Как оценявате настоящата икономическа ситуация в Турция и ефекта й върху банковия сектор?
На 18 май първият транш – в размер на 3.9 млрд. долара - от международния заем беше преведен по сметка на Турската централна банка. Страната ни подписа ново стенд-бай споразумение с Международния Валутен Фонд /МВФ/ на стойност 8 млрд. долара, след първото, което беше на стойност 11 млрд. долара. Макроикономическите данни за периода януари-април показват първите стъпки към възстановяване. Главният консолидиран бюджетен излишък беше на стойност 7.2 млрд. долара за първите четири месеца на годината в сравнение с 5.4 млрд. долара за предишната година. От друга страна бюджетният баланс възлиза на 320 млн. долара срещу дефицит от 11.1 млрд. долара през първите четири месеца на 2000 година. Лихвите на турската лира за овърнайт депозити бързо паднаха от декемврийските си стойност от 3000% и в момента са на много стабилна позиция от 60%.
През април турските банки приеха писмо, с което признават задълженията си към Агенцията за банково управление и надзор /АБУН/, в които бяха включени времевите граници за това как и кога банките биха могли да засилят капиталовите си структури. Очаква се банките да направят това чрез увеличаване на акциите, чрез сливания, взимане на заеми, намаляване на клоновете и персонала си, както и чрез продажба на губещи компании и недвижими имоти. В средата на май АБУН обяви своята програма за преструктуриране, отнасяща се до банковия сектор, като целта е изчистване на задълженията на държавните банки и ускоряване на приватизацията. Агенцията също така предупреди, че ще се прилагат санкции срещу банки, които не предприемат необходимите мерки като прилагане на адекватни капиталови проценти, повишаване на акциите и взимане на заеми.
Банките, които са се задължили да подобрят капиталовата си структура ще бъдат строго наблюдавани от Агенцията. Преструктурирането на банковата система е ключов елемент в процеса на реформите, който е обещан на МВФ в замяна на новите заеми, които ще бъдат използвани за превъзмогване на финансовата криза. С помощта на новата програма за преструктуриране и на новия банков закон, който беше наскоро приет да увеличи санкциите за администраторите от фалирали банки, банковият сектор в Турция се очаква да повиши своята ефективност.
Какво е настоящето положение на Демирбанк и как банката се справя с настоящата криза?
Ситуацията в Турция няма директно влияние върху дейността на Демирбанк /България/, тъй като банката е българско юридическо лице. През декември 2000 банката изпълни всички свои плащания навреме и с подкрепата на Българската Народна Банка си възвърна доверието на своите клиенти. Ние завършихме миналата година с печалба от 1.007 млн. лева преди провизиране. В момента Демирбанк е със статут на турска държавна банка, която е в процес на приватизация и бъдещата й продажба би разкрила нови перспективи за развитие. Всички кандидат-купувачи са финансови институции с висока репутация и аз съм сигурен, че новия собственик ще допринесе за по-нататъшното остойностяване на банката.
Какви са бъдещите ви планове за българския пазар и какви нови продукти предлагате?
Няма промяна в общата стратегия на банката, която се изразява в изграждане на бизнес отношения в региона, както и окуражаване и финансиране на българските износители. Обемът на търговският обмен между България и Турция през 2000 е превишил 700 млн. долара и през следващите три години се надяваме да достигне 1 млрд. долара. Само за януари и февруари българският износ за Турция е на стойност 81.5 млн. долара с увеличение от 17 млн. долара в сравнение със същия период на 2000 година. Вносът е на стойност около 2 млн. долара, достигайки 33.5 млн. долара. Ние играем значителна роля в двустранната търговия за развитие на нови бизнес пътища за компании с предимно експортна насоченост.
