Съчетаваме изграждането на инфраструктурата и борбата с временната безработица

21.04.2003 | 01:00
по статията работи: econ.bg

 

Специално за ECON.BG

 

- Г-н Добрев, какви са задачите на Социалноинвестиционния фонд?

Пламен Добрев:

- Социалноинвестиционният фонд (СИФ) е създаден на 3 април 2001 г. Той е второстепенен разпоредител на бюджетни средства, създаден със специален закон. Фондът има двустепенна система на управление – Управителен съвет, в който влизат представители на Министерски съвет, работодателите, работниците и браншовите организации и изпълнителен директор. Основните цели на СИФ са да подпомага политиката на правителството за преодоляване на проблемите свързани с бедността и безработицата в рамките на преструктурирането на икономиката на страната. Източници на финансиране са, както кредитни споразумения, ратифицирани от българското правителство, така и дарения и бюджетни средства. В рамките на СИФ влизат и задачи свързани с подпомагане на бизнеса, формиране на информационни масиви в областта на малкия и средния бизнес и програмите свързани с безработицата, работа с правителствени и неправителствени организации по преодоляване на тези проблеми.

- В момента работите по Проект "Социални инвестиции и насърчаване на заетостта". Какви са целите на проекта?

Пламен Добрев:

- Пилотният проект на настоящия Проект "Социални инвестиции и насърчаване на заетостта" е осъществяван от предишния Фонд "Регионални инициативи". За 2.5 години са осъществени около 250 проекта в рамките на инфраструктурата и намаляване на безработицата, на стойност около 40 милиона лева. По споразумение със Световната банка, което беше ратифицирано преди 3 седмици, проектът "Социални инвестиции и насърчаване на заетостта" ще се осъществява в рамките на 5 години. Източник на средствата е заем от 50.8 милиона евро от Световната банка и 17 милиона евро от страна на българското правителство. Основните компоненти на проекта са два. Първият е "Инициативи за развитие на общинска инфраструктура", а именно инициативи за подобряване качеството и разширяване достъпа до комунални и социални услуги чрез инвестиции в инфраструктурата на местно ниво. Вторият компонент е "Инициативи за активни мерки на пазара на труда" и основната му цел е да се увеличи капацитета на човешкия капитал и да спомогне за намаляване на безработицата сред групите в неравностойно положение. Този компонент ще се осъществява от структурите на Агенция по заетостта. Процедурите свързани с финансиране на инициативи, доставка на материали и стимулиране на определени структури, които се занимават с квалификация и преквалификация ще бъдат одобряване от СИФ. Критериите по този проект са наложени от Световната банка, като целта е отпуснатите средства да отидат по предназначение.

- Какви са функциите на СИФ по проекта?

Пламен Добрев:

- Функциите на СИФ са конкретизирани в закона, с който е създаден, като те са в зависимост от конкретното финансиране и инициатива. По проекта "Социални инвестиции и насърчаване на заетостта", функциите на СИФ са свързани с определени критерии, по които ще се осъществяват двата компонента.  Инициативите по втория компонент ще бъдат номинирани основно от Агенция по заетостта. СИФ, като разпоредител с частта от средствата предназначени за тази инициатива, цели да бъде осигурена равнопоставеност и конкурентност на всички участници по проекта. С първия компонент - "Инициативи за развитие на общинска инфраструктура" основно ще се занимава настоящият състав на фонда. Освен, че ще извършваме процедури свързани с търговете за изпълнителите, ние разполагаме и с технически състав, който ще осигурява контрол върху проектите. Около ¾ от средствата са за този компонент. Той включва два вида проекти: едните са общински – от 20 до 200 хиляди евро, като процентът на собствено участие на общината трябва задължително да бъде минимум 20% от всеки проект. От тях 10% са парично участие, а останалото може да е с материали, изготвяне на технически чертежи и проекти за конкретната инфраструктура, която ще бъде изграждана. В рамките на първия компонент има един модул свързан с проекти генерирани от общностите. Това ще даде възможност на по-широки слоеве, на квартали или селища извън центъра на общината, да генерират и представят проекти. Сегашната тенденция е общински центрове да изземват по-голяма част от проектите и с този подмодул искаме да осигурим възможност за по-широко представителство и решаване на проблеми на периферните селища. Имаме технически критерии свързани, както със стойността, така и със самата проектна документация. Разбира се, проектите трябва да бъдат представени от получателите на финансирането, които са юридически лица – общини или неправителствени организации. В рамките на споразумението, ние сме задължени да имаме такъв получател с определена отчетност в рамките на осъществяване на проекта и след това, при оценяване на ефекта от него по отношение на ползвателите и по отношение на заетостта. Проектът е за 5 години и целта му е, в рамките на тези инвестиции, да осигури около 700 хиляди човекодни заетост. Това е борба по-скоро с временната безработица и същевременно, подпомагане на по-бедните общини в изграждането на инфраструктурата.

- Има ли преференции по отношение на някои общини?

