Разговори за икономиката: Съвместна рубрика на в-к "Сега" и Центъра за икономическо развитие

Красимир Петров разговаря с Емил Калчев

Визитка: Eмил Калчев е специализирал "Финанси, данъци и фискална политика" в Германия. Защитил е докторат в Стопанския университет във Виена, Австрия. Специализирал е корпоративно облагане. Работи в Центъра за икономическо развитие като експерт по публични финанси. 

Къде виждаш проблемите във фискалната област в момента?

Емил Калчев:

В мирно време "войната" в едно общество е на полето на фискалната политика - тоест това, което държавата взема от гражданина, и това, което той не иска да й даде. В България има няколко основни проблемни области във фискалната политика. Първата е, че тя е в тясна връзка с монетарната политика и отчасти има квазимонетарни функции. Но интересното е, че това като че ли е отговор на изискванията на Международния валутен фонд, а не осъзната позиция от страна на субектите на тази политика - финансовото министерство и БНБ.

Как се осъществяват тези квазимонетарни функции?

Емил Калчев:

Eдна от основните функции на БНБ е да контролира и наблюдава паричното предлагане и търсене. Имаме стопанство, което се базира на т. нар. кредитни пари - банкноти и монети в обращение, и кредитите, които дават търговските банки. Когато БНБ не контролира достатъчно добре тези движения и допусне по-висок ръст на парите, отколкото е ръстът на цените, тогава се заражда потенциал за развитие на инфлацията. И мярката на фиска, чрез която се противодейства на увеличеното парично предлагане, е да събере тези пари чрез данъците. В момента забелязваме това - поради МВФ, който се притеснява от големия дефицит по текущата сметка, трябва да има рестриктивна фискална политика. Събират се повече данъци, които образно казано се "заключват" във фискалния резерв.

Бюджетните излишъци проблем ли са или нещо добро?

Емил Калчев:

Бюджетният излишък означава свръхданъчно бреме и изкуствено натоварване на стопанството. Това води до ред негативи, сред които са по-нисък растеж, занижена икономическа активност, недоволство сред населението и т.н.

Ламтеж от страна на отделните бюджетни институции да заграбят повече от него...

Емил Калчев:

Това е по-различен проблем и е свързан със заобикалянето на Закона за държавния бюджет чрез излишъците. Това са евтини трикове - в парламента се представя един бюджет, той се одобрява и след това, видите ли, се реализират много по-големи приходи. И те с разпоредби на правителството и на министъра на финансите се харчат, като така се заобикаля законът за бюджета и могат да бъдат лъгани хората.

Държавата има ли стратегия за управление на фискалния резерв?

Емил Калчев:

Боя се, че няма, защото не сме я виждали. Има идеи от предишното правителство за инфраструктурни проекти, но реална, разумна икономическа стратегия няма. Най-разумното, което приемат експертите, е фискалният резерв да се използва за изплащане на държавния дълг. Това би трябвало да стане с подходяща политика от БНБ.

Ефектите, които поражда изплащането на външния дълг и тези за изплащане на вътрешния, могат да са различни. Външният дълг трябва да се изплаща и да не тежи на държавата. Що се отнася до вътрешния обаче, е обезпокоително, че той расте на фона на хронично надуващи се бюджетни излишъци. Защо тогава държавата продължава да емитира държавни ценни книжа (ДЦК) и да увеличава вътрешната задлъжнялост? От началото на тази година вътрешният държавен дълг е около 60 млн. лв. Не виждам логика да продължи да расте.

Има две възможни хипотези - или държавата няма реални бюджетни излишъци, а те са счетоводна фикция, или държавата погасява външен дълг с вътрешен. Тоест, финансира се чрез инфлация...

Емил Калчев:

Това са двете възможности, но е възможна и тяхната комбинация.

Какви проблеми има правителството според теб от разходна гледна точка?

