Стефан Василев e роден в Пловдив през 1970 г. Понастоящем е мениджър "Кредитиране на малък и среден бизнес и международни кредитни програми" в Обединена българска банка. Завършил е Софийската математическа гимназия, а през 1993 г. - "Финанси" в УНСС. Оттогава до днес работи в ОББ. Преди да заеме настоящата си позиция е бил дилър парични пазари, зам.-директор на най-големия офис в столицата, регионален мениджър.

Г-н Василев, ще обясните ли защо банките все още нямат готови продукти за фирмите, които ще кандидатстват с проекти пред еврофондовете?

Стефан Василев:

Причината е, че няма никаква утвърдена, приета от Брюксел, схема на работа по оперативните програми. Дори ролята на банките е абсолютно неясна. Имаме само чернова на националната стратегическа референтна рамка и едни чернови на съответните оперативни програми, които още не са одобрени. Правенето на кредитен продукт е много лесна задача, но трябва по-скоро да са ясни правилата на играта. За нас е недвусмислено, че ще бъдем активни в тази насока и ние показахме това в предприсъединителните програми, например САПАРД. Тогава осигурихме големи възможности на фирмите да реализират проектите си, защото допуснахме финансиране на до 90% от стойността на проекта.

Вярно ли е, че текат разговори между Асоциацията на банките и Министерството на икономиката и какво се обсъжда?

Стефан Василев:

Държим да се дефинира по-активна роля на банковата система в България по работата на оперативните програми. Едната възможност е банките да се намесват едва след като даден проект е одобрен от съответната разплащателна агенция. Това означава, че предприемачът прави проекта, кандидатства пред съответната агенция и печели. Но тъй като това са проекти, които за разлика от проектите по ФАР, не допускат авансово плащане на субсидия, ако фирмата няма собствен ресурс да реализира проекта, трябва да се обърне към банка. Ако не намери банка и няма пари, одобрение ще получи проект, който практически няма да се реализира. Така ще се задели ресурс, който ще бъде загубен. Факт е, че по САПАРД се получи точно така.

Искате да кажете, че е имало подобни случаи със земеделските средства?

Стефан Василев:

Разбира се, че имаше. Защото всичките проекти по тази програма първо се одобряваха от САПАРД, а едва след това предприемачът търсеше финансиране. Пред мен нямам статистика, но съм сигурен, че са достатъчно много такива проекти, които крайно реализиране така и не видяха.

Очевидно според вас вариантът да се търси финансиране след одобрението на проекта не е добър. Тогава какво предлагате?

Стефан Василев:

Хубаво е мястото на банката да се измести преди разплащателната агенция да е направила съответното одобрение. Преговорите с икономическото министерство целят именно да помислим как това може да стане. Идеята е всеки проект, който евентуално ще постъпи в разплащателната агенция, да бъде предварително одобрен от дадена банка за финансиране. Защото по този начин няма да се допусне да има одобрени проекти, които да не се реализират и да останат неусвоени средства.

По какъв начин обаче тази схема ще улесни фирмите?

Стефан Василев:

Въпросът е в организацията на процеса, за да няма дублиране на документация, която би затруднила частния предприемач и разходите по неговата подготовка. Стои и въпросът кой плаща разходите на банките по разглеждането на документите. Защото ще има и такива проекти, които ще бъдат разглеждани, т.е. банките ще хабят ресурс, но няма да бъдат одобрени. Смятам, че в държавата има ресурс тя да заплати разходите. В оперативните програми има заделени пари за тяхното промоциране, които вместо за неясни реклами по телевизията могат да се заделят за разходи, така че да направят европрограмите по-достъпни за всеки участник, а не само за най-големите и най-опитните.

Малкият бизнес си задава основно следния въпрос - как ще получа финансиране, след като проектът се плаща от Евросъюза едва след като се реализира. Вие можете ли на този етап да обясните какъв процент от стойността на проекта банките ще представят като кредит?

Стефан Василев:

Този процент ще варира в зависимост от самата програма и мярката, която се реализира. Например по САПАРД ОББ финансираше 90% от разходите. Със сигурност и при тези програми няма да е по-малко. Интересните проекти дори можем да ги финансираме и на 100%.

Какъв ще бъде срокът за погасяване на заема?

