Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Какви промени настъпват във взаимоотношенията между БНБ и търговските банки във връзка с паричната статистика?
Здравко Бальозов:
- През последните 1-2 години БНБ провежда засилена и последователна хармонизация на националната парична и банкова статистика в съответствие със стандартите на ЕЦБ. Съществени промени настъпват както в изходната информация, която се предоставя на потребителите у нас и в чужбина, така и в събираните статистически данни от търговските банки. Целта e да се произвежда и разпространява статистическа информация, напълно отговаряща на изискванията на Европейския съюз, която се събира, организира и обработва с най-съвременни средства.
През втората половина на м. г. започна ускорено разработване и внедряване на нова система за събиране на данни за паричната статистика от БНБ и търговските банки. По решение на ръководството на БНБ от февруари т. г. тя заменя действащата до момента, базирана на оборотните ведомости на БНБ и търговските банки. Причините за радикалната промяна при събирането на данните са две. От една страна, с преминаването на банковия сектор към Международните счетоводни стандарти отпада задължението всички банки да се придържат строго към Единия национален сметкоплан. Това прави невъзможно по-нататъшното единно автоматизирано обработване на оборотните ведомости. Втората причина обаче е по-съществена. Тя е свързана с изискванията на ЕЦБ, които значително разширяват обема на обработваната информация чрез увеличаване броя на институционалните сектори, паричните инструменти, матуритетите и видовете валута. Новите по-детайлни данни не може директно да се извлекат от оборотната ведомост и за пръв път търговските банки формират статистически показатели на базата на своята най-изчерпателна информация за взаимодействието си с клиентите. Тази по-богата информация се предава на централната банка и от нея се компилира новата, по-съвършена парична статистика.
Новата система е сериозно предизвикателство за търговските банки и БНБ. Преди цялата обработка се поемаше от централната банка, а сега се разпределя между нея и търговските банки. През последните месеци при активната подкрепа на БНБ търговските банки осъществиха цялостна методологическа, технологическа и техническа подготовка за новата система и са готови за нейното внедряване.
- Какви са основните промени в новата парична статистика, която БНБ разпространява?
Здравко Бальозов:
- В новата парична статистика са възприети напълно определенията на ЕЦБ за паричните агрегати. В паричния агрегат М1 вече се включват и овърнайт депозитите в чуждестранна валута, които преди бяха елемент само на по-широкия паричен агрегат М2. Сега квазипарите, които наред с М1 формират М2, се делят на два вида: депозити с договорен матуритет до 2 години и депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца. Спестовните депозити например се отнасят към втория вид. Най-широкият паричен агрегат М3, който се отъждествява с паричното предлагане, съдържа освен М2 репосделките и издадените дългови ценни книжа до 2 години. Депозитите с договорен матуритет над две години и дълговите ценни книжа над две години вече са извън паричните агрегати и се отнасят към дългосрочните пасиви.
Друга важна особеност е обособяването на еврото като самостоятелен елемент във всички статистически показатели в чуждестранна валута. Това на практика удвоява броя на всички редове в чуждестранна валута в паричната статистика.
- Според вас какви промени в паричната си политика следва да предприеме централната банка в периода до присъединяване към Европейския съюз?
Здравко Бальозов:
- От юли 1997 г. БНБ оперира в режим на паричен съвет и затова паричната й политика е силно ограничена. Все пак има какво да се направи в подготовка за провеждане на парична политика в рамките на Икономическия и Валутния съюз. Ще припомня, че съгласно позицията на страната, представена в съответната преговорна глава, режимът на паричен съвет ще бъде запазен до присъединяването ни към еврообластта. Сега БНБ разполага само с един паричен инструмент - задължителните минимални резерви. Общата тенденция за тяхното изменение е намаляването им от сегашното ниво 8% до 2%, което е характерно за еврообластта. Първата стъпка в тази насока беше направена още през 2001 г., откогато за срочните депозити над 2 години не се изискват задължителни резерви. При наблюдаваното в момента значително разширяване на кредитната дейност от търговските банки БНБ не счита за подходящо да намалява минималните задължителни резерви.
Централната банка следва да се подготви и за връщане към използването на парични инструменти. Важна стъпка в тази област е въвеждането през миналата година на системата за брутен сетълмент в реално време, която е съществен фактор за развитието на паричния пазар в страната и предпоставка за бъдещото му интегриране в ЕС, а по-късно и в еврообластта. И не на последно място съответни промени следва да се извършат и в законодателната база, които да позволят на БНБ да провежда парична политика и да се интегрира в системата от централни банки на ЕС. Работата и в тази насока вече е започнала.
- Как ще коментирате наличието на излишък в платежния баланс, при положение че има дефицит в текущата сметка? Откъде е дисбалансът?
