Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Брокмайер, върху какво бе съсредоточена работата на Холандската централна банка по приключилия съвместен проект с БНБ и Френската централна банка?

Ян Брокмайер:

Ние се задълбочихме в няколко области. Едната от тях е изготвянето на прогнози за обращението на банкноти. Това е много важен елемент. Ако желаете да развивате политика за паричния пазар, трябва да познавате потребностите му. Посветихме и много от нашите усилия върху банковия надзор. Там предизвикателството е в изпълнение на изискванията относно банковия капитал и усъвършенстване на системата като цяло в контекста на подобренията, които се предвиждат чрез въвеждането на изисквания по Базел II. Трета област, по която работихме заедно, е да набележим насоките в областта на движението на банкнотите. Работата в тази област все още е в етап на подготвителни дейности, но основното са ролите на централната банка и на търговските банки. Четвърта област, по която работихме заедно, е управлението на валутния курс. Разбира се, вие бихте желали да постигнете добра доходност от своите инвестиции, но в същото време трябва да управлявате и риска. За да се постигне този баланс, са необходими подходящите указания.

Как оценявате дейността на банковия надзор?

Ян Брокмайер:

По отношение на банковия надзор е осъществен значителен напредък. Нашата помощ бе по изграждането на подходящата среда за провеждането на добър банков надзор, но конкретното изпълнение е в ръцете на експертите от БНБ. Това е тяхна задача.

А какви са препоръките ви, в каква посока да се върви?

Ян Брокмайер:

По банковия надзор бих посъветвал вашите експерти да поддържат тесни контакти със своите колеги от другите страни, както това постигнахме в рамките на този туининг проект. Препоръчвам това, защото банковата дейност не се ограничава до територията на конкретна страна. Банките оперират в международен план. Тяхната дейност е международен бизнес. Ето защо трябва да се мисли за общи подходи. Такива, които вече се градят чрез международни споразумения подобно на спогодбата от Базел. Банките имат своите клонове в чужбина, ето защо ние трябва да мислим за хармонизиране и сближаване на подходите. Експертите трябва непрекъснато да извършват обмен на мнения и позиция, за да са сигурни, че са приели правилния подход. Бих изказал и следното предупреждение: не се опитвайте да изземате инициативата от ръцете на управителите на банките, не се опитвайте да сядате на стола на управителя на една банка. Отговорността на надзорниците е да са сигурни, че мениджърите на банките са способни да ги управляват и знаят какво вършат.

В момента се подготвя промяна на наредбата за капиталовата адекватност, която у нас е 12%, а банките искат да бъде 8%. Какво е експертното Ви мнение?

Ян Брокмайер:

Не бих желал да бъда въвличан в дискусии от вътрешно за страната естество. Бих казал, че 8-те процента представляват минимален праг, който е залегнал в приетото от Базелския комитет. Обичайно добре капитализираните банки разполагат с доста над 8% капиталова адекватност. 12%, бих казал, не е странно равнище в сравнение с това, което виждаме в други страни. В крайна сметка 8% е абсолютният минимум.

Какви са предизвикателствата пред България и пред БНБ на прага на влизането ни в ЕС?

Ян Брокмайер:

Разбира се, изискванията за членство в ЕС и в европейската система на централните банки са ясно установени. Сред тях е ЦБ да има независимо управление и да не изпитва политическо влияние по отношение на своите решения. Това, което ще бъде особено важно в периода, предшестващ членството, е политиката по отношение на валутния курс. Смятам, че валутен борд е добра отправна точка за България.

Защо е толкова важна независимостта на Централната банка за членството ни в ЕС?

Ян Брокмайер:

Отговорът се крие в историята, която показва големите грешки, които са били допускани в провеждането на парична политика. Често пъти се оказва, че те произтичат от някои съображения в краткосрочен план. Т. е. от изкушението централните банки да подпомагат ликвидността на икономиката, за да й осигурят краткотраен растеж, което обаче в дългосрочен план води до дисбаланс и инфлация. В областта на паричната политика се имат предвид дългосрочни мерки по отношение структурната политика. А политиците обикновено преследват резултати в краткосрочен план - ето защо е необходимо да се действа независимо.