Специално за ECON.BG

Г-н Василев, каква политика води ОББ в подкрепа на малкия и средния бизнес? Какви кредитни продукти предлагате за МСП?

Стефан Василев:

От четири години ОББ има обособен подход в обслужването на малки и средни предприятия. Създадохме подходяща структура, така че да обслужваме най-добре този бизнес. Основната цел беше да разделим ролята на клоновата ни мрежа, която е основната ни сила за продажба на услуги в сегмента на малкия и среден бизнес и ролята на Централата. Най-големият канал за дистрибуция на услуги в сегмента малки и средни предприятия е клоновата мрежа на всяка банка. Може да се търсят алтернативи като Интернет, през трети страни партньори, но те заемат малък относителен дял. Основната роля е на клоновата мрежа.

Преди четири години насочихме ролята на кредитните ни специалисти в клоновете основно в консултиране и обслужване на клиентите. Освободихме ги от задължението да правят анализи, да пишат доклади и т.н. Основната ни цел беше да ги "извадим" от бюрата, така че да отидат при клиента и да са му от полза. Да могат да го консултират и помагат при подготовка на документацията. Анализите по онова време показваха, че затрудненият достъп на малкия и средния бизнес до финансови услуги идва основно от притеснението дали ще успее да подготви необходимата документация. Практически, една от мерките, която взехме е ние (наши специалисти) да му помагаме за това. Създадохме Кредитният център за малък и среден бизнес и определихме ролята на Централата основно в две насоки – оценка на вече подготвените кредитни преписки и захранване на клоновата мрежа с необходими продукти и програми.

Участваме в много съвместни програми за малък и среден бизнес. Досега имаме три програми с Американската агенция за международно развитие, от които една е все още действаща. Първата беше за финансиране на малки и средни предприятия, втората - за енергийна ефективност на частни предприятия и общини и третата, все още действаща програма, е отново за енергийна ефективност на общински продукти. През 1999 г. създадохме програма за микрокредитиране със Сорос  Фонд (ФИРС). По онова време банките бяха по-затворени за кредитиране и имаше нужда от схеми, които да отпушат финансирането, особено в най-малкия сегмент. Две години по-късно станахме основен партньор на Министерство на труда и социалното подпомагане при създаване на Гаранционния фонд за микрокредитиране. С тази програма навлязохме в нова ниша – кредитиране на новосъздаващи се микро предприятия, т.нар "стартиращ бизнес", който е особено рисков сегмент. В периода 2002 – 2004 година договорихме  три програми с Европейската банка по възстановяване и развитие насочени основно към малки и средни предприятия.

Извън съвместните проекти, ОББ предлага богата гама от кредитни продукти за малки и средни предприятия, така че да отговорим на това, което бизнесът очаква. Освен стандартните инвестиционни и оборотни кредити, кредитни линии и овърдрафти, имаме доста специализирани схеми. Предлагаме кредитен продукт за покупка на земеделска техника, който е в партньорство с доставчици на земеделска техника. Създадохме специализиран кредитен продукт за програма САПАРД, участваме за инвестиционно финансиране по програмите на Фонд "Земеделие", имаме специализирани кредитни продукти за финансиране на проекти за енергийна ефективност (кредитът се нарича "Ефективност") и възобновяеми енергийни източници (кредитът се нарича "Фаеникс").

Създали сме някои интересни продукти и за по-леснодостъпно оборотно финансиране, като облекчено кредитиране доставчиците на МЕТРО и на износителите, когато вземанията им са застраховани от Българска агенция за експортно застраховане. Тази година направихме кредитен продукт за финансиране срещу складови записи за земеделските производители, така че по време на реколта те да могат да получат ресурс единствено на база предоставено зърно в публичен склад.

Опитваме се да създаваме значителен брой продукти за различните отрасли и ниши, така че да търсим максимално облекчаване на подготовката на документацията на клиентите. Двете най-тесни места, когато се търси финансиране са информацията, която трябва да се подготви за банката и обезпечението, което трябва да се даде.

Имат ли вече малките и средните предприятия у нас лесен достъп до кредити, според Вас? Има ли го все още притеснението при подготовка на документацията?

Стефан Василев:

Конкуренцията между банките е най-хубавото нещо, което се случи на банковия пазар. Благодарение на това, че почти всички банки са частни и се държат от сериозни финансови институции се създаде истински конкурентен пазар. Когато говорим за облекчаване на клиентите при подготовка на информацията има две насоки. От една страна е националната достъпност на информацията за даден клиент. По света съществуват кредитни бюра, които събират информация и дават възможност на ползвателите им да получават нужните данни без да се обръщат директно към клиента. За съжаление, в България това не съществува (поне не на нужното ниво към настоящия момент) и ние сме длъжни да събираме информацията чрез самите клиенти, за да анализираме даден бизнес и риска от него.

Кредитните продукти не са само даване на пари за определено време срещу определена лихва, но са и организацията на този процес. В тази насока ние се опитваме да приложим диверсифициран подход при работа с по-малките клиенти и да им помогнем чрез нашата база данни, да искаме минимално количество информация от тях. С течение на времето, колкото повече информация трупаме в банковия сектор, колкото повече се развиват кредитните бюра, съответно по-малко данни ще се искат от самите клиенти.

