Трудният път на Балканите към Европа

04.02.2004 | 01:00
по статията работи: econ.bg
 

Съвместно интервю на в-к Пари и ECON.BG

 

- Господин Волф, кои според вас са най-горещите балкански конфликти?

Доц. Стефан Волф:

- Основният проблем на балканските конфликти е, че те са силно обвързани: ситуацията в Босна не може да бъде разгледана отделно от проблема за крайния статут на Косово и конфликтa в Македония. Ако перефразираме бившия американски държавен секретар Джеймс Бейкър, който обясняваше първоначалното нежелание на САЩ за намеса в босненския конфликт с думите "нямаме куче в тази битка", то в момента на Балканите "всеки има куче във всяка битка". Все пак обаче дългосрочното въвличане на международната общност и в частност на ЕС способства за постепенно нормализиране на ситуацията в региона.

Косово е един особено сериозен проблем. Няма съмнение, че даване на независимост на Косово би задействало т.нар. ефект на доминото. Подобна дестабилизация би се отразила много негативно на взаимоотношенията между всички балкански държави и би засегнало техните политически и икономически реформи. Друг важен момент, който трябва да се подчертае, е, че независимостта често се приема за панацея. Но как промени на границите биха подобрили междуетническите отношения? Как ще помогнат на икономическото възстановяване? Как биха се справили с организираната престъпност? Вместо акцентиране върху независимостта вниманието трябва да се насочи към по-важните въпроси като институционалните и икономическите реформи, към по-активното сътрудничество.

Друг много сериозен проблем, макар и не конфликт в традиционния смисъл на думата, е ситуацията на ромите на Балканите. Бедност, дискриминация и /само/изолация, комбинирани с драматичен ръст на ромското население, изправят много страни пред сериозен проблем. Въпросът е не кой е виновен днес за проблем с толкова голяма предистория, а какво може да се направи. Само общи регионални усилия и помощ от ЕС може да намерят дългосрочно решение. Драматични промени не може да се очакват незабавно, но може да се очакват положителни развития - налагане и установяване на стандарти за добро управление в областта на икономическите реформи, пазара на работна ръка, равенството на половете, справяне с корупцията и организираната престъпност.

- Смятате ли, че българското членство в НАТО ще повиши сигурността на страната в светлината на надвисналите терористични заплахи?

Доц. Стефан Волф:

- Членството в НАТО е значително постижение за България. Все пак трябва да си припомним, че въпреки процесa на промяна на идентичността си през последното десетилетие НАТО остава преди всичко военна организация, чиято основна цел е колективната отбрана. Терористичната заплаха, пред която се изправят много страни днес, е от фундаментално различна природа и не може да бъде успешно неутрализирана с конвенционални военни средства, както войните в Афганистан и Ирак ясно показаха. От друга страна обаче, НАТО продължава да предоставя сигурност и стабилност и членството в него е сериозна придобивка. Болезненият опит на България миналата година, когато петима миротворци бяха убити в Ирак, напомни, че членството в НАТО има своя цена и също като членството в ЕС означава както права, така и задължения.

Някой може да твърди, че членството в НАТО и приемането на американски военни бази ще направи България по-вероятна мишена за терористите, както това стана с Турция миналата година. Аз не бих направил подобна аналогия. Атаките срещу Турция бяха насочени най-вече срещу британски икономически и политически интереси. Ако има нараснали заплахи за терористични атаки в България, това по-скоро се дължи на факта, че в очите на американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд страната е част от "новата Европа". Аз вярвам, че рискът от терористични атаки днес се определя от два фактора. Първият е дали страните са се посветили на демократичните ценности и принципи, а вторият - колко лесна или трудна, или може би престижна мишена са те. За България няма алтернатива на първия фактор и колкото по-пълна е интеграцията с НАТО /и с ЕС/, толкова по-големи са способностите на България да отговори на предизвикателствата, произлизащи от втория фактор.

- Какви може да бъдат ползите за България от германския опит с американското военно присъствие?

Доц. Стефан Волф:

- Ако може да се извлекат някакви поуки от германския опит, ползите за България ще имат три измерения. Първо, те ще повишат стратегическото значение на страната в очите на американците. Второ - ще предоставят възможности за българската икономика по линия на договори с предприемачи и наемане на работници. И трето, американското присъствие вероятно ще задълбочи контактите и културния обмен между САЩ и България.

- Членството в НАТО е значително постижение за България. Все пак трябва да си припомним, че въпреки процесa на промяна на идентичността си през последното десетилетие НАТО остава преди всичко военна организация, чиято основна цел е колективната отбрана. Терористичната заплаха, пред която се изправят много страни днес, е от фундаментално различна природа и не може да бъде успешно неутрализирана с конвенционални военни средства, както войните в Афганистан и Ирак ясно показаха. От друга страна обаче, НАТО продължава да предоставя сигурност и стабилност и членството в него е сериозна придобивка. Болезненият опит на България миналата година, когато петима миротворци бяха убити в Ирак, напомни, че членството в НАТО има своя цена и също като членството в ЕС означава както права, така и задължения.

Някой може да твърди, че членството в НАТО и приемането на американски военни бази ще направи България по-вероятна мишена за терористите, както това стана с Турция миналата година. Аз не бих направил подобна аналогия. Атаките срещу Турция бяха насочени най-вече срещу британски икономически и политически интереси. Ако има нараснали заплахи за терористични атаки в България, това по-скоро се дължи на факта, че в очите на американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд страната е част от "новата Европа". Аз вярвам, че рискът от терористични атаки днес се определя от два фактора. Първият е дали страните са се посветили на демократичните ценности и принципи, а вторият - колко лесна или трудна, или може би престижна мишена са те. За България няма алтернатива на първия фактор и колкото по-пълна е интеграцията с НАТО /и с ЕС/, толкова по-големи са способностите на България да отговори на предизвикателствата, произлизащи от втория фактор.

- Какви може да бъдат ползите за България от германския опит с американското военно присъствие?

Доц. Стефан Волф:

- Ако може да се извлекат някакви поуки от германския опит, ползите за България ще имат три измерения. Първо, те ще повишат стратегическото значение на страната в очите на американците. Второ - ще предоставят възможности за българската икономика по линия на договори с предприемачи и наемане на работници. И трето, американското присъствие вероятно ще задълбочи контактите и културния обмен между САЩ и България.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Зимна приказка
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
Иванчо пита вкъщи: - Тате, как разговарят змиите? Бащата поглежда тъщата и подхвърля: - Защо мълчиш? Детето се интересува!..
На този ден 23.12   619 г. – Начало на понтификатът на папа Бонифаций V. 1672 г. – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея – вторият по големина след Титан...