Специално за Econ.bg.
- Г-н Йорданов, каква е дейността на "Гея Експерт"? В кои сфери на бизнеса осъществявате консултанската си дейност?
Д-р Мирослав Йорданов:
- "Гея Експерт" бе създадена през септември 1989 г. с идеята да бъде консултантска фирма първоначално в областта на науките за земята – геология, геофизика и геохимия. В последствие нашата фирма обаче се преквалифицира в зависимост от нуждите на пазара. Секторът, в който ние работихме дотогава – минната индустрия остана приоритетен за нас, но след 1992-93 г. се насочихме изключително към финансовия пазар.
Започнахме консултиране в тази нелека област след като, в резултат на нашата работа, натрупахме един много богат опит в областта на одита. Няма златорудно находище в страната, на което да не сме извършвали одит. Мога да споделя, че през 1997 г. направих одита на медно-златното находище "Асарел", първото в страната което получи концесия. След това бяха изпълнени редица други одити и концесионни анализи на големи наши находища на полезни изкопаеми, като каолиновите находища в Североизточна България, уникалните находища на каменна сол "Мирово", Провадия и на минерални води в Девин и десетки други находища на строителни и облицовъчни материали. През 1998 г. бяхме консултанти и на уникалното и най-голямо в Европа тогава находище "Челопеч".
Всички тези обекти ни дадоха необходимата практическа подготовка в областта на финансовия риск и в частност риска за инвестициите, и един изключителен и уникален опит, тъй като инвестициите в минно-добивната промишленост са с най-висок риск след аерокосмическата индустрия. Минно-добивната индустрия като област за инвестиции се харектеризира с извънредно голям обем инвестиции – средно над 40-80 млн. долара за рудни находища и минимум 10-30 за останалите типове, с период на възвръщаемост на инвестициите не по-малък от 6,5-7 години и с нисък социален ефект, на порядък по-нисък, отколкото в останалите браншове. С други думи, ако с 10 млн. долара инвестиции в минно-добивната промишленост се създават 100 нови работни места, същата инвестиция в друг отрасъл създава 1000 такива.
От 1996 г. започнахме да разработваме софтуерен пакет – GeoLariAn TM, който в момента е един уникален пакет за анализ и управление на риска без аналог не само в България, но и в Европа. Оценявайки риска за инвестициите в минно-добивната индустрия, ние можем да оценим риска за инвестициите и във всички останали браншове. И правим това с голям успех.
Като финансови консултанти консултираме фирми от строителния бранш, търговски фирми, предприемачи от агросектора, ВиК фирми. През последните 3 години работим много плодотворно в сферата на банковото кредитиране, като предлагаме пълния набор от услуги на кредитоискателите – от намирането на подходящата банка, представянето на клиента пред нея през събирането на всички документи и изготвянето на бизнес-плана до внасянето на пакета от документи в последната. Работим също така изключително успешно и по редица международни проекти.
Накрая искам да спомена, че нашата фирма е едно приятно изключение на българския консултантски пазар - единствените сертифицирани и дипломирани одитори на находища на полезни изкопаеми и минерални ресурси към Европейския Съюз.
- В България вече работят много консултантски фирми, предлагащи услуги си на широк спектър от фирми – клиенти. Как преценявате тяхната роля за идентифициране на главните проблеми в различните сектори на икономиката? Каква е тяхната роля за определяне на посоките за развитие на бизнеса в България?
Д-р Мирослав Йорданов:
- Консултантският бизнес е един много чувствителен индикатор за това как се развиват предприемаческите инициативи в страната, доколко бизнес активността съответства на декларираните намерения на страната ни, която се намира в преход от планова към пазарна икономика. С течение на годините ние увеличавахме броя на областите, в които работим и всичко това беше наложено от изискванията на пазара. Ние не само търсехме своята пазарна ниша, но се опитвахме и да оцелеем. Това е поведение, които е изключителен приоритет не само на нашата фирма, но и на всички консултантски институции, които се развиват без подкрепата на чужди фирми и инвестиции. Тук е мястото да отбележа, че нашата фирма е един 100% български продукт, без чужди финансови инжекции, съдружие и подкрепа. Това ни най-малко е героизъм. Споменавам този факт, защото просто така стоят нещата и защото искам и други да знаят, че е възможно да се опиташ да бъдеш консултант в България. За да не заблудя аудиторията обаче ще спомена, че прекарах доста време в учене и практика във Франция и Великобритания.