Стефан Василев:

Срокът за изплащане на един инвестиционен кредит винаги е свързан с периода на изплащане на самата инвестиция. Допълнително, в този случай, вероятно ще се постави изискването с размера на субсидията да бъде намален ползваният кредит. Тъй като конкуренцията между банките е голяма, вече срочността на кредитите се увеличи. Стандартните инвестиционни кредити стигат до 10 години.

А какво оскъпяване на тези заеми да очаква бизнесът?

Стефан Василев:

Цената ще е сравнима със сегашните дългосрочни финансирания. Лихвата варира в зависимост от това в каква валута се тегли кредитът, големината на фирмата и риска на съответния проект. Като цяло, средно за дългосрочни кредити в левове в момента лихвата е около 8-8.5%. В евро процентът е около 7.5. Комисионата за разглеждане се движи от 20 лв. до няколкостотин лева в зависимост от големината на кредита. Комисионата за управление е процент от кредита - 0.5% до 1%.

Защо смятате, че централизираният модел за усвояване на средствата от ЕС не е добър?

Стефан Василев:

Там, където моделите са децентрализирани, и усвояемостта на средства е най-голяма. Те работят най-ефективно, защото не изискват разходи за поддържането на голям държавен апарат, а в същото време оценките на проектите са доста по-обективни.

Но дори държавите, които са пример за такива модели - Гърция, Испания, Ирландия, в началото са минали по нашия път - през централизиран модел.

Стефан Василев:

Да, но след като са разбрали, че усвояемостта е твърде малка, са променили подхода и тя драстично се е покачила. Надявам се, че и ние ще тръгнем по техния път.

Може ли да разясните децентрализирания принцип?

Стефан Василев:

В Гърция например Министерството на финансите подписва договор с около 22 посредника, които могат да са финансови институции, неправителствени организации и др. Всички те спазват абсолютно идентични правила. Ако този посредник е банка, тя има много широка клонова мрежа и се увеличава броят на местата, където човек може да отиде да получи формулярите за кандидатстване, помощ и указания за попълване, а също и да ги подаде. Достъпността става изключително голяма. На второ място, критериите за оценка на всеки проект са качени на ИТ система и са автоматизирани. Всеки критерий е с различна тежест. Автоматичната оценка е абсолютно обективна и гарантира честни правила на играта. Не виждам къде може да има елемент на корупция в такава система. Докато при нас ще имаме един орган, който събира проекти и ги оценява. Сигурно ще има критерии и тежести, но възможността за изкривяване е твърде голяма.

Защо смятате, че централизираният модел силно увеличава възможностите за корупция?

Стефан Василев:

Само си спомнете САПАРД и как, за да направите своя проект, ви беше посочван консултантът, който трябва да го направи. Какво е това - не е ли корупция?! Самите държавни чиновници посочваха при кои консултанти да се отиде, за да бъде гарантирано, че проектът ще се направи както трябва.

Да, но непрекъснато ни обясняват как контролът по усвояването на евросредствата ще е безкомпромисен.

Стефан Василев:

Контролът е факт, но правейки механизма такъв, че да е достатъчно сложен за малкия предприемач и да не може да си го направи сам, се отварят врати за един допълнителен бизнес. Той може да е напълно законен, но въпросът е, че е ненужен и че този бизнес обикновено се състоеше от фирми, свързани с хората, които след това одобряваха проектите.

Вероятно обаче и децентрализираната система има минуси.

Стефан Василев:

Честно казано, на мен ми е трудно да ги определя специално в етапа на кандидатстването. Защото такива системи позволяват да се опрости процедурата за кандидатстване.

Какви са вашите очаквания за усвояемостта в България?

Стефан Василев:

За първата година в бюджета почти нищо не е заложено - 5% усвояемост. За следващите години ми е трудно да преценя, но предполагам, че усвояемостта ще е малка.

Дали обаче банките у нас имат ресурс за ролята, която настоявате да имат при усвояването на евросредствата?

Стефан Василев:

Банките имат ресурс. Оценката на един европроект е много сходна с оценката на кредитоспособността на дадена фирма, която кандидатства за заем. Вместо проектите да се оценяват 2 пъти - веднъж от банката и веднъж от разплащателната агенция по сходен механизъм, по-добре да се оценят на едно място. Ние сега ще оценяваме проектите два пъти и след това мониторингът ще им се прави два пъти, защото няма да има банка, която да си позволи да дава пари, които да се харчат безконтролно. Успоредно с това и разплащателната агенция също ще извършва своя контрол.

Интервю на в. "Сега"