Банката също така е подписала търговско-финансово споразумение с Първа инвестиционна банка за финансиране на местни производители, които изнасят продукцията си в Турция. Допълнително предимство на Демирбанк е широката кореспондентска мрежа и компаниите й в 11 страни. Демирбанк /България/ е универсална търговска и инвестиционна банка, която предлага пълната гама от ценни книжа, търговски кредити, инвестиционни и законни съветнически услуги. Лихвите ни са много конкурентни – 5.25% годишна лихва за едномесечен доларов депозит на стойност до 10 000 долара, 5.50% годишна лихва за едномесечни доларови депозити на стойност над 10 000 долара и по.високи лихви за суми над 25 000 долара. Това, което е специфично за тази банка, е нейната гъвкавост при различните видове нужди на клиентите, като банката има положително влияние върху банковата индустрия в България, като значително подобрява достъпа си до клиентите. Друго предимство на банката е индивидуалният подход, качеството и бързото изпълнение на услуги, както и любезният персонал, компетентността му и обслужването с усмивка.
Нов продукт на Демирбанк /България/ АД е предфинансирането на български доставчици на новооткритата верига от хипермаркети Рамстор /България/, който е част от турския частен конгломерат Коч холдинг. Рамстор възнамерява да присъства на българските пазари във всички по-големи градове на страната, което ще увеличи обема на финансовата ни подкрепа към местните производители, както и гамата от услуги.
Мислите ли, че средносрочния икономически модел на Югоизточна Европа ще бъде повлияна от конфликта в Македония и как?
По мое мнение страните от Югоизточна Европа са ориентирани към разширяването на Европейския Съюз в региона. Новото коалиционно правителство в Скопие, подкрепяно от 90% от македонците, показва положителните намерения за провеждане на радикални промени в местната икономика и образователната система, като по този начин намалява конфликтите в региона. Европейският Съюз също така трябва да подкрепи силно региона и да предотврати по-нататъшно разпространяване на конфликта.
/Предоставено от BEF News Desk/
Няма промяна в общата стратегия на банката, която се изразява в изграждане на бизнес отношения в региона, както и окуражаване и финансиране на българските износители. Обемът на търговският обмен между България и Турция през 2000 е превишил 700 млн. долара и през следващите три години се надяваме да достигне 1 млрд. долара. Само за януари и февруари българският износ за Турция е на стойност 81.5 млн. долара с увеличение от 17 млн. долара в сравнение със същия период на 2000 година. Вносът е на стойност около 2 млн. долара, достигайки 33.5 млн. долара. Ние играем значителна роля в двустранната търговия за развитие на нови бизнес пътища за компании с предимно експортна насоченост.
Банката също така е подписала търговско-финансово споразумение с Първа инвестиционна банка за финансиране на местни производители, които изнасят продукцията си в Турция. Допълнително предимство на Демирбанк е широката кореспондентска мрежа и компаниите й в 11 страни. Демирбанк /България/ е универсална търговска и инвестиционна банка, която предлага пълната гама от ценни книжа, търговски кредити, инвестиционни и законни съветнически услуги. Лихвите ни са много конкурентни – 5.25% годишна лихва за едномесечен доларов депозит на стойност до 10 000 долара, 5.50% годишна лихва за едномесечни доларови депозити на стойност над 10 000 долара и по.високи лихви за суми над 25 000 долара. Това, което е специфично за тази банка, е нейната гъвкавост при различните видове нужди на клиентите, като банката има положително влияние върху банковата индустрия в България, като значително подобрява достъпа си до клиентите. Друго предимство на банката е индивидуалният подход, качеството и бързото изпълнение на услуги, както и любезният персонал, компетентността му и обслужването с усмивка.
Нов продукт на Демирбанк /България/ АД е предфинансирането на български доставчици на новооткритата верига от хипермаркети Рамстор /България/, който е част от турския частен конгломерат Коч холдинг. Рамстор възнамерява да присъства на българските пазари във всички по-големи градове на страната, което ще увеличи обема на финансовата ни подкрепа към местните производители, както и гамата от услуги.
Мислите ли, че средносрочния икономически модел на Югоизточна Европа ще бъде повлияна от конфликта в Македония и как?
По мое мнение страните от Югоизточна Европа са ориентирани към разширяването на Европейския Съюз в региона. Новото коалиционно правителство в Скопие, подкрепяно от 90% от македонците, показва положителните намерения за провеждане на радикални промени в местната икономика и образователната система, като по този начин намалява конфликтите в региона. Европейският Съюз също така трябва да подкрепи силно региона и да предотврати по-нататъшно разпространяване на конфликта.
/Предоставено от BEF News Desk/
