Специално за Еcon.bg

- Г-н Йоцев, бихте ли ни представили Българската асоциация на хранителната и питейна индустрия? Кои са вашите членове?

Александър Йоцев:

- Българската асоциация на хранителната и питейна индустрия /БАХПИ/ е доброволна, неправителствена организация, която обединява, представлява и защитава общите интереси на 13 браншови организации от 11 бранша на хранителния сектор. БАХПИ бе учредена през м. юни 2001г. в рамките на проект ФАР – Програма за подпомагане на бизнеса и със съдействието и подкрепата на Европейската федерация на хранителната и питейна индустрия CIAA. Целта ни е разработването и провеждането на координирана и съгласувана политика по най-важните въпроси, отнасящи се до развитието на сектора. Основни цели на асоциацията са създаването на благоприятна икономическа и социална среда, с отчитане на приоритетите и спецификата на националното производство; разработване на стратегии и законопроекти, свързани с развитието на сектора; насърчаване и подкрепа за разработването и прилагането на добри производствени практики от предприятията в ХВП и повишаване на тяхната конкурентноспособност. Съдействаме на членовете си за разрешаване на проблеми в технологичната, икономическата, законодателната и научната област; опитваме се да превърнем безопасността и качеството на храните в най-висок национален приоритет в развитието на отрасъла. Главна наша задача е и подготовката на сектора за присъединянане към ЕС чрез подкрепа за прилагане на законодателството /acquis/ в областта на производството и безопасността на храните.

Членове на БАХПИ са браншовите организации на преработвателите на храни и напитки, както и организации, които са свързани с и допринасят за развитието на хранителната промишленост в България.

- Какви са основните тенденции в развитието на хранителната и питейна индустрия у нас?

Александър Йоцев:

- Хранителната промишленост е най-големият промишлен отрасъл в България, с 25.4% относителен дял на брутната добавена стойност в промишлеността.  Нейният относителен дял в националната икономика е 4.2%.

Основна  задача и предизвикателство пред българската индустрия в момента е подготовката на България за членство в ЕС и необходимостта от прилагане на европейските изисквания. В преговорите с ЕС България е поела ангажимент до началото на 2004 г. да затвори всички преговорни глави и да приеме изцяло действащото европейско законодателство във всички области. В момента на присъединяване на България към ЕС през 2007 г. няма да има разлика между вътрешен и външен пазар, България ще бъде част от Единния европейски пазар и фирмите, които не произвеждат в съответствие с европейските изисквания и стандарти, няма да могат да продават своите стоки както на европейския, така и на българския пазар.

В резултат на хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз, в България от 1999 г. е в сила Законът за храните. Този закон е рамков и въвежда всички действащи изисквания на ЕС по отношение на производството и търговията с безопасни храни. Българските предприятия, които искат да работят и присъстват трайно и дългосрочно на пазара, нямат друга алтернатива, освен да прилагат изискванията на законодателството, да въвеждат добри производствени практики и системи за контрол на безопасността на произвежданите храни. Още по-сериозни са изискванията към тези предприятия, които искат да изнасят за страните от ЕС. В момента за тях на практика са валидни всички изисквания за безопасност и качество на продуктите, действащи за предприятията от самия ЕС. 

Не можем от сега да кажем как точно, в цифри, ще се отрази присъединяването на сектора, но за една развита икономика, каквато е австрийската, присъединяването към ЕС е довело до намаляване на броя на предприятията с 20%, произвеждащи храни и напитки и са били необходими 4 години, за да може секторът да възстанови позициите си от периода преди присъединяването. Всичко това ни дава основания да кажем, че хранителният сектор като цяло ще понесе значителни загуби в резултат на присъединяването на България към Европейския съюз.

За последните четири-пет години инвестициите в ХВП възлизат на 341 млн.долара, което представлява 26,4% от инвестициите в цялата промишленост. Това са основно преки чуждестранни инвестиции, които оказват положително влияние върху нарастване на производителността в хранително-вкусовата промишленост, върху повишаване на техническото и технологическото ниво на продукцията. Друг силно мотивиращ фактор за повишаване на качеството на продуктите е и необходимостта да се излезе на нови пазари, както и да се възстановят загубените позиции на традиционните български пазари (Русия), но вече с една конкурентна продукция, отговаряща на международните изисквания и стандарти. В това отношение все по-важна роля ще играе качеството на опаковките, като маркетингов инструмент на фирмите и трябва да отговаря на високи изисквания по отношение безопасността на храните.

Като тенденция в развитието на отрасъла трябва да отбележим и реалната възможност България да се утвърди като производител на екологично чисти продукти поради изключително благоприятните природни условия, чистата почва и преобладаващо естествения начин на хранене на животните.