Колкото до ролята на консултантските фирми за идентифициране на проблемите мога да ви каже, че това не е нито тяхно желание, нито прищявка, а процес между партньори – предприемач и консултант. Или, ако няма партньор, няма игра и за никакво идентифициране не може и да става дума.
По отношение на ролята на консултантските фирми за определяне на посоката на бизнеса в България, такава би съществувала, ако предприемачите знаеха защо трябва да търсят последните при планирането на бизнеса си.
- Как преценявате ролята на държавата за развитието на българския бизнес? Смятате ли, че държавните институции помагат на българските предприемачи?
Д-р инж.-геолог Мирослав Йорданов:
- Проблемите на държавата не са проблемите на малкия и средния бизнес. Това са две съвсем различни неща. В една демократична държава ролята на държавните институции е да създава условия за развитие на бизнеса без да се набърква в дейността на бизнеса и икономиката. За съжаление, у нас продължава да съществува регулиране от страна на държавата. Аз, разбира се, не искам да кажа, че такова регулиране не трябва да има и държавата трябва да се откаже от тези функции, но това регулиране трябва да бъде целенасочено. Ако държавата иска да регулира, да подпомага и развива малкия и среден бизнес например, то би следвало да преследва тази своя цел. Аз смятам, че ефектът от тази дейност на държавата за момента е доста скромен, тъй като няма системност в следването на тези цели. Дори повече, работи се "кампанийно".
В своя стремеж да подпомагаме развитието и работата на българските предприемачи, ние осъществяваме контакти с Агенцията за малък и среден бизнес. Мога да кажа обаче, че с тях се работи доста трудно, тъй като по принцип държавният служител не носи духа на предприемача. Това, което трябва да разберем е, че не може на отговорни постове в институциите да се поставят хора, които имат манталитета на държавен служител. Тези постове трябва да се заемат от хора, предприемачи по дух и на практика, защото не можем да си позволим лукса, както е в развитите Европейски страни например. Ние вече сме изгубили достатъчно много време и трябва да се поставят реални цели с реални срокове за изпълнение. С големите цели, които България си поставя – да бъдем приети в ЕС и НАТО, не се изчерпва бъдещето на страната, включително икономическото. Напротив. През последните 10-12 години правителствата, които управляваха страната, не можаха да идентифицират и декларират ясно икономическите приоритети на страната. Оттеглянето на държавата от отговорностите й да планира дългосрочно икономическото развитието на страната, дори и поради комплекс от миналото си на планова икономика, доведе до липсата на обществена нагласа и мотивация сред всички, включително управляващите. Последните, обаче капитализираха най-добре от всички престоя си във властта. Ако направим сравнение с други страни, например с Канада, където планират своето развитие за 10 г. напред и определят приоритетите си, ще видим, че ако през този период конюнктурата се промени, то съответно се променят и приоритетите. Но тук отговорността е на всички, на цялото общество. Естествено, че подобно сравнение е неуместно, но в случая са важни нагласите, солидарността в обществото. У нас засега това не го виждаме. Ние определяме приоритети днес, къде полугласно, къде полуявно, които обаче не следваме, а там където следваме не винаги достатъчно бързо и гъвкаво, в зависимост от изменящата се икономическа и политическа конюнктура.
- Консултантските фирми в България координират ли своите дейности помежду си? Обединяват ли усилията си в посока подпомагане на малкия и среден бизнес в страната?
Д-р Мирослав Йорданов:
- Ако трябва да анализирам отношенията между консултантските фирми в България, мога да ви кажа, че те не стоят на нормална основа. Както нашата пазарна среда не съответства на истинската пазарна среда, така и консултантският бизнес не работи по необходимия начин.
Поддържаме контакти помежду си и имаме широк кръг от бизнес отношения. За съжаление, нивото на тези бизнес отношения не е достатъчно зряло. Защото не е възможно в една незряла бизнес среда да съществуват зрели отношения между консултантските фирми. Това в крайна сметка води до пропуснати ползи за консултантските фирми и за предприемачите изобщо.
