, които изповядват либерални възгледи, но търсят начин да увеличат държавната намеса, за да задоволят интересите на социално слабия си електорат. Този хаос на идеите в мнозинството веднага рефлектира в хаос в действията на правителството. Според мен тази ситуация е непоправима.

- Аналитиците отвън винаги са били песимистични към България. Обикновено се получава така, че надминаваме прогнозите на аналитиците от Европа с около един-два процента. Ако използваме дори тази проста методика, може да се прогнозира, че ръста на БВП на България тази година ще бъде 5-5.5%, след като западните аналитици предполагат около 3-3.5%. Това подценяване е нормално, тъй като те вкарват в прогнозите си един рисков фактор. Ние, като анализатори отвътре, можем да преценим по-добре дали този рисков фактор съществува за момента или не и съответно да се съгласим с прогнозата им, да я намалим или да я увеличим. Интересното е това, че въпреки резкия спад в инвестициите, България показва ръст. Това е ясен знак, че българската икономика е заработила и е способна да произведе висок ръст на БВП, въпреки отсъствието на инвестиции. Нашият растеж, обаче, е голям само на фона на отсъствието на растеж в останалите страни в Европа. Ние имаме нужда от двуцифрен растеж и той може да се постигне, ако съумеем да привлечем инвестиции. Тогава ръста на БВП може да достигне десетина процента. За целта е нужно да създадем привлекателна среда в България. За да може инвеститорите да предпочетат България пред 200 други страни в света, ние трябва да им предоставим ново отношение на публичните институции. Това е ключът. Всеки чужд инвеститор в страната, дори и да не влиза в преки отношения с държавата, трябва да съществува в една благоприятна среда, за да развива бизнеса си. Тази среда не може да бъде добра, ако държавата се държи като чорбаджия и регулатор и се опитва да командва икономиката. Става въпрос за регулирането, както в макроаспект - по отношение на избора на приоритетни сектори и региони, на диференциране данъците за фирмите, така и на микрониво, когато чиновникът – представител на държавата се превръща в тероризатор на бизнеса и се мъчи да печели от него. Притеснен съм от странни идеи, като нулеви ставки за данъците в депресивните райони. Ако един район е депресивен, няма развита инфраструктура и възможности за производство, то никой няма да инвестира там заради нулевия данък. Много по-логично е да се стимулират инвестициите в икономически активните региони. Един активен регион може да стане два пъти по-активен, а един неактивен си остава такъв.

- Кои са силните и слабите страни в икономическата политика на правителството?

Александър Божков:

- Винаги отказвам да отговоря на този въпрос поради простата причина, че за да има силни и слаби страни, трябва да има икономическа политика. Това правителство няма икономическа политика. То предприема хаотични икономически мерки, но няма цялостна политика.

- Как оценявате процеса на приватизация?

Александър Божков:

- Общото между двете емблематични приватизационни сделки за тази година – БТК и Булгартабак е, че и двете процедури се основават на стратегии, в които недвусмислено е записано, че схемата за продаване на мажоритарен пакет от акциите им се прилага при наличието на стратегически купувач. И в двата случая няма стратегически купувач, но въпреки това схемата се развива. Стратегията очевидно не се изпълнява и приватизацията се прави заради самата приватизация. Оттук и резултатът от приватизацията става напълно неясен. Очевидно е, че купувачът на Булгартабак ще цели да го препродаде при най-голяма норма на печалба за себе си, а не да развива тютюневата промишленост в България. В БТК се получава същото. На границата на падането на монопола, кандидатите се избират не по това как ще управляват компанията в условията на конкуренция, не съобразно плановете им за повишаване конкурентоспособността на БТК, а главно по предлаганата цена. Цената на компанията е толкова нищожна, че според мен тя изобщо не трябва да се включва в избора на купувач. Важно е БТК да се превърне в мощна компания, действаща в конкурентна среда, която да излезе и на регионалния пазар и да създава работни места в България. 

- Какви препоръки бихте дали на правителството? Формирането на икономическа политика ли е основното?

Александър Божков:

- Не виждам възможност това правителство да формира политика, защото зад него не стой идеология в добрия смисъл на думата. Трябва да има някаква обща икономическа идея за мнозинството в Парламента и за правителството, за да може държавата да се движи в правилна посока. Ние имаме мнозинство, състоящо се от крайности. От една страна е НДСВ, където има крайно комунистически и крайно либерални пазарни възгледи и от друга страна – ДПС, които изповядват либерални възгледи, но търсят начин да увеличат държавната намеса, за да задоволят интересите на социално слабия си електорат. Този хаос на идеите в мнозинството веднага рефлектира в хаос в действията на правителството. Според мен тази ситуация е непоправима.