Емил Калчев:

В предизборните обещания и на трите коалиционни сили се говореше за 40% от БВП преразпределение чрез бюджета за 2006 г. Скоро пресметнах, че до края на годината преразпределението ще стигне 43%, което ни поставя на едно от първите места в Европа. При разходите има заложени твърде много изненади, свързани с обещанията по време на изборите, които БСП бърза да осребрява. Това са 13-а заплата, увеличаване на пенсиите и ред други "подаръци" за електората на тази партия. Недоумявам по кой начин правителството от сегашните 43% ще слезе на 40%, което също е голямо преразпределение. България не може по този начин да реализира значителен икономически растеж, какъвто например реализира Турция.

Къде смяташ, че трябва да се завишат и къде да се занижат разходите?

Емил Калчев:

Трудно ми е да дам конкретен отговор, защото когато се увеличават разходите, трябва да има система, която ефективно да поеме средствата и да ги използва, за да има ефект за икономиката. Ако съм на мястото на финансовия министър Пламен Орешарски, ще се замисля дали да налея пари в образованието или здравеопазването, защото това са лошо структурирани сфери и няма гаранции, че многото средства ще ги променят. Същото важи и за съдебната система. По-важно е да има структурни реформи и след това да се мисли за увеличаване на разходите на държавата. Трябва да има гаранции, че тези пари ще доведат до икономически ефект.

Това важи ли и за инфраструктурата?

Емил Калчев:

Например въвеждането на винетката е т. нар. целеви данък, при който важи принципът на еквивалентност. Т.е. този, който ползва пътищата, плаща за тях. Това е добра крачка по отношение на данъкоплатците.

Това означава ли, че облагането трябва да става на база на потреблението, а не на доходите?

Емил Калчев:

Точно така. Но в чист вид такава данъчна система не може да се въведе, това означава например да има само ДДС. Не очаквам в България да се стигне до подобно нещо, но смятам, че основната тежест при облагането трябва да е върху косвените данъци, а не толкова върху преките.

Какво може да се подобри в данъчното облагане, в приходната структура на бюджета?

Емил Калчев:

Проблемите на данъчното облагане не са само спорове за размера на ставката. Величината й е плод на иконометрично определяне. Всъщност по-важният проблем е данъчната основа - по-важен, отколкото да спорим за това кой за колко процента данък е. Последните промени, които се предвижда да влязат от 1 януари догодина, са свързани не толкова с редукция на данъчното бреме, което е факт, но и с прехвърляне на данъчното бреме от преките към косвените данъци. Това е положителен подход

За или против семейното облагане?

Емил Калчев:

Това е една идея, която е "бита карта" от икономическа гледна точка, защото обществото ни не е общество на домакини, тоест мъжът работи и храни съпругата си домакиня. У нас обикновено в семейството има двама работещи. Семейното облагане като тип данъчно облагане се свързва с ред възможности за неговото заобикаляне и ако се върви към опростяване на данъчната система, не виждам защо трябва да я усложняваме.

За мен по-големият проблем е съществуването на данъка върху дивидента, който още към август т.г. е изпълнен на 100% спрямо планираното за годината.

Според мен това е безсмислен данък. Той има малък дял в структурата на общите бюджетни приходи, а от икономическа гледна точка усложнява данъчната система. Щом е първенец по преизпълнение, той едва ли има роля да накара предприемачите да не вземат кредити например, а да финансират дейността си с т.нар. "вътрешно финансиране" от печалбата. 7% ставка не дава стимули на предприемачите и те предпочитат да си разпределят печалбата и да си платят данъците. Тогава какъв е смисълът от този данък?

Какво мислиш за фискалната децентрализация?

Емил Калчев:

Това е примамлива икономическа идея - всяка община да има ресурс и да провежда по-активна икономическа политика. Като гледам обаче каква е държавната политика и впечатленията, които имам от общинската финансова политика, съм с резерви към децентрализацията. Поради нивото на нашия общинар тя крие рискове. Притеснявам се, че общините могат да тръгнат към свръхоблагане и че не са способни да извършат нещо разумно с тези пари. В българските общини, за разлика от тези в Централна Европа, няма предприемачески дух. Нашите са щедри по отношение на администрацията, там никога стаите не стигат, все се назначават нови хора. Това ме притеснява, като говоря за фискална децентрализация. В България кметовете трябва да се научат на предприемачество, но това е дълъг процес.

Щракнете тук, за да чуете целия разговор