Специално за Econ.bg.

Г-н Шишков, какъв е поводът за подетата от Независим съюз на потребителите в България кампания "Лятната жега – приспивателно за скъпа зима"?

Михаил Шишков:

Кампанията ни е следствие на по-комплексни причини, но конкретният повод за стартирането й, произтича от Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Според член 106а енергийните дружества, в случая топлофикационните предприятия, следва да публикуват в един централен ежедневник и един местен вестник Общите условия по договора за продажба на топлоенергия. Те са приемат от управителните органи на акционерните дружества, минават на одобрение в Държавната комисия по енергийно регулиране и се публикуват по указания ред. Вече са публикувани условията на Топлофикация София, Топлофикация Плевен, Топлофикация Варна, Топлофикация Шумен, Топлофикация Бургас и Топлофикация Сливен, които са част от областните центрове с топлофикации. Общите условия влизат в сила месец след публикуването в едномесечен  срок от публикуването им потребителите имат право под формата на заявления да правят предложения към съответното топлофикационно дружество за допълнения и промени, които се отразяват в анекс или в споразумение, ако бъдат приети. При всички случай, обаче, тези предложения са индивидуални, на отделни абонати.

Огласихме кампанията като "Лятната жега – приспивателно за скъпа зима", защото тя е контра позиция на тези проблеми. Нагласата на хората през лятото е да мислят къде ще почиват, а не как ще посрещнат зимата.

Смятате ли, че топлофикациите завишават правомощията си в публикуваните от тях Общи условия?

Михаил Шишков:

Правомощията на една топлофикация са да произвежда и да доставя топлоенергия, да поддържа системата в ред и да доставя топлоенергия в съответни параметри. Според нас, топлофикациите са завишили правата си, най-малкото, защото в Общите условия са свързали налагането на ограничителен режим с неотстранен ремонт на абонатната станция. Казва се, че ако в срок от 48 часа не бъде отстранена авария, то продавачът уведомява за срока за отстраняване на аварията и при необходимост въвежда ограничителен режим. Превишаването на правата тук е в това, че ограничителен режим може да се въвежда само от министъра на енергетиката, съответно от кмета на общината и то при ясно изразени събития - опасност от тероризъм, недостиг на енергийни ресурси, голяма авария и т.н. В случая топлофикация може да направи предложение по съответния ред, но само за топлопреносната мрежа. Абонатната станция не може да бъде обект на ограничителен режим, защото тя е на потребителите. Включването на абонатните станции в Общите условия дава възможност, колкото и да се забави  един ремонт да не плащат неустойки. Това е основното нарушаване на правата на потребителите. Според предложените Общи условия има неравнопоставеност във взаимоотношенията между продавач и купувач. Правата на продавача са много повече от тези на потребителя, а санкциите и неустойките са в обратна пропорция. 

Какви са основните цели на стартиралата национална кампания?

Михаил Шишков:

Първата цел е обществената. Искаме да покажем, че държавата от една страна е приела закон за защита на потребителите и с нормативните си актове на думи защитава потребителя, но действията й не са съответни, след като с регулативния орган утвърждава такива условия. Правата на потребителя са нарушени и с това, че не са конкретизирани параметрите на топлината, която ще влиза в домовете. По какъв начин потребителят може да защити обективно една платена сума, когато не знае на какви параметри отговаря? Същото се отнася за горещото битово водоснабдяване и за плановите ремонти. Казано е, че 15 дни преди планов ремонт, реконструкции и др.пододобни, потребителите се уведомяват и топлофикациите не дължат неустойка, ако горепосочените работи са били обект на планиране. Ние искаме предварително, преди началото на отоплителния сезон, да бъде обявено кои дейности са обект на планиране, за да не може Топлофикация да изненадва потребителите с писмо 15 дена преди ремонта.

Докъде се простират законовите възможности на НСПБ за защита на потребителите?

