Специално за ECON.BG

- Г-н Лууз, какво представлява Cedefop и каква е вашата роля в него?

Ролан Лууз:

- Cedefop е Европейски център за развитие на професионално обучение. Това е агенция съм Европейския съюз. Всъщност, това е една от 15-те външни агенции и е към Европейската комисия. Базирана е в Солун, Гърция. Ние подпомагаме специализираното образование и обучение. Извършваме дейности в няколко основни направления: проучване, отчитане, обмен, информация и комуникации. Ние не осъществяваме политика, а учим другите хора как да я правят, предоставяме информация, съвети и бази данни, когато има нужда от тях с оглед на провеждането на подходяща политика на пазара на труда. Реализираме редица изследвания и проучвания.

Аз съм координатор по няколко проекта на Cedefop. Едно от най-важните неща, по които работим, е свързано с интеграцията на нискоквалифицирания персонал и на неравнопоставените на пазара на труда хора. Имам няколко публикации на тази тема. Написал съм книга, в която съм изложил изследвания върху добри практики относно интеграцията на нискоквалифициран персонал на пазара на труда, относно обучението на тези хора.

- Добър ли е диференцираният подход? Как трябва да се прилага той в областта на социалната политика, какви мерки са необходими за специалните групи безработни?

Ролан Лууз:

- Диференциацията, по принцип, е добър подход - различни мерки за различни групи безработни и различни цели. Разбира се всичко зависи от това как ще бъде реализиран подобен подход. Това трябва да стане така, че тези хора да се върнат на пазара на труда. Наше проучване сочи, че повечето от тях имат желание да работят и да се самоиздържат, а не да получават средства по програми за безработни. Разбира се нискоквалифицираните безработни и инвалидите са друг случай. Основната помощ за нискоквалифицирания персонал са различните програми за квалификация - курсове, програми за временна заетост, предвиждащи в последствие тяхното интегриране на пазар на труда и намиране на постоянна работа, като шивачи, строители, чистачи...Всичко това, разбира се, е въпрос на време и на постоянство в провежданата политика. Що се отнася до инвалидите, опитът и проучванията сочат, че дори за хора с висока степен на инвалидност могат да се приложат специализирани рехабилитационни програми. Резултатите от проучването показват наличието на противоречие между доброто качество на рехабилитационните програми от една страна (по-скоро добрите възможности, които участващите в тези програми получават) и ниското ниво на поддръжка - преживяни тежки моменти и ограничени възможности на част от безработните поради умствени заболявания и от друга страна. И така, основното, което трябва да се направи за интеграцията им е да се осъществи контакт между тях и работодателите на пазара на труда, както и да се извърши обмен на информация относно мерките, които трябва да се въведат, така че работодателите да бъдат стимулирани да ги наемат.

- Какви са тенденциите в трудовата и социалната политика в Австрия? Какво е съотношението между активната и пасивната социална политика?

Ролан Лууз:

- Въпреки че Cedefop е базирана в Гърция, аз работя главно в Австрия, Германия, Люксембург, Испания и в други страни. Имам дълбоки наблюдения върху Австрия. Там ние опитахме да приложим активна политика на трудовия пазар - да инвестираме средства в обучение, да помагаме на хората при търсене на работа, а не само да им изплащаме средства за безработни. Не винаги нещата се развиват перфектно, но все пак резултатите са доста добри. Според мен, активната политика на трудовия пазар е много добра мярка - тя включва инвестиране и напътствие в процеса на търсене на работа. Разбира се, не винаги е възможно политиката да бъде активна. Трудно е да се определи какъв е делът на активната и какъв на пасивната политика, дори да си знаят всички средства дадени на безработните. Тенденциите сочат, че по-голямата част се пада на активната. Разбира се когато активната политика не функционира ние не можем да оставим хората сами - тогава прибягваме до някои пасивни мерки, като заплащане на обезщетения за безработица. Тенденцията в Австрия е към по-интензивно провеждане на активна политика и ограничаване или по-скоро създаване на неблагоприятни условия за пасивна такава. Безработните трябва да получават финансова помощ, но най-важното е правителството да направи всичко възможно да върне тези хора на пазара на труда.

- Вие сте социолог, каква е ролята на социологията в пазара на труда и в социалната политика? Как тази специфична сфера на познанието влияе на социалната и трудовата политика като цяло?

Ролан Лууз:

- Ние трябва да правим оценки и от време на време да бъдем критични, но да не прекаляваме с критична гледна точка когато мерките са ефективни. Ролята на социологията не е при изготвянето на програмите, а при тяхната оценка, обяснение, при приноса за развитието.

- Какво мислите за международните форуми в областта на социалната политика? Полезни ли са те според Вас?

Ролан Лууз:

- Да, тъй като на тях присъстват много хора от различни страни, които представят различни изследвания, случаи и подходи. Смятам че провеждането на такива конференции е полезно. Не можем да бъдем сигурни че показаното ще може да бъде използвано, понеже практиките и ситуациите в страните са различни. Проблемите не са едни и същи навсякъде, и съответно, проектите не могат да се приложат по един и същи начин навсякъде. Но обменът на информация и на добри практики определено е нещо положително.

- Въпреки че Cedefop е базирана в Гърция, аз работя главно в Австрия, Германия, Люксембург, Испания и в други страни. Имам дълбоки наблюдения върху Австрия. Там ние опитахме да приложим активна политика на трудовия пазар - да инвестираме средства в обучение, да помагаме на хората при търсене на работа, а не само да им изплащаме средства за безработни. Не винаги нещата се развиват перфектно, но все пак резултатите са доста добри. Според мен, активната политика на трудовия пазар е много добра мярка - тя включва инвестиране и напътствие в процеса на търсене на работа. Разбира се, не винаги е възможно политиката да бъде активна. Трудно е да се определи какъв е делът на активната и какъв на пасивната политика, дори да си знаят всички средства дадени на безработните. Тенденциите сочат, че по-голямата част се пада на активната. Разбира се когато активната политика не функционира ние не можем да оставим хората сами - тогава прибягваме до някои пасивни мерки, като заплащане на обезщетения за безработица. Тенденцията в Австрия е към по-интензивно провеждане на активна политика и ограничаване или по-скоро създаване на неблагоприятни условия за пасивна такава. Безработните трябва да получават финансова помощ, но най-важното е правителството да направи всичко възможно да върне тези хора на пазара на труда.

- Вие сте социолог, каква е ролята на социологията в пазара на труда и в социалната политика? Как тази специфична сфера на познанието влияе на социалната и трудовата политика като цяло?

Ролан Лууз:

- Ние трябва да правим оценки и от време на време да бъдем критични, но да не прекаляваме с критична гледна точка когато мерките са ефективни. Ролята на социологията не е при изготвянето на програмите, а при тяхната оценка, обяснение, при приноса за развитието.

- Какво мислите за международните форуми в областта на социалната политика? Полезни ли са те според Вас?

Ролан Лууз:

- Да, тъй като на тях присъстват много хора от различни страни, които представят различни изследвания, случаи и подходи. Смятам че провеждането на такива конференции е полезно. Не можем да бъдем сигурни че показаното ще може да бъде използвано, понеже практиките и ситуациите в страните са различни. Проблемите не са едни и същи навсякъде, и съответно, проектите не могат да се приложат по един и същи начин навсякъде. Но обменът на информация и на добри практики определено е нещо положително.