Специално за Econ.bg

- Г-н Николов, Центърът за икономическо развитие представи доклада си за състоянието на българската икономика през третото тримесечие за 2002. Каква методология използвате в тримесечните анализите, които вече станаха традиция за ЦИР?

Ивайло Николов:

- Тримесечните анализи наистина станаха традиция за Центъра за икономическо развитие. Изчакваме да излязат всички статистически показатели, обработваме ги, правим анализ и произвеждаме този продукт, който е най-подробният и всеобхватен, без аналог в или за икономиката на България. Докладите на ЦИР са насочени в три направления. От една страна, това са  събрани на едно място и анализирани обективни статистически показатели. На второ място, това е преглед и оценка на икономическата политика и на отражението на икономическите решения върху бизнеса. Третото направление е оценката на бизнес климата в България според индекса Естат, разработен от Агенцията за социални и маркетингови изследвания Естат.

- Отчитате подобряване на общата икономическа динамика. Достатъчен ли е този растеж на БВП, имайки предвид базата, от която тръгваме?

Ивайло Николов:

- Растежът на БВП е висок, дори можем да говорим за известно ускоряване на темповете на растеж. Ръстът на годишна основа през третото тримесечие миналата година беше 3.9%, докато през второто тримесечие на тази година беше 5.3% и очакваме близък растеж и за третото тримесечие. Въпреки това, този растеж определено не е достатъчен. България все още е бедна страна и изходната ни база е много ниска. В илюстрация на това могат да бъдат приведени показателите за годишното развитие на БВП, който е обобщен краен концентриран израз на това, което става в икономиката. След големия спад в българската икономика от над 30% в началото на прехода, имахме и допълнителни сривове, като например спада през 1996-1997 г., и затова сегашният ръст на БВП е недостатъчен за България. Имаме нужда от много по-високи, дори двуцифрени, темпове. Има и други конкретни поводи за безпокойство за това, което става в българската икономика. Като цяло, не може да се каже, че има подобряване на икономическата среда.

- Кои са позитивните тенденции и основните проблеми в развитието на българската икономика през третото тримесечие на 2002?

Ивайло Николов:

- Има някои положителни тенденции, с уговорката че става въпрос за краткосрочни прегледи на икономиката и не във всички области могат да бъдат откроени тенденции. Могат да се откроят някои косвени индикатори за тенденции. Както вече отбелязах, обобщеният показател за растежа на икономиката, измерен чрез БВП, показва, че икономиката продължава да расте относително високо, особено в сравнение с останалите европейски страни. Друг положителен аспект е запазването на макроикономическата стабилност. Добри са и отчетните показатели за динамиката на продажбите и производството на промишлеността и продажбите в търговията. Постъпленията от летния туристически сезон са рекордни в някои отношения. Има и някои други показатели, които вече можем да наричаме положителни, но с нарастваща степен на условност, в смисъл че има неща които будят опасения и подозрения. Безработицата по определени показатели намалява, но по аналогия с ръста на БВП, спадът е недостатъчен. България продължава да е страната с една от най-високите безработици сред страните от Централна и Източна Европа. Имаме и други наблюдения, които не могат оценени и анализирани еднозначно и категорично. Например, това че износът расте, расте вносът на инвестиционни стоки и търговският дефицит намалява е положително, но въпреки това България продължава да бъде с отрицателно търговско салдо, при това не малко за размерите на нашата икономика. Видимото намаление на преките чуждестранни инвестиции в България е друго нещо, което буди безпокойство. Знаем, че ситуацията в световната икономика не е благоприятна, особено за трансгранични инвестиции, но въпреки това не можем да подминем факта, че тримесечният приток на преки чужди инвестиции в България е едва 70 милиона долара, което е най-ниското тримесечно ниво от четири години насам.

- Кои отрасли бихте отличили като най-добре развиващи се и съответно, като най-изоставащи за изследвания период?