Михаил Шишков:

Този въпрос е дискусионен. В Закона за защита на потребителите, едно от трите признати права на сдруженията за защита на потребителите е правото на съдебна защита. Откривайки съдебно производство за защита при нарушаване правата на потребителя, ние сме с предимство пред всякакъв друг вид организации и не сме длъжни да доказваме  правен интерес. Той е регламентиран в закона. За Общите условия въпросът е спорен. Изчаква се един месец топлофикациите да реагират, дали ще поканят потребителите, които са подали заявления на разговор, дали ще уважат някои от тези клаузи, дали ще откажат. След това предвиждаме потребителите да се обърнат с жалби към Държавната комисия по енергийно регулиране. В случай, че нищо не се получи, нашите юристи считат, че е редно да отговорим на евентуално постъпилите жалби на потребители при нас и да заведем дело за обявяване на незаконосъобразност и нищожност на някои от клаузите, като ще стъпим на глава 5 от Закона за защита на потребителите. Считаме, че поне в няколко пункта от текстовете на закона има противоречие с Общите условия. В случай, че някоя от клаузите в Общите условия бъде обявена за незаконосъобразна вече не мога да кажа какво ще стане. Ако докажем, че липсата на указана температура е неравноправна клауза, това означава, че потребителят е бил в условия на неяснота и въпросът става правен.

Мислите ли, че подетата от вас кампания ще намери адекватна обществена реакция и ще доведе до ефективни резултати?

Михаил Шишков:

Засега получаваме нужната обществена подкрепа. Доволни сме, че медиите откликнаха. Наясно сме, че когато един процес с обществено значение и интерес започне да боксува и влезе в дебрите на противоречията, има и обратните реакции. Ще има и манипулирани хора, които ще ни упрекнат, че сме ги подвели. Слава богу, ние направихме всичко това с наши средства. Не са само Общите условия, има и ще има и други неприятни случки за монополистите. Това е едната част от обществения аспект. Другата част е това, че хората трябва да осъзнаят, че няма кой да се бори в тяхна защита, освен самите те. Оказа се, че ние си сваляме радиаторите вместо правителствата. Основното, което липсва на българите е солидарността. Когато дадена група има сериозен проблем към нея просто трябва да се присъедини другата група.

В състояние ли е държавата да осъществява ефективен контрол върху своите икономически структури с оглед защита на българския потребител?

Михаил Шишков:

Понятието "държава" е много широко и безконкретно. Държавата започва от полицая и свършва с Президента, включва всичко, което се храни от държавния бюджет. Аз мисля, че държавата е в състояние да осъществява ефективен контрол, ако иска. Нормативната база е налице. Съществува, например, Национален съвет за защита на потребителите, председателстван от вицепремиера Николай Василев. Този Национален съвет се състои от представители на шест потребителски сдружения, включително мен и още шест представители на отделни министерства. Съветът се свика на 10 декември миналата година, за да се конструира и да се избере заместник председател –

г-жа Касидова. Оттогава не е свикван, а основното му предназначение е да консултира министъра и да прави предложения за промяна в нормативната уредба с цел подобряване защитата на потребителите. Лично аз смятам, че държавата може да упражнява контрол, но като че ли няма желание. Покрай големите проблеми на българската приватизация и прехода, държавата като че ли счита, че отговаряйки на изискванията на ЕС с приемането на даден закон си е свършила работата. Има, обаче, още много да се прави.

Разрушаването на държавните монополи ли е единственото решение на проблема?

Михаил Шишков:

Не бих се наел да твърдя, че всички монополи трябва да се раздържавят. Моята теза е, че монополът е вреден, защото лишава потребителят от алтернатива. След като няма алтернатива, механизмът за борба с монопола е труден. Същевременно, в България е още по-неприятен факта, че кадрите от държавния монопол се кадруват от същата държава и тя обикновено назначава хора свързани с управляващите. Получава се двойна защита на политиката на монополистите. Безспорно наследството, което имаме от добре правени неща в друга икономическа обстановка със символични суми на плащане налага проблеми. Не е конституционно хората да нямат право на избор и да не могат да се откачват от парното. Ако водата е дар от Бога и е незаменима, то за топлофикацията трябва да има алтернатива. Монополизмът винаги е вреден. Тепърва предстои да се работи за прозрачността на правенето на цените и качеството на услугите . Видяхме как половин час след обявяване решението на Върховния административен съд за падането на графата "други" в Наредбата за определяне цените на електроенергията, отговорни фактори казаха, че цената остава същата. Какво означава това? Най-малкото не говори за етичност към хората и съда.

