Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Г-н Радев, интересът към есенния панаир май каза "да" на България за ЕС преди всички други?
Йордан Радев:
В панаирната статистика до момента няма данни за по-голям размер изложбени площи и повече изложители. Никога досега цифрата 100 000 кв. м изложбена площ не е надминавана. Тази година е 115 000 кв.
м. Не омаловажавам усилията на екипа ни, но си обяснявам рекорда с вече изградената нагласа, че България е член на ЕС. Особено ясно това се усеща при съседите от Турция, които проявиха наистина
завидна бизнес активност, за да бъдат точно сега официалните партньори на Пловдивския панаир.
Вашите маркетингови специалисти очакват същите високи резултати и през 2007 г.
Йордан Радев:
Не говорим за очаквания, говорим вече за факти. Маркетинговият отдел вече има данни наготово и затова казва така. Ние вече имаме заявки в търговския отдел и отново има изключителен интерес от фирмите както от ЕС, така от Америка и Азия. Разбираем е интересът към България като подход към големия европейски пазар.
Големият панаир означава ли и други възможности за организация през есента? Защото все пак той си има своите предели.
Йордан Радев:
Когато кошерът стане тесен, пчелното семейство се рои - това е нормален природен и бизнес закон. Има възможности някои от салоните на есенния панаир, които сега са 10, да станат самостоятелни специализирани изложби. Само че проучванията, които правим с Алфа рисърч, показват, че над 50% от изложителите разчитат на традицията. А традицията е есенният панаир. Тоест няма още смяна в психиката на изложителите, няма още усещане, че една специализирана изложба е по-доходоносна за бизнеса. Навремето в есенния панаир бяха и виното, и аграрната продукция. Сега Агра и Винария са изключително успешни за хората от този бизнес.
Но те много трудно са се отделили. Така че това може да стане, но в по-дълъг период.
Ще опитате ли да увеличите капацитета на панаира?
Йордан Радев:
Несъмнено, ние просто сме на предела и затова ще увеличим с около 20 000 кв. м изложбената площ, като подобрим позиционирането на палатите, които навремето са били построени малко хаотично.
Палатите в панаира са били "ведомствени" - в смисъл, че са били строени от определено министерство или ведомство, за да отговорят на потребностите на даден отрасъл, но е нямало единен план за строителство. Сега се оказва, че между бул. България и гърба на някои от палатите има място да се построи още една. Какво още може да се направи? Според нас много бързо можем да обърнем вратите на палатите, така че да имат два входа, за да има изложбена площ от двете страни. Прицелили сме се в 12-а палата. Ще я съборим, ще я дръпнем малко назад на същия терен и от 700 ще я направим на 8000 кв. м.
При сегашния интерес към България как се очертават позициите на преките ви конкуренти спрямо Пловдивския панаир?
Йордан Радев:
По една или друга причина Пловдивският панаир няма силни конкуренти тук, на Балканите, и в Югоизточна Европа. Белградският панаир не може да се възстанови след войната в бивша Югославия, панаирът в
Скопие преживява тежки моменти вероятно заради обстановката в страната. Солунският панаир е в незавидно състояние, в Измир се случват неприятни неща, Букурещ, Познан, Загреб са след нас. Очертава
се наше лидерство, което не ни е дадено от Господ, а се воюва за него.
Какво прави фирмата "Международен панаир Пловдив" ЕАД при сегашната комфортна за нея конкурентна среда?
Йордан Радев:
За България ние имаме интерес панаирното дело да се развива, защото целта ни в крайна сметка е да представяме българските продукти. Безспорно София има предимства - там са офисите на големите
фирми, там е държавната администрация. Но ако София и софийските изложения са обърнати повече към страната, Пловдив е обърнат навън - към света. Имаме интерес и в Плевен да се развие изложбен
център, и в Добрич. За да има България истинска панаирна индустрия. Що се отнася до Европа, фактът, че сме извоювали лидерски позиции на Балканите и донякъде в Югоизточна Европа, означава, че все
по-често ще се сравняваме с големите панаири в Италия, Франция, Германия, Швейцария. А от тях имаме много да научим.
Перспективи
- Никога досега цифрата 100 000 кв. м изложбена площ не е надминавана. Тази година тя е 115 000 кв. м.
- 12-а палата ще бъде съборена. На същия терен изложбената площ ще бъде увеличена от 700 на 8000 кв. м.
- В България има възможности за развитието на истинска панаирна индустрия.