Относно обединяването на усилията между консултантските фирми в посока подпомагане на малкия и среден бизнес ще ви кажа, че има поне три сдружения на такива, които аз знам, но нито едно от тях няма такива цели. Това е "висш пилотаж" и ще бъде възможно едва тогава, когато две или повече консултантски фирми решат да обединят усилията си в името на дългосрочната перспектива.
За мен е все още неразбираемо схващането на широката маса български предприемачи - онези 70% (или повече) от над 90% еднолични търговци регистрирани по Търговския закон, относно това дали да ползват услугите на консултантските компании или не. До известна степен това е обяснимо и с факта, че те все още имат доста стеснен, бих казал близък хоризонт и се стремят единствено да оцелеят. Тук нека припомним обаче баналната истина "Най-добрата защита е нападението". Борейки се само за оцеляване в един момент може да се окаже, че си оцелял, но извън борда. От това най-вече трябва да се боят борещите се за оцеляване.
В същото време редица наши български консултантски фирми, родили се и израснали през последните 12 години вече напускат страната и отиват да работят в страните от Европейския Съюз. Там получават абсолютно еднакъв статут с този на местните компании и реално получават по-добра клиентска среда, отколкото в България. Ако процесите в нашата икономика останат на нивото, на което са в момента, аз мога да ви уверя, че много от най-добрите консултантски компании, които бяха възпирани от формални обстоятелства и пречки да предлагат своите услуги в страните от Европейския съюз, сега нямат тези пречки пред себе си и във всеки един момент те имат свободата да го направят. От това в крайна сметка ще загуби страната ни.
- Имайки предвид вашата ясна визия и наблюдения върху състоянието на българския малък и среден бизнес, каква е вашата прогноза за бъдещото му развитие?
Д-р Мирослав Йорданов:
- Във връзка с това, че ние работим в сферата на финансовия риск, с конкретни числа и вероятности, ние правим нашите прогнози на база съществуващите факти в момента. За съжаление тези факти не говорят в наша полза и екстраполациите за бъдещето не са оптимистични. Всичко това ни кара да мислим, че тенденциите за развитие на малкия и среден бизнес в България за сега не са добри. Много са факторите, които определят това и повечето от тях са извън страната за съжаление. Един пример - през изминалите няколко години рейтингът за банковите ни институции и инвестиционния климат в страната се промени едва около 3 или 4 пъти. Онова, което става през последните 6 месеца – рейтингите на банките се повишават вече няколко пъти, ме кара да мисля, че оценяващите институции не са съвсем обективни по отношение на рейтинговането. Защо? Защото в нашата икономика не става нищо такова, което да ни кара да мислим, че тя върви напред. Може би има определено лоби, което въздейства върху тези институции така, че те да повишават нашия рейтинг. Ако това е така, разбира се, е чудесно. Искам да направя уточнението, че целта ми не е да правя сравнения между сегашни и минали правителства. Това са просто факти, а те не са естествени. Макар тези факти да действат в полза на България, това няма да продължи безкрайно. Това са може би жестове на добра воля, аванси към нашата страна, а може би и добре пресметнат бъдещ интерес. За нас, обаче, е важно едно, ако ние не успеем да материализираме ползите, които идват в следствие на високия рейтинг, ние ще се върнем там, където сме били в началото.
И в заключение искам дебело да подчертая - "Да, тук е така", но всеки сам решава и още повече действа. Страната ни ще изглежда и ще бъде такава, каквито са решенията и действията на всеки един от нас. Малкият и среден бизнес не прави изключение от това.
- В България вече работят много консултантски фирми, предлагащи услуги си на широк спектър от фирми – клиенти. Как преценявате тяхната роля за идентифициране на главните проблеми в различните сектори на икономиката? Каква е тяхната роля за определяне на посоките за развитие на бизнеса в България?