Ивайло Николов:

- Мисля, че туризмът може да бъде изведен като отрасъл, който се развива добре. Очевидно, това е важен отрасъл за стабилността на българската икономика. Освен това, самото развитие на туристическия отрасъл може да бъде един от основните фактори за ускорен общ икономически растеж. Центърът за икономическо развитие се опитва да гледа в дълбочина на нещата и трябва да подчертая, че и този въпрос не е еднозначен. Приходите от туризма наистина са рекордни, но заедно с това расте и броят на българите пътуващи в чужбина. Това само по себе си не е лошо, но до известна степен неутрализира приходите от туризма. Туристическата индустрия, като отрасъл, може да бъде откроен като трайно развиващ се в краткосрочен план, но отново остава опасението за това, какво ще бъде положението в по-дългосрочен аспект. Икономиката е една система, която търпи развитие под влияние на външни или вътрешни фактори и това, че сега показателите за туризма са добри, не означава, че положението ще остане такова. Трябва да се предприемат конкретни мерки в икономическата политика, дори и в такава успешна индустрия като туризма.

- Какви са опасенията ви за българската икономика в средносрочен план? Бихте ли дали някакви препоръки?

Ивайло Николов:

- Подходът на Центъра за икономическо развитие, който се опитваме да установяваме чрез тези тримесечни подробни прегледи, е да не даваме категорични рецепти и прогнози. Не защото не е възможно да правим такива, а защото искаме да запазим своята експертна безпристрастна обективна позиция. Това, което се опитваме да направим е да съберем на едно място в справочен вид всички разнообразни аспекти на икономическото развитие и да направим анализ и оценка на това, което се е случило. Изводите от този анализ често са очевидни и биха могли да бъдат лесно припознати от тези, които вземат икономическите решения. Нашият продукт е предназначен, както за тях, така и за бизнеса, за медиите и всеки може да намери нещо в него.

Относно опасенията, такива наистина има. На първо място, опасенията се свързани с това, че ситуацията в българската икономика, като цяло остава, под това, което бихме желали. Безработицата остава висока, чуждите инвестиции са недостатъчни, търговският дефицит съществува и е доста висок, има забавяне в реформите в редица ключови отрасли и забавяне в редица ключови реформи. Приватизацията на практика е блокирана. От една страна, безпокойство буди сегашното състояние в редица области и по редица теми. От друга страна, безпокойство буди и погледът напред, дали се прави всичко, което е необходимо за постигане на по-висок икономически растеж. България продължава да е бедна страна, доходите на човек от населението продължават да са изключително ниски, особено спрямо другите страни кандидат членки за ЕС, безработицата остава висока, приватизацията е забавена, преките чуждестранни инвестиции са крайно недостатъчни. Оценката ни показва, че преките чуждестранни инвестиции са били един от факторите за високия растеж последните години, наред с преструктурирането на икономиката и фактът, че сега няма достатъчно инвестиции и приватизацията е блокирана е директен сигнал за безпокойство относно перспективите. Забавянето на реформите в някои ключови области, като съдебната система, реформата в здравеопазването, може да има много негативен ефект. Не се забелязва и рязко подобряване на бизнес климата. Става въпрос за оценката на предприемачите относно перспективите им и общата оценка на бизнес средата. Забелязахме и една преоценка надолу на инвестиционните нагласи. Оценките за корупцията остават високи, остават притесненията за неефективна работа на държавната администрация, както и притесненията за прекалено голямата държавна намеса в икономиката.

- Има някои положителни тенденции, с уговорката че става въпрос за краткосрочни прегледи на икономиката и не във всички области могат да бъдат откроени тенденции. Могат да се откроят някои косвени индикатори за тенденции. Както вече отбелязах, обобщеният показател за растежа на икономиката, измерен чрез БВП, показва, че икономиката продължава да расте относително високо, особено в сравнение с останалите европейски страни. Друг положителен аспект е запазването на макроикономическата стабилност. Добри са и отчетните показатели за динамиката на продажбите и производството на промишлеността и продажбите в търговията. Постъпленията от летния туристически сезон са рекордни в някои отношения. Има и някои други показатели, които вече можем да наричаме положителни, но с нарастваща степен на условност, в смисъл че има неща които будят опасения и подозрения. Безработицата по определени показатели намалява, но по аналогия с ръста на БВП, спадът е недостатъчен. България продължава да е страната с една от най-високите безработици сред страните от Централна и Източна Европа. Имаме и други наблюдения, които не могат оценени и анализирани еднозначно и категорично. Например, това че износът расте, расте вносът на инвестиционни стоки и търговският дефицит намалява е положително, но въпреки това България продължава да бъде с отрицателно търговско салдо, при това не малко за размерите на нашата икономика. Видимото намаление на преките чуждестранни инвестиции в България е друго нещо, което буди безпокойство. Знаем, че ситуацията в световната икономика не е благоприятна, особено за трансгранични инвестиции, но въпреки това не можем да подминем факта, че тримесечният приток на преки чужди инвестиции в България е едва 70 милиона долара, което е най-ниското тримесечно ниво от четири години насам.

