Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- По-голямата част от хората, които са вложили малки суми в инвестиционното дружество Капман Капитал и в договорния фонд Капман Макс, са наши приятели, познати и такива от близкото ни обкръжение
- Поради ниската финансова възможност на повечето българи те по-скоро се опитват да заемат някакви пари, за да подпомогнат бизнеса си или да закупят имот
Господин Ялъмов, Капман Капитал вече има над една година и половина история. какво се случи през това време?
Николай Ялъмов:
Капман Капитал стартира дейността си през септември 2004 г. с 500 000 лв. първоначален капитал /минималните изисквания по закон/. В момента нетната стойност на активите е около 4.1 млн. лв., т. е. от създаването на дружеството са нараснали над 8 пъти. Част от инвестициите са на наши клиенти, които и преди това са ни поверявали средствата си за управление под формата на доверително управление. Друга част от средствата са дошли извън нашата група - от институционални инвеститори - пенсионни, застрахователни компании, както и частни лица. Но това, което прави впечатление, е, че към момента при нас са малко на брой масовите инвеститори. По-голямата част от хората, които са вложили малки суми в Капман Капитал и Капман Макс, са наши приятели, познати и такива от близкото ни обкръжение. Основните инвеститори, чиито капитали ние управляваме, са по-големи клиенти. Не познавам човек, който да разполага със значителни средства и те да му стоят на депозит в банка, докато познавам много хора, които примерно имат по 2-3 хил., 5 хил. лв. на депозит в банка.
Защо хората все още държат парите си по депозити?
Николай Ялъмов:
Все още липсва инвестиционна култура. Българинът не е свикнал да отделя време да мисли за парите си. Всъщност началото на този вид ново мислене беше отбелязан преди няколко години с активизирането на пазара на недвижими имоти и хората започнаха да се интересуват от коя банка колко по-изгодно да вземат кредит. Предполагам, че в един бъдещ момент всеки ще започне да мисли - как и къде е по-изгодно да вложи парите си. Но това е друг етап. За момента поради ниската финансова възможност на повечето българи те по-скоро се опитват да заемат някакви пари, за да подпомогнат бизнеса си или да закупят имот. От друга страна, у нас вече се предлагат взаимни фондове, които все още не са толкова популярни сред масовия инвеститор. Те харчат относително малък обем пари за информиране на потенциалните инвеститори. Колкото по-големи стават, толкова повече пари ще имат. Началото е много трудно, после в един момент самият фонд, като е по-голям, има повече инвеститори, самите инвеститори, ако са доволни, от ухо на ухо правят реклама и той продължава да нараства. От друга страна, фондът отделя все повече средства, които може да влага в това нарастване и може да се поддържат допълнителни точки за обслужване на клиентите.
В световен мащаб почти всички фондове са собственост на банки или на големи финансови групи. Хубавото е, че тази индустрия в момента възниква като една много чиста индустрия по отношение на хората, които я управляват. От финансовите групи и инвестиционните посредници - това са хора, които вече 10-ина години са се доказвали на този пазар.
Прогнозата ви за тренда на борсата през следващите няколко месеца?
Николай Ялъмов:
Смятам, че най-важната новина през тази финансова година ще бъде докладът във връзка с присъединяването на България към Евросъюза. В случай че той е положителен, каквито са нашите очаквания, доста инвеститори както от България, така и от чужбина ще обърнат поглед към борсата с цел краткосрочни или средносрочни спекулации. Това ще проличи най-вече през третото и четвъртото тримесечие. В следващите няколко години очаквам плавно нарастване на цените, както и появата на немалко нови компании, които да се търгуват. Също така интересно развитие ще очакваме и при фондове за инвестиции в недвижими имоти.
Накъде води пътят на Българската фондова борса - към европейско обединение или балканска консолидация?
Николай Ялъмов:
Според мен въпросът е доколко БФБ е готова. Защото освен въпросът с регистрационния сегмент остава и дилемата с ликвидността на компаниите, които са на фондовия пазар. В каквото и обединение да
влезе борсата, тя ще влезе с изключително губещи параметри за нея, така че първо тя трябва да се опита да подпомогне капиталовия пазар. Аз лично приветствам усилията на ръководството на борсата. В
момента тече превъзходен диалог между инвестиционните посредници, борсата и Комисията за финансов надзор за разлика от предходните 8 години. Нормално е надзорът да защитава правата на дребните
акционери, но трябва да има закрила и за посредниците. Примерно в САЩ законодателството е такова, че ако един клиент няма пари да плати таксата за обслужване на инвестиционния посредник, той има
право да продаде 20 акции на пазара от собствеността на клиента, да му завери сметката с парите по продажбата и от тях да погаси вземането. Имаме клиенти, които с години държат едни акции, а никой
не плаща такси към нас.
Проучване
Капман преди създаването на своите фондове - Капман Капитал и Капман Макс, направи социологическо проучване, което показа следното:
- Няма човек, който да се съмнява в стабилността на финансовата система.
- Повечето хора мислят в посока откъде биха могли да теглят кредит за покупка на имот или за финансиране на бизнеса.
- Колективните инвестиционни схеми - инвестиционни дружества и договорни фондове - все още са непознати и слабо популярни.