Мислите ли, че условията и процедурите за отпускане на кредити на банките са стандартизирани – т.е. поставят рамки, в които кредитоискателят трябва да се вмести? Може ли да се работи в насока на индивидуализиране на подхода към клиентите?

Стефан Василев:

Нещата са прости. Когато говорим за малкия сегмент – физически лица и микропредприятия, принципът на ефективна работа на една банка е да има стандартизирани продукти, без възможност за договаряне. Ние сме търговци и трябва да печелим от оборота. Трябва да имаме прости, леснодостъпни продукти, така че да може да се продават по много и да не губим време в договаряне на параметри.

Преди няколко години кредитният портфейл на всяка банка беше не повече от 20-30% от активите. Сега е съвсем различно – в момента кредитните портфейли на банковата система са от порядъка на 65-80% от активите на банковата система. Така, че това е насоката в сегмента на физическите лица и малките предприятия. Ще има все по-стандартизирани продукти, за да могат банките да ги предлагат все по-ефективно.

В областта на средните и особено на големите компании, в настоящия момент (а допускам и в бъдеще) има по-нестандартни услуги и процес на договаряне.

Достатъчно развито ли е у нас специализираното банкиране? Трябва ли да се върви към специализиране на продуктите за отделните отрасли?

Стефан Василев:

Определено трябва да се върви към специализиране на продуктите. Оценката на риска за различните отрасли е различна – едно е да се оценява малка или средна фирма в селското стопанство, друго е в строителство, трето в производство, четвърто в търговия и пето в туризма. Все повече ще се върви към стандартизиране и насочване на продуктите към определени отрасли.

Кои са секторите, за които най-често отпускате кредити?

Стефан Василев:

Най-голям интерес има там, където макропоказателите сочат, че отрасълът се развива добре. Винаги номер едно в кредитния ни портфейл е била търговията. Последните големи ръстове са в строителството, туризма, селското стопанство.

Висока ли е "цената" на банковия кредит за едно малко или средно предприятие?

Стефан Василев:

Цената на кредита, от гледна точка на клиента, зависи от това дали бизнесът му може да я поеме и може ли да намери продукта на конкурентния пазар на по-ниска цена. Бизнес кредитите се делят на инвестиционни и оборотни, от гледна точка на подхода при изплащането на кредита. Когато се прави инвестиция, тя се изплаща от печалбата и за да се види дали цената е висока или ниска трябва да се види дали главницата и лихвата могат да се изплатят от печалбата, когато стане факт. При оборотното финансиране се взимат средства за купуване на стока, която се продава и кредита се погасява. Лихвата трябва да се покрива от маржа между покупната и продажната цена на стоката. Когато се прави тази сметка, все пак трябва да се има предвид, че в повечето случай оборотните кредити са за 1 или повече години и съответно лихвата е годишна,  докато в рамките на същата тази година фирмата реализира по няколко оборота (това е различно за различните типове бизнес).

Другата гледна точка е тази на конкуренцията – колкото повече банките активно предлагат своите услуги, толкова повече цената пада. Така клиентът има възможност да търси оптимума между предлаганата услуга (от гледна точка на помощ при обслужването, бързина при предоставянето й, условия по срок, гратисни периоди, обезпечение и т.н.) и нейната цена изразена в лихвения процент плюс таксите и комисионните по обслужването.

Как се отразява развитието на алтернативните форми на финансиране на бизнеса? Очаквате ли спад на банковите услуги?

Стефан Василев:

Не. Те са по-скоро допълващи играчи и влизат в собствени ниши.

Споменахте, че бизнесът се притеснява да дава информация за себе си. Какво бихте посъветвали българските предприемачи по отношение на финансирането им?

Стефан Василев:

Бизнесът се притеснява, когато от него се иска много информация и когато не може да я подготви. Преди време, при всяка една кредитна сделка, от малката фирма се искаше да прави кредитна обосновка – бизнес план. Сега искаме бизнес план само при реализиране на мащабен проект на зелено. Когато специалистът ни отива при малката фирма, той трябва сам да разбере за какво се иска кредитът и как ще се изплаща.

Спираме да искаме от клиентите всичко, което можем да получим централизирано на база на ИТ платформи. Ще продължим да развиваме вътрешното Кредитно бюро (което ОББ създаде миналата година), чиято цел е да събира информация както за кредитната история на клиентите в ОББ, така и от всички трети страни, от които можем да получим информация. Върви се към максимално събиране на информация без участие на клиента.

Преди една година се появи Централният кредитен регистър на БНБ и в момента за всеки кредитополучател е ясно, че ако се прояви лошо към дадена финансова институция, всички останали ще знаят и достъпът му до ресурс ще е ограничен. Върви се към обмен между банките, лизинговите компании, данъчните, НОИ, компаниите за комуналните услуги.

Всичко това го правим по една проста причина - основна тежест при взимане на решение за кредитиране, особено в сегмента на физическите лица и микро фирмите, е колко добър платец е клиентът. Логиката е, че ако е добър платец на девет места, ще бъде и на десетото и обратно.

Да очакваме ли нови проекти от страна на ОББ насочени към малкия и средния бизнес?

Стефан Василев:

Мотивирани от конкуренцията и от това да предоставим по-добри услуги, ще се стремим винаги да бъдем един от най-активните играчи на пазара.