- Кои отрасли бихте отличили като най-добре развиващи се и съответно, като най-изоставащи за изследвания период?

Ивайло Николов:

- Мисля, че туризмът може да бъде изведен като отрасъл, който се развива добре. Очевидно, това е важен отрасъл за стабилността на българската икономика. Освен това, самото развитие на туристическия отрасъл може да бъде един от основните фактори за ускорен общ икономически растеж. Центърът за икономическо развитие се опитва да гледа в дълбочина на нещата и трябва да подчертая, че и този въпрос не е еднозначен. Приходите от туризма наистина са рекордни, но заедно с това расте и броят на българите пътуващи в чужбина. Това само по себе си не е лошо, но до известна степен неутрализира приходите от туризма. Туристическата индустрия, като отрасъл, може да бъде откроен като трайно развиващ се в краткосрочен план, но отново остава опасението за това, какво ще бъде положението в по-дългосрочен аспект. Икономиката е една система, която търпи развитие под влияние на външни или вътрешни фактори и това, че сега показателите за туризма са добри, не означава, че положението ще остане такова. Трябва да се предприемат конкретни мерки в икономическата политика, дори и в такава успешна индустрия като туризма.

- Какви са опасенията ви за българската икономика в средносрочен план? Бихте ли дали някакви препоръки?

Ивайло Николов:

- Подходът на Центъра за икономическо развитие, който се опитваме да установяваме чрез тези тримесечни подробни прегледи, е да не даваме категорични рецепти и прогнози. Не защото не е възможно да правим такива, а защото искаме да запазим своята експертна безпристрастна обективна позиция. Това, което се опитваме да направим е да съберем на едно място в справочен вид всички разнообразни аспекти на икономическото развитие и да направим анализ и оценка на това, което се е случило. Изводите от този анализ често са очевидни и биха могли да бъдат лесно припознати от тези, които вземат икономическите решения. Нашият продукт е предназначен, както за тях, така и за бизнеса, за медиите и всеки може да намери нещо в него.

Относно опасенията, такива наистина има. На първо място, опасенията се свързани с това, че ситуацията в българската икономика, като цяло остава, под това, което бихме желали. Безработицата остава висока, чуждите инвестиции са недостатъчни, търговският дефицит съществува и е доста висок, има забавяне в реформите в редица ключови отрасли и забавяне в редица ключови реформи. Приватизацията на практика е блокирана. От една страна, безпокойство буди сегашното състояние в редица области и по редица теми. От друга страна, безпокойство буди и погледът напред, дали се прави всичко, което е необходимо за постигане на по-висок икономически растеж. България продължава да е бедна страна, доходите на човек от населението продължават да са изключително ниски, особено спрямо другите страни кандидат членки за ЕС, безработицата остава висока, приватизацията е забавена, преките чуждестранни инвестиции са крайно недостатъчни. Оценката ни показва, че преките чуждестранни инвестиции са били един от факторите за високия растеж последните години, наред с преструктурирането на икономиката и фактът, че сега няма достатъчно инвестиции и приватизацията е блокирана е директен сигнал за безпокойство относно перспективите. Забавянето на реформите в някои ключови области, като съдебната система, реформата в здравеопазването, може да има много негативен ефект. Не се забелязва и рязко подобряване на бизнес климата. Става въпрос за оценката на предприемачите относно перспективите им и общата оценка на бизнес средата. Забелязахме и една преоценка надолу на инвестиционните нагласи. Оценките за корупцията остават високи, остават притесненията за неефективна работа на държавната администрация, както и притесненията за прекалено голямата държавна намеса в икономиката.