От тук нататък от огромно значение ще бъде развитието на суровинната база, която през последните 13 години бе в значителна степен разрушена. От решаването на този проблем зависи и бъдещото развитие и конкурентноспособност на преработвателната промишленост.

- Какъв е делът на износа в отрасъла? Кои са основните ни пазари?

Александър Йоцев:

- Според данните на официалната статистика за периода от януари до септември 2002 г. делът на износа на хранителни продукти спрямо общия обем на продажби е около 22 %. Изнасят се основно мляко и млечни продукти, напитки - вино, плодови сокове и минерална вода, плодови и зеленчукови консерви, замразени и сушени плодове и зеленчуци, мед, както и растителни масла и продукти на мелничарската промишленост. Най-значимите пазари за българските хранителни продукти са страните от ЕС, САЩ и Канада. В по-малка степен износ се осъществява за Япония и Австралия, което показва, че това са едни перспективни пазари за българската хранителна индустрия, при положение, че българските производители успеят да постигнат и задържат конкурентно и постоянно качество.

За съжаление, все още не е преодоляна неблагоприятната тенденция в общия обем на износа на селскостопански стоки и храни значителен превес да има износът на суровини/борсови стоки, за разлика от годините преди 1989, когато България е изнасяла най-вече преработена продукция.

- Кои са най-силните ни подотрасли и съответно, най-неконкурентноспособните?

Александър Йоцев:

- Не можем да говорим за силни или слаби отрасли изобщо. Една част от браншовете на хранителната индустрия са силни като износ, а друга част са силни на вътрешния пазар.

- Гарантирани ли са безопасността и качеството на българските храни?

Александър Йоцев:

- Българската хранителна промишленост има сериозни традиции по отношение безопасността на храните. Преди 1989 г., поради специализацията си в рамките на СИВ, България прилагаше едни от най-завишените стандарти на безопасност на храните, надвишаващи действащите в Европа. Това, разбира се, не може да се каже за качеството на произвежданата продукция, особено тази, която оставаше за реализация на  вътрешния пазар.

Сега най-важното условие за гарантиране безопасността на храните е стриктното спазване и прилагане на изискванията на законодателството по храните и ефективността на официалния контрол от страна на съответните държавни органи.  

Към настоящия момент ситуацията в страната е следната – тече регистрация по Закона за храните на предприятията, произвеждащи и търгуващи с храни. Този процес трябваше да приключи до края на 2001 г. Министерство на икономиката, което извършва регистрацията, е успяло до този момент да регистрира около 2700 фирми от общо почти 4000, подали заявление за регистрация. Според данни на статистиката и браншовите организации броят на фирмите, произвежзащи храни, е не по-малко от 8000. Това показва, че държавата не е в състояние да контролира ефективно процеса на производство и търговия на храни и спазването на законодателството. На санкции по Закона за храните на практика подлежат само регистрираните фирми. По отншение на останалите фирми, които де факто работят нелегитимно, трудно можем да говорим за безопасност и качество. Те създават значителна по мащабите си нелоялна конкуренция, снижават качеството, за да снижат себестойността на продукцията си и подлагат на риск здравето на хората.

Що се отнася до качеството на продуктите, тук не можем да говорим за гарантиране на качество изобщо. Принципите на пазарната икономика  изискват пазарът, респективно потребителят да даде своята оценка, да е регулатор на качеството. Задължително за производителите е да предоставят на потребителя информация за продукта, за да може той да направи своя информиран избор. Проблемите тук идват най-вече от ниската покупателна способност на хората, която е фактор, стимулиращ производството на не до там качествени или направо некачествени евтини хранителни продукти.

Гаранциите за безопасността и качеството на храните трябва да се крепят на контрол от страна на държавата съвместно с браншовите организации на производителите на храни и напитки. Те разработват по подотрасли Ръководства за добра производствена практика, информират, консултират и обучават членовете си по въпроси, свързани с новото законодателство, хигиена на храните, технологии на производство, както и по всички специфични за конкретния сектор въпроси. Браншовите организации много по-добре от държавата знаят кой, къде и при какви условия произвежда. За да стане това, държавата трябва да делегира права на браншовите организации, което се надяваме да стане факт с предвижданите промени в Закона за храните.

Много съществен за осигуряване безопасността на храните е и натискът от страна на потребителите. Свидетели сме как именно натискът от страна на потребителите и изгубеното им доверие в хранителната индустрия след кризите в Европа доведе до преосмисляне и промяна на философията и съдържанието на европейското законодателство по храните.

- Какво е нужно за да се подпомогне развитието на отрасъла?