Кои са основните приоритети на работа на НСПБ?

Михаил Шишков:

На първо място, това е работата ни за изчистване на проблемите във взаимоотношенията на потребителите и дружествата, предлагащи обществени услуги. Вторият ни приоритет е увеличаването на възможностите за достъп до здравните услуги, както количествено, така и качествено. Огромен е броят на хората, изпаднали от защитната мрежа, такива които след изтичане на срока за обезщетения от бюрата по труда, не ползват здравно осигуряване. Имаме положителен опит в работата по подобряване потребителската среда и гражданското образование на децата в ролята им на потребители, в работата със социални групи с физически увреждания, с контролните органи по посока тяхната координация и отстраняването на вредни стоки. Основното е политическото представителство на интересите на потребителите. Силно държим да се променя средата като цяло, отношението, нагласите. Важна е информацията на потребителя за правата му. Имаме доста медийни кампании, издали сме доста информационни материали в тази насока. Потребителят трябва да си знае правата, за да може да противодейства на търговеца. Когато не си знае правата се мисли за последната "бурмичка на машината". Това пак е свързано с ниския икономически просперитет. Реално осъзнаване правата на потребителя може да има, когато в България започнем да говорим за "стандарт", а не за "нужда".

Първата цел е обществената. Искаме да покажем, че държавата от една страна е приела закон за защита на потребителите и с нормативните си актове на думи защитава потребителя, но действията й не са съответни, след като с регулативния орган утвърждава такива условия. Правата на потребителя са нарушени и с това, че не са конкретизирани параметрите на топлината, която ще влиза в домовете. По какъв начин потребителят може да защити обективно една платена сума, когато не знае на какви параметри отговаря? Същото се отнася за горещото битово водоснабдяване и за плановите ремонти. Казано е, че 15 дни преди планов ремонт, реконструкции и др.пододобни, потребителите се уведомяват и топлофикациите не дължат неустойка, ако горепосочените работи са били обект на планиране. Ние искаме предварително, преди началото на отоплителния сезон, да бъде обявено кои дейности са обект на планиране, за да не може Топлофикация да изненадва потребителите с писмо 15 дена преди ремонта.

Докъде се простират законовите възможности на НСПБ за защита на потребителите?

Михаил Шишков:

Този въпрос е дискусионен. В Закона за защита на потребителите, едно от трите признати права на сдруженията за защита на потребителите е правото на съдебна защита. Откривайки съдебно производство за защита при нарушаване правата на потребителя, ние сме с предимство пред всякакъв друг вид организации и не сме длъжни да доказваме  правен интерес. Той е регламентиран в закона. За Общите условия въпросът е спорен. Изчаква се един месец топлофикациите да реагират, дали ще поканят потребителите, които са подали заявления на разговор, дали ще уважат някои от тези клаузи, дали ще откажат. След това предвиждаме потребителите да се обърнат с жалби към Държавната комисия по енергийно регулиране. В случай, че нищо не се получи, нашите юристи считат, че е редно да отговорим на евентуално постъпилите жалби на потребители при нас и да заведем дело за обявяване на незаконосъобразност и нищожност на някои от клаузите, като ще стъпим на глава 5 от Закона за защита на потребителите. Считаме, че поне в няколко пункта от текстовете на закона има противоречие с Общите условия. В случай, че някоя от клаузите в Общите условия бъде обявена за незаконосъобразна вече не мога да кажа какво ще стане. Ако докажем, че липсата на указана температура е неравноправна клауза, това означава, че потребителят е бил в условия на неяснота и въпросът става правен.

Мислите ли, че подетата от вас кампания ще намери адекватна обществена реакция и ще доведе до ефективни резултати?