Пламен Добрев:

- Проектът не е предназначен за определени региони. Обект на инвестиции са общините от цялата страна. При представяне на проекти, които ще се конкурират, имаме специална методика, свързана със социалните критерии. Основна тежест в тях е дадена на безработицата и на доходите, които общината генерира в своята дейност – доходи от отдаване на недвижима общинска собственост, патентни данъци и т.н., разделени на броя на хората в общината. Общините са ранжирани по бедност. За съжаление, потенциалните ползватели на нашето финансиране са повече, отколкото бихме желали. Има много бедни общини в България, но това са приоритети, които дават възможност ако има повече проекти, отколкото могат да бъдат финансирани, да се изберат тези, които имат най-голям социален ефект. Това е илюстрация как централно средства се предоставят на общините, в зависимост от тяхната активност и усилия да изготвят проект според критериите. Втората цел е свързана с изграждането т.нар. "социален капитал" – обединяване на група хора около определена цел, идея свързана с региона, в който живеят. Целта е те да я формулират ясно и да я предоставят за осъществяване. Това традиционно е голям проблем за България и се дължи, както на традициите, така и на обезверяването през последните 10-15 години. Все пак, при този проект нещата са по-ясни, защото финансирането е осигурено и положените усилия могат да бъдат възнаградени бързо чрез осъществяване на проект в рамките на дванадесет месеца. Основно изискване е проектите да бъдат общинска собственост. Така ще бъде осигурено по-дълго ползване от по-широк кръг хора и ще бъде запазено предназначението на средствата.

- Предвиждате ли други подобни проекти?

Пламен Добрев:

- Разбира се. Нуждаещите се в областта, в която работим са много. Така че, в зависимост от възможностите за осигуряване на финансиране, ще бъдат осъществявани и други проекти.

 

- Функциите на СИФ са конкретизирани в закона, с който е създаден, като те са в зависимост от конкретното финансиране и инициатива. По проекта "Социални инвестиции и насърчаване на заетостта", функциите на СИФ са свързани с определени критерии, по които ще се осъществяват двата компонента.  Инициативите по втория компонент ще бъдат номинирани основно от Агенция по заетостта. СИФ, като разпоредител с частта от средствата предназначени за тази инициатива, цели да бъде осигурена равнопоставеност и конкурентност на всички участници по проекта. С първия компонент - "Инициативи за развитие на общинска инфраструктура" основно ще се занимава настоящият състав на фонда. Освен, че ще извършваме процедури свързани с търговете за изпълнителите, ние разполагаме и с технически състав, който ще осигурява контрол върху проектите. Около ¾ от средствата са за този компонент. Той включва два вида проекти: едните са общински – от 20 до 200 хиляди евро, като процентът на собствено участие на общината трябва задължително да бъде минимум 20% от всеки проект. От тях 10% са парично участие, а останалото може да е с материали, изготвяне на технически чертежи и проекти за конкретната инфраструктура, която ще бъде изграждана. В рамките на първия компонент има един модул свързан с проекти генерирани от общностите. Това ще даде възможност на по-широки слоеве, на квартали или селища извън центъра на общината, да генерират и представят проекти. Сегашната тенденция е общински центрове да изземват по-голяма част от проектите и с този подмодул искаме да осигурим възможност за по-широко представителство и решаване на проблеми на периферните селища. Имаме технически критерии свързани, както със стойността, така и със самата проектна документация. Разбира се, проектите трябва да бъдат представени от получателите на финансирането, които са юридически лица – общини или неправителствени организации. В рамките на споразумението, ние сме задължени да имаме такъв получател с определена отчетност в рамките на осъществяване на проекта и след това, при оценяване на ефекта от него по отношение на ползвателите и по отношение на заетостта. Проектът е за 5 години и целта му е, в рамките на тези инвестиции, да осигури около 700 хиляди човекодни заетост. Това е борба по-скоро с временната безработица и същевременно, подпомагане на по-бедните общини в изграждането на инфраструктурата.

- Има ли преференции по отношение на някои общини?

Пламен Добрев:

- Проектът не е предназначен за определени региони. Обект на инвестиции са общините от цялата страна. При представяне на проекти, които ще се конкурират, имаме специална методика, свързана със социалните критерии. Основна тежест в тях е дадена на безработицата и на доходите, които общината генерира в своята дейност – доходи от отдаване на недвижима общинска собственост, патентни данъци и т.н., разделени на броя на хората в общината. Общините са ранжирани по бедност. За съжаление, потенциалните ползватели на нашето финансиране са повече, отколкото бихме желали. Има много бедни общини в България, но това са приоритети, които дават възможност ако има повече проекти, отколкото могат да бъдат финансирани, да се изберат тези, които имат най-голям социален ефект. Това е илюстрация как централно средства се предоставят на общините, в зависимост от тяхната активност и усилия да изготвят проект според критериите. Втората цел е свързана с изграждането т.нар. "социален капитал" – обединяване на група хора около определена цел, идея свързана с региона, в който живеят. Целта е те да я формулират ясно и да я предоставят за осъществяване. Това традиционно е голям проблем за България и се дължи, както на традициите, така и на обезверяването през последните 10-15 години. Все пак, при този проект нещата са по-ясни, защото финансирането е осигурено и положените усилия могат да бъдат възнаградени бързо чрез осъществяване на проект в рамките на дванадесет месеца. Основно изискване е проектите да бъдат общинска собственост. Така ще бъде осигурено по-дълго ползване от по-широк кръг хора и ще бъде запазено предназначението на средствата.

- Предвиждате ли други подобни проекти?

Пламен Добрев:

- Разбира се. Нуждаещите се в областта, в която работим са много. Така че, в зависимост от възможностите за осигуряване на финансиране, ще бъдат осъществявани и други проекти.

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Старият вампир извежда малкото вампирче за първото му среднощно пиршество. Набелязват жертва, малкото забива зъби и започва да смуче кръв, по едно време се спира и пита баща си: - Тате, до последна...
На този ден 05.12   1492 г. – Христофор Колумб става първият европеец, който стъпва на остров Испаньола (днес Хаити и Доминиканска република). 1848 г. – Калифорнийска златна...