Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Миланов, след проблемите със строителството на пътническия терминал на Летище София сега сме свидетели на отлагане и на строителството на пистата. Защо не му върви на новото Летище София? Кои според вас са причините за това?

Милчо Миланов:

Не бих казал, че не му върви на Летище София. Но явно хубавите работи не стават бързо и лесно. Положителен е фактът, че след 30 години обсъждане все пак започна строителството му. Безспорно е, че столичният авиопорт е от изключителна важност за българската авиация по няколко причини. На първо място, след реконструкцията и модернизацията му летището заедно с новия национален авиопревозвач България Ер биха дали шанс на българската авиация да заеме достойно мястото си след присъединяването ни към обединена Европа. На второ място, изпълнението на този проект показва реалните възможности на администрацията да управлява значими инфраструктурни проекти, организирайки и координирайки всички институции, включени в процеса. Основната причина за проблемите според мен е проста - някой не си е свършил работата. И докато при терминала имахме основание да критикуваме и виним изпълнителя Strabag, в случая с пистата вината е изцяло в администрацията. Всички, които управляват проекта или са свързани с отделни негови етапи, знаят, че с цел ускоряване на строителството изпълнението на ЛОТ Б2 започна с частично разрешение за строеж. Не може в транспортното министерство да не са знаели за проблемите по процедурата. Това е национален обект и във ведомството работи специален комитет с представители на повече от 15 институции, ръководен от зам.-министър.

Каква е разликата между проблемите с терминала и проблемите с пистата?

Милчо Миланов:

Докато при терминала фирмата изпълнител Strabag използва какви ли не хитрини, за да иска допълнителни средства, забави старта на строителството повече от година и половина и едва след като бе притисната, построи терминала за малко повече от 6 месеца. В случая с пистата обаче не бих винил изпълнителя, кувейтско-арабския консорциум Mohammed Abdulmohsin Al-Kharafi and Sons. Факт е, че администрацията не е осигурила строителното разрешение и по тази причина държавата ни не изпълнява условията по договора и най-вероятно ще дължи значителни неустойки. Тук възниква и друг морален казус, който произлиза от това, че кувейтският консорциум участва и в конкурса за концесионирането на летищата във Варна и Бургас. Със сигурност може да се зададе въпросът, няма ли връзка между двата процеса. Най-вероятно проблемите ще продължат до пускането на новата столична аерогара в експлоатация.

Какви са основанията за това ваше твърдение?

Милчо Миланов:

Доказателство за това е, че все още не са изчистени проблемите около строителството на подхода към новото летище. Той също е национален обект, а и по него все още не са утвърдени проектите, не са започнали отчуждителните процедури, все още не са разчетени и осигурени средствата за строежа му. В резултат на това може да се окаже, че при откриването на новия терминал ще се използва старият подход, предполагам малко позакърпен.

Между 15 и 21 януари се очаква приемането на поредната фаза от изграждането на единния център за управление на въздушното движение. Какво е становището ви за темповете на изграждане на системата?

Милчо Миланов:

За съжаление този проект е христоматиен пример как се злоупотребява при изграждането на големи инфраструктурни проекти. Започва се с наличието на лобистка структура. Следва търг, който се печели с цена, значително по-ниска от реалната. Следват отпадане на конкурентите с внушението, че нещата са предрешени, промяна на условията по договора, увеличаване на цената, удължаване на сроковете и което ще бъде най-трагичното в нашия случай, система просто няма да има, след като са похарчени над 40 млн. ЕUR. Просто защото са пренебрегнати фирми като Тhales, Raytheon и Lockheed Martin, които са с огромен опит в производството на подобна техника, и е предпочетена фирмата Aления Маркони, която не е имала в номенклатурата си подобна система. Дискутирайки днес проблемите с Единната система за ръководство на въздушното движение, умишлено се прикрива друг проблем, този с радарите. Те вече са на повече от 25 години, т. е. морално и технически остарели, с магнетрони, които в най-скоро време ще спрат да се произвеждат. Частично са били подменяни без търг за доставка срещу сума, с която са могли да бъдат закупени 5 нови съвременни комплекта радари. Този проблем ще излезе пред нас с цялата си сериозност през следващите 5 години.