Михаил Шишков:

Засега получаваме нужната обществена подкрепа. Доволни сме, че медиите откликнаха. Наясно сме, че когато един процес с обществено значение и интерес започне да боксува и влезе в дебрите на противоречията, има и обратните реакции. Ще има и манипулирани хора, които ще ни упрекнат, че сме ги подвели. Слава богу, ние направихме всичко това с наши средства. Не са само Общите условия, има и ще има и други неприятни случки за монополистите. Това е едната част от обществения аспект. Другата част е това, че хората трябва да осъзнаят, че няма кой да се бори в тяхна защита, освен самите те. Оказа се, че ние си сваляме радиаторите вместо правителствата. Основното, което липсва на българите е солидарността. Когато дадена група има сериозен проблем към нея просто трябва да се присъедини другата група.

В състояние ли е държавата да осъществява ефективен контрол върху своите икономически структури с оглед защита на българския потребител?

Михаил Шишков:

Понятието "държава" е много широко и безконкретно. Държавата започва от полицая и свършва с Президента, включва всичко, което се храни от държавния бюджет. Аз мисля, че държавата е в състояние да осъществява ефективен контрол, ако иска. Нормативната база е налице. Съществува, например, Национален съвет за защита на потребителите, председателстван от вицепремиера Николай Василев. Този Национален съвет се състои от представители на шест потребителски сдружения, включително мен и още шест представители на отделни министерства. Съветът се свика на 10 декември миналата година, за да се конструира и да се избере заместник председател –

г-жа Касидова. Оттогава не е свикван, а основното му предназначение е да консултира министъра и да прави предложения за промяна в нормативната уредба с цел подобряване защитата на потребителите. Лично аз смятам, че държавата може да упражнява контрол, но като че ли няма желание. Покрай големите проблеми на българската приватизация и прехода, държавата като че ли счита, че отговаряйки на изискванията на ЕС с приемането на даден закон си е свършила работата. Има, обаче, още много да се прави.

Разрушаването на държавните монополи ли е единственото решение на проблема?

Михаил Шишков:

Не бих се наел да твърдя, че всички монополи трябва да се раздържавят. Моята теза е, че монополът е вреден, защото лишава потребителят от алтернатива. След като няма алтернатива, механизмът за борба с монопола е труден. Същевременно, в България е още по-неприятен факта, че кадрите от държавния монопол се кадруват от същата държава и тя обикновено назначава хора свързани с управляващите. Получава се двойна защита на политиката на монополистите. Безспорно наследството, което имаме от добре правени неща в друга икономическа обстановка със символични суми на плащане налага проблеми. Не е конституционно хората да нямат право на избор и да не могат да се откачват от парното. Ако водата е дар от Бога и е незаменима, то за топлофикацията трябва да има алтернатива. Монополизмът винаги е вреден. Тепърва предстои да се работи за прозрачността на правенето на цените и качеството на услугите . Видяхме как половин час след обявяване решението на Върховния административен съд за падането на графата "други" в Наредбата за определяне цените на електроенергията, отговорни фактори казаха, че цената остава същата. Какво означава това? Най-малкото не говори за етичност към хората и съда.

Кои са основните приоритети на работа на НСПБ?

Михаил Шишков:

На първо място, това е работата ни за изчистване на проблемите във взаимоотношенията на потребителите и дружествата, предлагащи обществени услуги. Вторият ни приоритет е увеличаването на възможностите за достъп до здравните услуги, както количествено, така и качествено. Огромен е броят на хората, изпаднали от защитната мрежа, такива които след изтичане на срока за обезщетения от бюрата по труда, не ползват здравно осигуряване. Имаме положителен опит в работата по подобряване потребителската среда и гражданското образование на децата в ролята им на потребители, в работата със социални групи с физически увреждания, с контролните органи по посока тяхната координация и отстраняването на вредни стоки. Основното е политическото представителство на интересите на потребителите. Силно държим да се променя средата като цяло, отношението, нагласите. Важна е информацията на потребителя за правата му. Имаме доста медийни кампании, издали сме доста информационни материали в тази насока. Потребителят трябва да си знае правата, за да може да противодейства на търговеца. Когато не си знае правата се мисли за последната "бурмичка на машината". Това пак е свързано с ниския икономически просперитет. Реално осъзнаване правата на потребителя може да има, когато в България започнем да говорим за "стандарт", а не за "нужда".