Здравко Бальозов:
- Не мисля, че има някакъв особен дисбаланс. Статистическите данни за платежния баланс през първите единадесет месеца на миналата година показват общ излишък от 807.5 млн. USD при дефицит по текущата сметка от 1355.6 млн. USD и следва да се анализират внимателно. Дефицитът по текущата сметка наистина е сериозен, а също е важно да се отбележи и значителният му ръст /с близо 950 млн. USD/ в сравнение със същия период на 2002 г. Факторите за увеличаването са два: търговският дефицит и дефицитът по статията "Доход". Първият е свързан както с ръста на вноса на инвестиционни стоки главно под влияние на засилената инвестиционна дейност в страната, така и с нарастването на вноса на потребителски стоки, за който сигурно допринася и разширяването на кредита за неправителствения сектор и в частност за домакинствата. Все пак равнището на кредита за реалния сектор като дял от БВП е все още твърде ниско и засилената активност на търговските банки аз възприемам за важен фактор, подкрепящ икономическия растеж въпреки оказвания натиск върху текущата сметка, а оттам и върху целия платежен баланс.
Ще коментирам накратко и дефицита по дохода, защото също е важен. Нетно страната плаща по-големи лихви, а се трансферират и по-големи дивиденти към чуждестранните собственици. Последното съвсем не бива да ни озадачава на фона на нарастващия натрупан обем на чуждестранните инвестиции, които естествено се привличат от възможностите за печалба. Може със сигурност да се твърди, че доколкото страната е и ще остане в бъдеще нетен длъжник на останалия свят и ще бъде все по-отворена към него, тя е обречена на дефицит по дохода.
Главните фактори, които съдействат за намаляване на дефицита по текущата сметка, също са два: приходите от туризма и частните текущи трансфери. За периода януари-ноември 2003 г. приходите от туризъм растат с 21% в сравнение с 2002 г. и надхвърлят 1.5 млрд. USD в резултат на увеличаването броя на чуждестранните туристи. За същия период ръстът на частните текущи трансфери е над 25% и достигат 617 млн. USD.
Дефицитът по текущата сметка напълно се покрива от салдото по финансовата сметка в размер на 1792.8 млн. USD, в резултат на което се получава общ излишък. Тук особено съществено е да се отбележи, че преките чуждестранни инвестиции в размер на над 1.3 млрд. USD почти напълно финансират дефицита по текущата сметка. В разглеждания смисъл този дефицит не води до увеличаване на външния дълг. Следва също така да се подчертае, че за чувствителния ръст на преките чуждестранни инвестиции през 2003 г. наред с приватизацията на Банка ДСК съществено влияние има и увеличаването от неприватизационни операции в размер на над 950 млн. USD.
- Доколко нашата статистика отговаря на международните стандарти?
Здравко Бальозов:
- От 1 декември 2003 г. България се присъедини към Специалния стандарт за разпространение на данни, въведен от МВФ. Дотогава страната беше член на Общата система за разпространение на данни, като е сред учредителите й през май 2000 г. Преминаването към по-високия стандарт, към който се придържат развитите икономически и статистически страни, стана възможно със съвместните усилия на Националния статистически институт, Министерството на финансите и Българската народна банка. През януари 2003 г. страната беше посетена от мисия на МВФ за изготвяне на специализиран доклад за спазването на статистическите стандарти. Съставена беше програма за ускорено достигане на всички изисквания на специалния стандарт, която е изпълнена успешно. През декември м. г. докладът на мисията, както и отговорът на българските власти бяха публикувани на уебсайта на МВФ и сега международната общественост разполага с обективна оценка за състоянието на статистиката у нас. Освен това, участвайки в специалния стандарт на МВФ, България подготвя и разпространява статистическа информация за основните сектори /реален, фискален, финансов и външен/ по категории данни, обхват, срочност и периодичност в приет от международната финансова общност формат. А това съществено подпомага достъпът до световните парични пазари и съдейства за поевтиняване на заеманите на тях средства.
- Според вас какви промени в паричната си политика следва да предприеме централната банка в периода до присъединяване към Европейския съюз?
Здравко Бальозов:
- От юли 1997 г. БНБ оперира в режим на паричен съвет и затова паричната й политика е силно ограничена. Все пак има какво да се направи в подготовка за провеждане на парична политика в рамките на Икономическия и Валутния съюз. Ще припомня, че съгласно позицията на страната, представена в съответната преговорна глава, режимът на паричен съвет ще бъде запазен до присъединяването ни към еврообластта. Сега БНБ разполага само с един паричен инструмент - задължителните минимални резерви. Общата тенденция за тяхното изменение е намаляването им от сегашното ниво 8% до 2%, което е характерно за еврообластта. Първата стъпка в тази насока беше направена още през 2001 г., откогато за срочните депозити над 2 години не се изискват задължителни резерви. При наблюдаваното в момента значително разширяване на кредитната дейност от търговските банки БНБ не счита за подходящо да намалява минималните задължителни резерви.