Александър Йоцев:

- Нужни са няколко неща, без които в скоро време хранителната промишленост ще бъде изправена пред сериозни проблеми. Основен момент е борбата със сивата икономика. Големият брой предприятия, които работят "на тъмно", не само застрашават безопасността на храните, но и създават сериозна нелоялна конкуренция, компрометират и обезсмислят усилията на легитимните фирми да правят инвестиции, да въвеждат съвременни технологии, добри производствени практики и системи за качество. Нужно е и насърчаване на преструктурирането и въвеждането на системи за контрол на безопасността и качеството на храните. Например в Унгария държавата покрива 50% от разходите на фирмите, въвели системата HACCP. Провежданата селскостопанска политика трябва да бъде такава, че да доведе да наличието на сравнително евтина, качествена и в достатъчни количества суровина. Друга необходима мярка е превръщането на търговските представители на България в чужбина в основни маркетингови агенти и посредници на българските стоки. Много важно оттук нататък е да не се преплитат икономическите с политическите отношения, особено с Русия. Конкурентните предимства на България са няколко - тя може да предложи много добри условия за туризъм, вкл. селски, много добри условия за производство и износ на храни, както и за производство на екологични био-продукти. Ето защо селското стопанство и преработката на селскостопански суровини трябва да стане стратегически приоритет за страната.

В резултат на хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз, в България от 1999 г. е в сила Законът за храните. Този закон е рамков и въвежда всички действащи изисквания на ЕС по отношение на производството и търговията с безопасни храни. Българските предприятия, които искат да работят и присъстват трайно и дългосрочно на пазара, нямат друга алтернатива, освен да прилагат изискванията на законодателството, да въвеждат добри производствени практики и системи за контрол на безопасността на произвежданите храни. Още по-сериозни са изискванията към тези предприятия, които искат да изнасят за страните от ЕС. В момента за тях на практика са валидни всички изисквания за безопасност и качество на продуктите, действащи за предприятията от самия ЕС. 

Не можем от сега да кажем как точно, в цифри, ще се отрази присъединяването на сектора, но за една развита икономика, каквато е австрийската, присъединяването към ЕС е довело до намаляване на броя на предприятията с 20%, произвеждащи храни и напитки и са били необходими 4 години, за да може секторът да възстанови позициите си от периода преди присъединяването. Всичко това ни дава основания да кажем, че хранителният сектор като цяло ще понесе значителни загуби в резултат на присъединяването на България към Европейския съюз.

За последните четири-пет години инвестициите в ХВП възлизат на 341 млн.долара, което представлява 26,4% от инвестициите в цялата промишленост. Това са основно преки чуждестранни инвестиции, които оказват положително влияние върху нарастване на производителността в хранително-вкусовата промишленост, върху повишаване на техническото и технологическото ниво на продукцията. Друг силно мотивиращ фактор за повишаване на качеството на продуктите е и необходимостта да се излезе на нови пазари, както и да се възстановят загубените позиции на традиционните български пазари (Русия), но вече с една конкурентна продукция, отговаряща на международните изисквания и стандарти. В това отношение все по-важна роля ще играе качеството на опаковките, като маркетингов инструмент на фирмите и трябва да отговаря на високи изисквания по отношение безопасността на храните.

Като тенденция в развитието на отрасъла трябва да отбележим и реалната възможност България да се утвърди като производител на екологично чисти продукти поради изключително благоприятните природни условия, чистата почва и преобладаващо естествения начин на хранене на животните.

От тук нататък от огромно значение ще бъде развитието на суровинната база, която през последните 13 години бе в значителна степен разрушена. От решаването на този проблем зависи и бъдещото развитие и конкурентноспособност на преработвателната промишленост.

- Какъв е делът на износа в отрасъла? Кои са основните ни пазари?

Александър Йоцев:

- Според данните на официалната статистика за периода от януари до септември 2002 г. делът на износа на хранителни продукти спрямо общия обем на продажби е около 22 %. Изнасят се основно мляко и млечни продукти, напитки - вино, плодови сокове и минерална вода, плодови и зеленчукови консерви, замразени и сушени плодове и зеленчуци, мед, както и растителни масла и продукти на мелничарската промишленост. Най-значимите пазари за българските хранителни продукти са страните от ЕС, САЩ и Канада. В по-малка степен износ се осъществява за Япония и Австралия, което показва, че това са едни перспективни пазари за българската хранителна индустрия, при положение, че българските производители успеят да постигнат и задържат конкурентно и постоянно качество.

За съжаление, все още не е преодоляна неблагоприятната тенденция в общия обем на износа на селскостопански стоки и храни значителен превес да има износът на суровини/борсови стоки, за разлика от годините преди 1989, когато България е изнасяла най-вече преработена продукция.