Д-р Мирослав Йорданов:
- Консултантският бизнес е един много чувствителен индикатор за това как се развиват предприемаческите инициативи в страната, доколко бизнес активността съответства на декларираните намерения на страната ни, която се намира в преход от планова към пазарна икономика. С течение на годините ние увеличавахме броя на областите, в които работим и всичко това беше наложено от изискванията на пазара. Ние не само търсехме своята пазарна ниша, но се опитвахме и да оцелеем. Това е поведение, които е изключителен приоритет не само на нашата фирма, но и на всички консултантски институции, които се развиват без подкрепата на чужди фирми и инвестиции. Тук е мястото да отбележа, че нашата фирма е един 100% български продукт, без чужди финансови инжекции, съдружие и подкрепа. Това ни най-малко е героизъм. Споменавам този факт, защото просто така стоят нещата и защото искам и други да знаят, че е възможно да се опиташ да бъдеш консултант в България. За да не заблудя аудиторията обаче ще спомена, че прекарах доста време в учене и практика във Франция и Великобритания.
Колкото до ролята на консултантските фирми за идентифициране на проблемите мога да ви каже, че това не е нито тяхно желание, нито прищявка, а процес между партньори – предприемач и консултант. Или, ако няма партньор, няма игра и за никакво идентифициране не може и да става дума.
По отношение на ролята на консултантските фирми за определяне на посоката на бизнеса в България, такава би съществувала, ако предприемачите знаеха защо трябва да търсят последните при планирането на бизнеса си.
- Как преценявате ролята на държавата за развитието на българския бизнес? Смятате ли, че държавните институции помагат на българските предприемачи?
Д-р инж.-геолог Мирослав Йорданов:
- Проблемите на държавата не са проблемите на малкия и средния бизнес. Това са две съвсем различни неща. В една демократична държава ролята на държавните институции е да създава условия за развитие на бизнеса без да се набърква в дейността на бизнеса и икономиката. За съжаление, у нас продължава да съществува регулиране от страна на държавата. Аз, разбира се, не искам да кажа, че такова регулиране не трябва да има и държавата трябва да се откаже от тези функции, но това регулиране трябва да бъде целенасочено. Ако държавата иска да регулира, да подпомага и развива малкия и среден бизнес например, то би следвало да преследва тази своя цел. Аз смятам, че ефектът от тази дейност на държавата за момента е доста скромен, тъй като няма системност в следването на тези цели. Дори повече, работи се "кампанийно".
В своя стремеж да подпомагаме развитието и работата на българските предприемачи, ние осъществяваме контакти с Агенцията за малък и среден бизнес. Мога да кажа обаче, че с тях се работи доста трудно, тъй като по принцип държавният служител не носи духа на предприемача. Това, което трябва да разберем е, че не може на отговорни постове в институциите да се поставят хора, които имат манталитета на държавен служител. Тези постове трябва да се заемат от хора, предприемачи по дух и на практика, защото не можем да си позволим лукса, както е в развитите Европейски страни например. Ние вече сме изгубили достатъчно много време и трябва да се поставят реални цели с реални срокове за изпълнение. С големите цели, които България си поставя – да бъдем приети в ЕС и НАТО, не се изчерпва бъдещето на страната, включително икономическото. Напротив. През последните 10-12 години правителствата, които управляваха страната, не можаха да идентифицират и декларират ясно икономическите приоритети на страната. Оттеглянето на държавата от отговорностите й да планира дългосрочно икономическото развитието на страната, дори и поради комплекс от миналото си на планова икономика, доведе до липсата на обществена нагласа и мотивация сред всички, включително управляващите. Последните, обаче капитализираха най-добре от всички престоя си във властта. Ако направим сравнение с други страни, например с Канада, където планират своето развитие за 10 г. напред и определят приоритетите си, ще видим, че ако през този период конюнктурата се промени, то съответно се променят и приоритетите. Но тук отговорността е на всички, на цялото общество. Естествено, че подобно сравнение е неуместно, но в случая са важни нагласите, солидарността в обществото. У нас засега това не го виждаме. Ние определяме приоритети днес, къде полугласно, къде полуявно, които обаче не следваме, а там където следваме не винаги достатъчно бързо и гъвкаво, в зависимост от изменящата се икономическа и политическа конюнктура.
- Консултантските фирми в България координират ли своите дейности помежду си? Обединяват ли усилията си в посока подпомагане на малкия и среден бизнес в страната?