Централната банка следва да се подготви и за връщане към използването на парични инструменти. Важна стъпка в тази област е въвеждането през миналата година на системата за брутен сетълмент в реално време, която е съществен фактор за развитието на паричния пазар в страната и предпоставка за бъдещото му интегриране в ЕС, а по-късно и в еврообластта. И не на последно място съответни промени следва да се извършат и в законодателната база, които да позволят на БНБ да провежда парична политика и да се интегрира в системата от централни банки на ЕС. Работата и в тази насока вече е започнала.
- Как ще коментирате наличието на излишък в платежния баланс, при положение че има дефицит в текущата сметка? Откъде е дисбалансът?
Здравко Бальозов:
- Не мисля, че има някакъв особен дисбаланс. Статистическите данни за платежния баланс през първите единадесет месеца на миналата година показват общ излишък от 807.5 млн. USD при дефицит по текущата сметка от 1355.6 млн. USD и следва да се анализират внимателно. Дефицитът по текущата сметка наистина е сериозен, а също е важно да се отбележи и значителният му ръст /с близо 950 млн. USD/ в сравнение със същия период на 2002 г. Факторите за увеличаването са два: търговският дефицит и дефицитът по статията "Доход". Първият е свързан както с ръста на вноса на инвестиционни стоки главно под влияние на засилената инвестиционна дейност в страната, така и с нарастването на вноса на потребителски стоки, за който сигурно допринася и разширяването на кредита за неправителствения сектор и в частност за домакинствата. Все пак равнището на кредита за реалния сектор като дял от БВП е все още твърде ниско и засилената активност на търговските банки аз възприемам за важен фактор, подкрепящ икономическия растеж въпреки оказвания натиск върху текущата сметка, а оттам и върху целия платежен баланс.
Ще коментирам накратко и дефицита по дохода, защото също е важен. Нетно страната плаща по-големи лихви, а се трансферират и по-големи дивиденти към чуждестранните собственици. Последното съвсем не бива да ни озадачава на фона на нарастващия натрупан обем на чуждестранните инвестиции, които естествено се привличат от възможностите за печалба. Може със сигурност да се твърди, че доколкото страната е и ще остане в бъдеще нетен длъжник на останалия свят и ще бъде все по-отворена към него, тя е обречена на дефицит по дохода.
Главните фактори, които съдействат за намаляване на дефицита по текущата сметка, също са два: приходите от туризма и частните текущи трансфери. За периода януари-ноември 2003 г. приходите от туризъм растат с 21% в сравнение с 2002 г. и надхвърлят 1.5 млрд. USD в резултат на увеличаването броя на чуждестранните туристи. За същия период ръстът на частните текущи трансфери е над 25% и достигат 617 млн. USD.
Дефицитът по текущата сметка напълно се покрива от салдото по финансовата сметка в размер на 1792.8 млн. USD, в резултат на което се получава общ излишък. Тук особено съществено е да се отбележи, че преките чуждестранни инвестиции в размер на над 1.3 млрд. USD почти напълно финансират дефицита по текущата сметка. В разглеждания смисъл този дефицит не води до увеличаване на външния дълг. Следва също така да се подчертае, че за чувствителния ръст на преките чуждестранни инвестиции през 2003 г. наред с приватизацията на Банка ДСК съществено влияние има и увеличаването от неприватизационни операции в размер на над 950 млн. USD.
- Доколко нашата статистика отговаря на международните стандарти?
Здравко Бальозов:
- От 1 декември 2003 г. България се присъедини към Специалния стандарт за разпространение на данни, въведен от МВФ. Дотогава страната беше член на Общата система за разпространение на данни, като е сред учредителите й през май 2000 г. Преминаването към по-високия стандарт, към който се придържат развитите икономически и статистически страни, стана възможно със съвместните усилия на Националния статистически институт, Министерството на финансите и Българската народна банка. През януари 2003 г. страната беше посетена от мисия на МВФ за изготвяне на специализиран доклад за спазването на статистическите стандарти. Съставена беше програма за ускорено достигане на всички изисквания на специалния стандарт, която е изпълнена успешно. През декември м. г. докладът на мисията, както и отговорът на българските власти бяха публикувани на уебсайта на МВФ и сега международната общественост разполага с обективна оценка за състоянието на статистиката у нас. Освен това, участвайки в специалния стандарт на МВФ, България подготвя и разпространява статистическа информация за основните сектори /реален, фискален, финансов и външен/ по категории данни, обхват, срочност и периодичност в приет от международната финансова общност формат. А това съществено подпомага достъпът до световните парични пазари и съдейства за поевтиняване на заеманите на тях средства.
