Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Г-н Ганчев, как ще коментирате намаляването на корпоративния данък до 10%?
Ганчо Ганчев:
Намаляването на данъците се разглежда в контекста на даване на стимул на икономиката. Идеята е, че като има по-ниски данъци, това ще ускори растежа. Но връзката е по-скоро обратната - високият растеж дава възможност на правителството да намали данъците.
Но този растеж не може да се осигури от само себе си - трябва да има някакъв стимул.
Основният стимул за фирмите е реализирането на печалба. А основният фактор тук са т.нар. пределни разходи. Данък печалба обаче не е свързан с тях. Върху пределните разходи влияе ДДС. Това е
единственият данък, който свива едновременно и търсенето, и предлагането. Така че, ако някой иска да стимулира бизнеса, по-добре да намали ДДС. Намаляването на данък печалба има смисъл само в
стратегически план от гледна точка създаването на по-добри предпоставки за чуждите инвестиции.
Но нали това е идеята.
Ганчо Ганчев:
Основните претенции на чуждите инвеститори са, че администрацията е твърде бюрократизирана, отсъства електронно правителство, инфраструктурата е деградирала и има проблеми с подготовката на
работната сила. За една транснационална корпорация има хиляди начини за отбягване на данък печалба. При прекалено нисък данък печалба се създава риск в бъдеще той да се увеличи. Никой не приема за
естествено в дългосрочен план да има толкова ниска ставка.Толкова нисък данък печалба е характерен за офшорни зони, където се перат пари. Не е ясно дали привличаме сериозен капитал или го
отблъскваме. Според мен по-разумната стратегия е нормален данък печалба от около 15% и повече инвестиции в инфраструктурата и модернизирането на държавната администрация.
Държавата изземва от икономиката най-много чрез ДДС. Той е скрит данък върху печалбата, като индиректно я изземва. В определени моменти, при определена структура на пазара ДДС може да изземе 100%
от печалбата на една фирма. Динамичните, високотехнологичните икономики залагат повече на облагане на доходите и по-малко на косвените данъци като ДДС, защото те спират растежа. Няма убедителни
данни, че много нисък данък печалба ще доведе до много големи инвестиции.
Посочва се като пример Ирландия.
Ганчо Ганчев:
Посочва се, но никой не си е направил труда да види какво е данъчното облагане там. Максималният данък общ доход е 35-36%, а при нас е 24%.
Говорим за данък печалба. В Ирландия той е 12.5%.
Ганчо Ганчев:
Пак е по-висок оттук, а ДДС на по-ниско равнище.
Но е един от най-ниските.
Ганчо Ганчев:
Ирландия има друг тип структура, която я прави не особено подходяща за сравнение с България. Като територия тя е много малка страна и няма нужда от особени държавни инвестиции в инфраструктурата. Човек трябва да гледа и картата. Има и друг любим пример - Естония. Но тя е близо до скандинавските страни, има почти гарантиран приток на инвестиции оттам, а и населението й е колкото София. Да не говорим, че Естония е в конфликт с ЕС точно по отношение на данъчното облагане, тъй като я обвиняват в данъчен дъмпинг.