- Кои са най-силните ни подотрасли и съответно, най-неконкурентноспособните?

Александър Йоцев:

- Не можем да говорим за силни или слаби отрасли изобщо. Една част от браншовете на хранителната индустрия са силни като износ, а друга част са силни на вътрешния пазар.

- Гарантирани ли са безопасността и качеството на българските храни?

Александър Йоцев:

- Българската хранителна промишленост има сериозни традиции по отношение безопасността на храните. Преди 1989 г., поради специализацията си в рамките на СИВ, България прилагаше едни от най-завишените стандарти на безопасност на храните, надвишаващи действащите в Европа. Това, разбира се, не може да се каже за качеството на произвежданата продукция, особено тази, която оставаше за реализация на  вътрешния пазар.

Сега най-важното условие за гарантиране безопасността на храните е стриктното спазване и прилагане на изискванията на законодателството по храните и ефективността на официалния контрол от страна на съответните държавни органи.  

Към настоящия момент ситуацията в страната е следната – тече регистрация по Закона за храните на предприятията, произвеждащи и търгуващи с храни. Този процес трябваше да приключи до края на 2001 г. Министерство на икономиката, което извършва регистрацията, е успяло до този момент да регистрира около 2700 фирми от общо почти 4000, подали заявление за регистрация. Според данни на статистиката и браншовите организации броят на фирмите, произвежзащи храни, е не по-малко от 8000. Това показва, че държавата не е в състояние да контролира ефективно процеса на производство и търговия на храни и спазването на законодателството. На санкции по Закона за храните на практика подлежат само регистрираните фирми. По отншение на останалите фирми, които де факто работят нелегитимно, трудно можем да говорим за безопасност и качество. Те създават значителна по мащабите си нелоялна конкуренция, снижават качеството, за да снижат себестойността на продукцията си и подлагат на риск здравето на хората.

Що се отнася до качеството на продуктите, тук не можем да говорим за гарантиране на качество изобщо. Принципите на пазарната икономика  изискват пазарът, респективно потребителят да даде своята оценка, да е регулатор на качеството. Задължително за производителите е да предоставят на потребителя информация за продукта, за да може той да направи своя информиран избор. Проблемите тук идват най-вече от ниската покупателна способност на хората, която е фактор, стимулиращ производството на не до там качествени или направо некачествени евтини хранителни продукти.

Гаранциите за безопасността и качеството на храните трябва да се крепят на контрол от страна на държавата съвместно с браншовите организации на производителите на храни и напитки. Те разработват по подотрасли Ръководства за добра производствена практика, информират, консултират и обучават членовете си по въпроси, свързани с новото законодателство, хигиена на храните, технологии на производство, както и по всички специфични за конкретния сектор въпроси. Браншовите организации много по-добре от държавата знаят кой, къде и при какви условия произвежда. За да стане това, държавата трябва да делегира права на браншовите организации, което се надяваме да стане факт с предвижданите промени в Закона за храните.

Много съществен за осигуряване безопасността на храните е и натискът от страна на потребителите. Свидетели сме как именно натискът от страна на потребителите и изгубеното им доверие в хранителната индустрия след кризите в Европа доведе до преосмисляне и промяна на философията и съдържанието на европейското законодателство по храните.

- Какво е нужно за да се подпомогне развитието на отрасъла?

Александър Йоцев:

- Нужни са няколко неща, без които в скоро време хранителната промишленост ще бъде изправена пред сериозни проблеми. Основен момент е борбата със сивата икономика. Големият брой предприятия, които работят "на тъмно", не само застрашават безопасността на храните, но и създават сериозна нелоялна конкуренция, компрометират и обезсмислят усилията на легитимните фирми да правят инвестиции, да въвеждат съвременни технологии, добри производствени практики и системи за качество. Нужно е и насърчаване на преструктурирането и въвеждането на системи за контрол на безопасността и качеството на храните. Например в Унгария държавата покрива 50% от разходите на фирмите, въвели системата HACCP. Провежданата селскостопанска политика трябва да бъде такава, че да доведе да наличието на сравнително евтина, качествена и в достатъчни количества суровина. Друга необходима мярка е превръщането на търговските представители на България в чужбина в основни маркетингови агенти и посредници на българските стоки. Много важно оттук нататък е да не се преплитат икономическите с политическите отношения, особено с Русия. Конкурентните предимства на България са няколко - тя може да предложи много добри условия за туризъм, вкл. селски, много добри условия за производство и износ на храни, както и за производство на екологични био-продукти. Ето защо селското стопанство и преработката на селскостопански суровини трябва да стане стратегически приоритет за страната.