Специално за Econ.bg

- По какво се отличава тазгодишното, осмо поред изложение на турски фирми в България от предишните?

Метие Чифтчи:

-Ние организираме тези изложения от 1992 година насам. Но до 1994-1995 година те бяха, ако може така да се каже, повече място за сключване на търговски сделки. Последните две години обаче се увеличава инвеститорският интерес на турските фирми към България и това личи на форума.

-Малките и средни фирми, които са членове и на вашето дружество, преобладават ли сред участниците?

Метие Чифтчи:

-Мога да кажа, че интерес към изложението вече проявяват средни и големи фирми, отколкото малки и средни. На тазгодишното изложение участват 30% от текстилните фирми на Турция, при положение, че досега, в продължение на 9 години, нито една текстилна фирма не беше проявила интерес към българския пазар.

- Но у нас се продават достатъчно турски текстилни изделия...

Метие Чифтчи:

- Да, така е. Но пък не се познава добре качеството на истинския турски текстил, който реализира годишен експорт за 7 млрд. долара. Пък и на българския пазар са познати готовите текстилни изделия, а не платовете, аксесоарите за шивашката промишленост, машините. Интересите този път са не толкова за търсене на пазари за крайната продукция, а за съвместни инвестиции в производство в България, което да се изнася в трети страни.

- Данните сочат, че българският износ за Турция е паднал с 12% до края на август. Имате ли представа защо това е така?

Метие Чифтчи:

- Паднал е не само българският износ. Заради девалвацията на турската лира през февруари, като цяло вносът у нас намаля. Доларът се качи близо 40%-50% и това направи безпредметно да се внася каквото и да е в Турция. Но пък в резултат на тази криза, нашите производители по-усилено се насочиха да търсят външни пазари за пласиране на своята продукция. И естествено първо се търсят най-близките пазари, там, където разходите ще са най-малки. 

- В кои отрасли на турската икономика има най-голям нереализиран потенциал в това отношение?

Метие Чифтчи:

- В споменатия вече текстил. До този момент някак си не успяхме да убедим нашите производители да инвестират тук. Проблемът е малко по-сложен: износните квоти за текстилни изделия за Канада и Северна Америка. В продължение вече на няколко години, почти от зората на българската демокрация, България не успява да оползотворява тези квоти изцяло, докато в Турция те се изчерпват още през шестия и седмия месец. Именно затова се търсят възможности за инвестиране тук. С турските капитали и технологии, но с българска работна ръка, изработената тук продукция ще се изнася за тези страни, за които има износни квоти.