Специално за Econ.bg
В края на месец април се проведе конференция, на която туристическият бранш представи своите позиции за развитието на сектора. В присъствието на представители на водещи политически партии, които имат претенцията да управляват страната ни през следващите 4 години, бизнесът постави своите искания и конкретни предложения. Основните искания обобщи специално в интервю за Econ.bg председателят на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.
Румен Драганов е роден през 1952 г. в София. В периода 1992-1994 г. е главен изпълнителен директор на "Балкан холидейз интернейшенъл". През 1997 г. е председател на Комитета по туризъм и зам.-министър на търговията и туризма. Член е на Националния борд по туризъм, а за периода 1999-2006 г. е председател на Съвета по туризъм - София.
Акценти:
- Туристическият бизнес изпитва недостиг в размер на 300 млн. лв.
- Трябва да се създаде Министерство на туризма
- Нужно е да се въведат промени в Закона затуризма
-
ДДС за всички компоненти на туристическия продукт да е в рамките на 5-7%
Г-н Драганов, кои са основните искания, които поставяте пред бъдещото правителство?
Румен Драганов:
На провелата се среща акцентирахме върху 3 точки: създаване на Министерство по туризма; бюджет и данъци, които ще плаща отрасълът; промени в Закона за туризма.
Единодушно браншът подкрепи идеята за създаване на свое министерство, от гледна точка на това, че собственикът на туристическите атракции като природни, културни забележителности и нематериално културно наследство, е държавата. В по-голямата част те са публична държавна и публична общинска собственост. В момента констатираме, че има отказ от управление на собственост, тъй като собствеността върху туристическите атракции се прехвърля от Министерството на финансите към Министерството на културата, а оттам през Министерството на регионалното развитие и благоустройството към общините. При сегашната ситуация туристическият бранш няма с кого адекватно да преговаря по отношение на използването на туристическите атракции в туристическите пакети. Настоящият казус беше приет от политическите сили. Беше ни отговорено, че дискусията за създаването на бъдещото министерство по туризма ще продължи.
Другата тема е свързана с данъчното законодателство по отношение на конкурентоспособността на българския туристически продукт и как да се оптимизира данъчното облагане на българските туроператори и хотелиери. Навсякъде в Европейския съюз данъчната ставка по ДДС е значително по-ниска и на хората в туризма се дава възможност да реинвестират тези средства в реклама на вътрешния и международния пазар. Предлагаме данъчната ставка да е в рамките между 5 и 7%. Тя трябва да бъде прилагана към абсолютно всички услуги, свързани с туристическото предлагане в България.
Третата тема е свързана с промените в Закона за туризма. Основното там е, че трябва да бъде дадена точна дефиниция на термина „туристическа атракция". Тази стъпка е необходима заради Оперативните програми на ЕС, които изцяло говорят за подпомагане на туристическите атракции. Без тази дефиниция се наблюдава объркване какво точно е атракция - културна, природна забележителност, нематериално наследство...
Трябва да има и дефиниция по отношение на посетителите туристи-екскурзианти. България е една от страните, които не спазват изискванията на Световната организация по туризъм. У нас всеки, който влезе, е турист, нямаме нито един екскурзиант.
Бихме искали също така да бъде отчетно пътуването на български граждани в страната, които също са туристи-екскурзианти. Основната разлика между двете понятия е в това, че туристите стоят над 24 часа и имат нощувка, а екскурзиантите - под 24 часа и имат еднодневни пътувания.
Освен това, би трябвало да има дефиниция за туристическите зони, места и точки. Те трябва да бъдат охранявани от закона с цел да бъде запазен ландшафтът и гледката. Ако на забележителности като тракийското светилище „Татул" бъде отнета гледката с изграждането на вятърни електроцентрали, означава, че ще развалим цялата енигма на древния храм.
Всички промени, свързани със закона, водят до създаването на Национална туристическа камара. В нея се предвижда да членуват всички категоризирани обекти за хранене, подслон и развлечение. В Камарата ще членуват също така и всички регистрирани туроператори и агенции. По този начин ще се избегне разцепването в бранша, за което усилено говорят политиците. Обединяването чрез закон ще даде възможност на бъдещото министерство да има ясен партньор в лицето на целия бранш и на неправителствените организации.
Редица европейски страни, сред които е Австрия, предвиждат в антикризисните си програми средства в областта на туризма. Каква е ситуацията у нас?
Румен Драганов:
За разлика от някои страни в Европа, България няма заложени средства в антикризисната програма, независимо, че Националният борд по туризъм предупреди, че са налице 2 проблема. Единият проблем е свързан със започващия туристически сезон и т.нар. „оборотни средства", чийто недостиг е в рамките на 50 милиона лева. Вторият проблем е свързан с очакваните намаления на приходи от туризъм и спада в броя на туристите. Това води до недостиг от 250 милиона лева. Тези пари са необходими за изплащането на главници и лихви по кредити. Средствата са теглени за изграждане на туристически обекти и частна собственост. Ако в Европа са предприети всички мерки да бъде защитен секторът, нашите политици нямат никакво отношение в тази насока. Държавната агенция по туризъм също действа неадекватно. Всички фирми се насочват за кредити към търговските банки. Надяват се на средствата, в размер на 500 милиона лева, отпуснати от правителството чрез Насърчителна банка и Банката за развитие. Това обаче не може да се нарече антикризисна програма на правителството.
Бизнесът лансира идея да бъде учреден фонд „Туризъм", подобен на Фонд „Земеделие" към Министерството на земеделието и храните. Подобна идея дали ще има ефект в сектора?
Румен Драганов:
Във всички случаи ще бъде добре, ако съществува такъв фонд, който да подпомага субектите, независимо дали са държавни, общински или частни.
Обсъжда се и вариант за формиране на Министерство на културата и туризма. Доколко ще е ефективна подобна структура?
Румен Драганов:
Преди време вече минахме през подобна структура и тя не можа да проработи поради няколко причини. Едната е заради самозабравата на хората в Министерството на културата. Те се възприемат като някакви управители и разпоредители на културните обекти и паметници. От министерството се отнасят напълно безотговорно към обектите. Затова, пак подчертавам, искаме да има самостоятелно министерство. На нас не ни трябват хора, които да отговарят, а да управляват туризма.
Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg
Снимка: Seecorridors.eu