Д-р Мирослав Йорданов:
- Ако трябва да анализирам отношенията между консултантските фирми в България, мога да ви кажа, че те не стоят на нормална основа. Както нашата пазарна среда не съответства на истинската пазарна среда, така и консултантският бизнес не работи по необходимия начин.
Поддържаме контакти помежду си и имаме широк кръг от бизнес отношения. За съжаление, нивото на тези бизнес отношения не е достатъчно зряло. Защото не е възможно в една незряла бизнес среда да съществуват зрели отношения между консултантските фирми. Това в крайна сметка води до пропуснати ползи за консултантските фирми и за предприемачите изобщо.
Относно обединяването на усилията между консултантските фирми в посока подпомагане на малкия и среден бизнес ще ви кажа, че има поне три сдружения на такива, които аз знам, но нито едно от тях няма такива цели. Това е "висш пилотаж" и ще бъде възможно едва тогава, когато две или повече консултантски фирми решат да обединят усилията си в името на дългосрочната перспектива.
За мен е все още неразбираемо схващането на широката маса български предприемачи - онези 70% (или повече) от над 90% еднолични търговци регистрирани по Търговския закон, относно това дали да ползват услугите на консултантските компании или не. До известна степен това е обяснимо и с факта, че те все още имат доста стеснен, бих казал близък хоризонт и се стремят единствено да оцелеят. Тук нека припомним обаче баналната истина "Най-добрата защита е нападението". Борейки се само за оцеляване в един момент може да се окаже, че си оцелял, но извън борда. От това най-вече трябва да се боят борещите се за оцеляване.
В същото време редица наши български консултантски фирми, родили се и израснали през последните 12 години вече напускат страната и отиват да работят в страните от Европейския Съюз. Там получават абсолютно еднакъв статут с този на местните компании и реално получават по-добра клиентска среда, отколкото в България. Ако процесите в нашата икономика останат на нивото, на което са в момента, аз мога да ви уверя, че много от най-добрите консултантски компании, които бяха възпирани от формални обстоятелства и пречки да предлагат своите услуги в страните от Европейския съюз, сега нямат тези пречки пред себе си и във всеки един момент те имат свободата да го направят. От това в крайна сметка ще загуби страната ни.
- Имайки предвид вашата ясна визия и наблюдения върху състоянието на българския малък и среден бизнес, каква е вашата прогноза за бъдещото му развитие?
Д-р Мирослав Йорданов:
- Във връзка с това, че ние работим в сферата на финансовия риск, с конкретни числа и вероятности, ние правим нашите прогнози на база съществуващите факти в момента. За съжаление тези факти не говорят в наша полза и екстраполациите за бъдещето не са оптимистични. Всичко това ни кара да мислим, че тенденциите за развитие на малкия и среден бизнес в България за сега не са добри. Много са факторите, които определят това и повечето от тях са извън страната за съжаление. Един пример - през изминалите няколко години рейтингът за банковите ни институции и инвестиционния климат в страната се промени едва около 3 или 4 пъти. Онова, което става през последните 6 месеца – рейтингите на банките се повишават вече няколко пъти, ме кара да мисля, че оценяващите институции не са съвсем обективни по отношение на рейтинговането. Защо? Защото в нашата икономика не става нищо такова, което да ни кара да мислим, че тя върви напред. Може би има определено лоби, което въздейства върху тези институции така, че те да повишават нашия рейтинг. Ако това е така, разбира се, е чудесно. Искам да направя уточнението, че целта ми не е да правя сравнения между сегашни и минали правителства. Това са просто факти, а те не са естествени. Макар тези факти да действат в полза на България, това няма да продължи безкрайно. Това са може би жестове на добра воля, аванси към нашата страна, а може би и добре пресметнат бъдещ интерес. За нас, обаче, е важно едно, ако ние не успеем да материализираме ползите, които идват в следствие на високия рейтинг, ние ще се върнем там, където сме били в началото.
И в заключение искам дебело да подчертая - "Да, тук е така", но всеки сам решава и още повече действа. Страната ни ще изглежда и ще бъде такава, каквито са решенията и действията на всеки един от нас. Малкият и среден бизнес не прави изключение от това.
