Специално за Econ.bg.
- Г-н Шарков, какво е състоянието на българската софтуерна индустрия?
Георги Шарков:
- Не бих могъл да кажа, че в България има софтуерна индустрия. Има отделни фирми, които произвеждат софтуер, но това не значи, че имаме индустрия. Това е по-скоро една неизвестна индустрия, тъй като има много фирми, в които работят по 20-30 до 100 човека, за които не се знае, че съществуват, а те работят с години в България. Тези фирми работят за чужди клиенти и не се афишират. Използват най-съвременни технологии и влагат много средства за тях.
За развитие на технологиите са необходими големи инвестиции. Затова трябва да привлечем големите международни ИТ компании. Така ще можем да постигнем целта си – развитие на софтуерната индустрия в България.
- Приоритетен ли е ИТ браншът в България?
Георги Шарков:
- ИТ секторът в България още не е в равностойно положение спрямо другите браншове в индустрията. Смятам дори, че все още е силно подценен. Действията за неговото подпомагане и развитие не са достатъчни. Ние помогнахме на правителството още по време на предизборната кампания да дефинира ИТ сектора като един от приоритетите в своята политика. Не бяха нужни големи усилия, за да убедим представителите на държавната администрация, че ИТ е един перспективен отрасъл. Но това, което става, бих казал, далеч не съответствува на нашите очаквания. Единственото реално нещо, което се случи от момента, в който правителството обяви своята програма и своите приоритети, беше една корекция в ЗДДС. Но това беше еднократен акт, който при това беше далеч от нашите очаквания и предложения.
Мога да кажа, че липсва диалог между представителите ИТ компаниите и на държавната администрация. Но това, което е необходимо е не толкова диалог, колкото съвместна работа и сътрудничество за развитие на ИТ бранша в България, и по-специално на софтуерното производство като отрасъл с най-голям потенциал.
Нашите очаквания, след определянето на ИТ като приоритет на правителството, е да се създаде един специализиран орган – агенция, която да координира всички дейности в този отрасъл, тъй като те се отнасят към няколко министерства – Министерство на икономиката, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерство на финасите. Има и други министерства, които са пряко заинтересовани от състоянието на ИТ бранша в България. Това са МВР, Министество на отбраната, доста помощни органи към правителството, държавната администрация, социалното министерство. Мога да кажа, че създавайки работа за квалифицирани млади хора, ние ги задържаме в България. Страната ни има добър човешки потенциал и традиции, но в момента този потенциал става все по-малък. А съвременният софтуер се пише трудно - това са сложни системи, които се създават на комплексна база. Затова са необходими не само програмисти, но и специалисти с много широк поглед върху информационните технологии, върху интеграцията на технологичните решения, управлението и контрола на качеството.
- Постига ли BASSCOM своите планове и цели?
Георги Шарков:
- Първата наша цел е да вършим работата си добре. Освен това да помогнем условията за вършенето на тази работа да са по-добри. Третата цел е софтуерните фирмите да реализират по-добре своите ресурси и бизнес.
През месец април, съвместно с International Executive Service Corp. (FLAG), с колеги от БАИТ, предполагам и със съдействието на правителството, ще организираме форум "България - бързо развиващ се сектор на софтуерната индустрия".
Фокусът му ще бъде не върху това как да продаваме по-добре в чужбина своята продукция, тъй като нашите фирми не се оплакват от липса на клиенти. Онова, което ни липсва, е мащаб на проектите, те трябва да се окрупнят. Трябва да работим с по-големи международни компании и проекти. По-големият фокус на този форум е да проследим какви са реалните условия и стимули за софтуерното производство в България, с какво можем да убедим нашите партньори да инвестират в България, а не в Румъния или Унгария, например. Много бихме се радвали, ако дотогава стратегията на правителството започне реално да се прилага, за да може това да бъде един наистина полезен работен форум.
- Какво е мястото на софтуерния бизнес сред другите отрасли на икономиката?
Георги Шарков:
- Софтуерният бизнес е като всеки един друг бизнес. Чрез него България би могла да получи доста средства както под формата на инвестиции от чуждестранни компании, така и като заплащане на извършен труд, т.е. може да се увеличи покупателната способност на една от най-енергичната част от българското население. Развивайки нивото на ИТ, вместо да се обръщаме към чуждестранни компании, които да изпълняват държавни софтуерни проекти, ние ще можем спокойно да вършим това сами. И тук отново става въпрос за обединяване на опита и възможностите на софтуерните фирми, а също и стриктно спазване на правилата и технологията за управление на софтуерни проекти. Публично известното състояние на важни държавни проекти за софтуерни системи (включително и за НЗОК) показва непознаване на основни елементарни правила. Освен прахосване на средства, това определено вреди на репутацията на България като страна с все още голям потенциал за разработване на софтуер.
По отношение на конкретните проблеми на ИТ бранша имаме подкрепа от страна на Съюза на работодателите в България.
С цел да запазим и развием потенциала на България, ние осъществяваме сътрудничество и с много учебни заведения, които въпреки финансовите и технологични проблеми, успяват да подготвят кадри, с които страната ни може да бъде горда.
През месец април, съвместно с International Executive Service Corp. (FLAG), с колеги от БАИТ, предполагам и със съдействието на правителството, ще организираме форум "България - бързо развиващ се сектор на софтуерната индустрия".
Фокусът му ще бъде не върху това как да продаваме по-добре в чужбина своята продукция, тъй като нашите фирми не се оплакват от липса на клиенти. Онова, което ни липсва, е мащаб на проектите, те трябва да се окрупнят. Трябва да работим с по-големи международни компании и проекти. По-големият фокус на този форум е да проследим какви са реалните условия и стимули за софтуерното производство в България, с какво можем да убедим нашите партньори да инвестират в България, а не в Румъния или Унгария, например. Много бихме се радвали, ако дотогава стратегията на правителството започне реално да се прилага, за да може това да бъде един наистина полезен работен форум.
- Какво е мястото на софтуерния бизнес сред другите отрасли на икономиката?
Георги Шарков:
- Софтуерният бизнес е като всеки един друг бизнес. Чрез него България би могла да получи доста средства както под формата на инвестиции от чуждестранни компании, така и като заплащане на извършен труд, т.е. може да се увеличи покупателната способност на една от най-енергичната част от българското население. Развивайки нивото на ИТ, вместо да се обръщаме към чуждестранни компании, които да изпълняват държавни софтуерни проекти, ние ще можем спокойно да вършим това сами. И тук отново става въпрос за обединяване на опита и възможностите на софтуерните фирми, а също и стриктно спазване на правилата и технологията за управление на софтуерни проекти. Публично известното състояние на важни държавни проекти за софтуерни системи (включително и за НЗОК) показва непознаване на основни елементарни правила. Освен прахосване на средства, това определено вреди на репутацията на България като страна с все още голям потенциал за разработване на софтуер.
По отношение на конкретните проблеми на ИТ бранша имаме подкрепа от страна на Съюза на работодателите в България.
С цел да запазим и развием потенциала на България, ние осъществяваме сътрудничество и с много учебни заведения, които въпреки финансовите и технологични проблеми, успяват да подготвят кадри, с които страната ни може да бъде горда.
