Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Фликеншилд, като че ли се превръща в традиция мисията на МВФ да приключва без постигнати договорености. Какви бяха причините този път?

Ханс Фликеншилд:

Не смятам, че е традиция. Мисията през септември т. г. нямаше за цел постигането на споразумения, защото не беше официален преглед. Въпросите, по които не постигаме съгласие, са същите и не са се променили оттогава. Това са фискалната политика и по-конкретно размерът на планираните разходи, и политиката за минималната работна заплата. И двата спорни въпроса са свързани с усилията на правителството да направи нещо за населението преди изборите и да получи одобрението му. Предполагам, че ако не предстояха избори, не бихме имали големи трудности да се споразумеем върху дадена програма, която и фондът, и кабинетът да подкрепят.

Това ли бяха горещите точки на дискусиите?

Ханс Фликеншилд:

Да, може да се каже. Разбира се, обсъдихме и много други въпроси, по които постигнахме съгласие. Подготвихме проект на писмото на намеренията и меморандума за водената от правителството политика, който акцентира върху структурните реформи, реформите в бюджетния и финансовия сектор и в икономиката като цяло. В проекта на меморандума са записани също планове за водената от БНБ политика, касаещи най-вече мерките за ефективно ограничаване на кредитната експанзия.

Защо и този път не постигнахте компромис за минималната работна заплата?

Ханс Фликеншилд:

Чухме, че министърът на труда и социалната политика Христина Христова е подготвила доклад с 20 причини в подкрепа на планираното увеличение. Не успях да чуя всичките 20 причини, но тези, с които се запознах, не успяха да ме убедят. Никой не знае с точност броя на хората, получаващи минимална заплата в страната. Това обаче не е толкова важно. Правителството планира прекомерно увеличаване на минималното възнаграждение, което ще има отражение върху останалите заплати в икономиката. Тези, които получават по-високи заплати сега, ще се чувстват ощетени и ще изискат същото по размер увеличение. В предизборен период е напълно вероятно синдикатите да са вражески настроени и кабинетът да не е достатъчно твърд, за да устои на натиска. В резултат ще се повишат заплатите както в държавния, така и в частния сектор. Това е основното ни безпокойство. На настоящия етап безработицата намалява със стабилни темпове, но все още е доста висока. Освен това нормата на заетост в страната е ниска, незадоволително е участието на трудовата сила на пазара. Приоритет сега трябва да е нарастването на заетостта, а не увеличението на заплатите.

Фондът предложи двукратно увеличаване на заплатите с 12.5% през януари и декември 2005 г. Защо отстъпихте от първоначалната си позиция?

Ханс Фликеншилд:

Това беше опит да предложим компромисен вариант. Ние направихме стъпка, но правителството не пожела да стори същото от своя страна. Първоначалното ни предложение беше за увеличаване на заплатите с 10% през всяка от следващите 3 години. Кабинетът не прие този вариант и ние проявихме допълнителна гъвкавост, която за съжаление не помогна. Смятам, че от страна на правителството този път беше проявена по-малка гъвкавост в сравнение с тази през септември т. г., когато постигането на компромис изглеждаше вероятно.

С какво е свързано безпокойството ви за размера на разходите?

Ханс Фликеншилд:

Спрямо размера на разходите, договорен за т. г., увеличението в първоначалния бюджет е 7.5% в номинално изражение. При очакваните относително ниски нива на инфлация за следващата година то е почти 4.5% в реално изражение, което е приемливо на годишна база. Правителството обаче реши да включи в разходната част на бюджета още 135 млн. лв. за образование. Чрез спестяване на разходи ще може да се осигурят само 35 млн. лв., т. е. имаме увеличение със 100 млн. лв. Освен това министърът на финансите поиска да похарчи още 250-300 млн. лв. от тазгодишния излишък. Ако добавим тези суми към разходната част, тя ще нарасне с 10% в номинално изражение и с около 8.5% в реално изражение. Смятам, че това е огромно годишно увеличение на обществените разходи и има опасност съотношението на разходите към БВП да достигне до стойностите си от 2001 г. , когато правителството дойде на власт и обеща да се бори за намаление на това съотношение.

След незавършения преглед на споразумението какво следва?

Ханс Фликеншилд:

Предстои този въпрос да бъде дискутиран. Аз ще докладвам на ръководството на фонда във Вашингтон и ще видим каква ще е тяхната реакция. Считам обаче, че следващата крачка трябва да бъде направена от правителството, то трябва да се свърже с нас и да прояви гъвкавост. Трябва да се има предвид и това, че не разглеждаме само фискалната политика и политиката на доходите. Разглеждаме и политиката по отношение на кредитните пазари, структурните реформи и т. н. Правителството и парламентът имат само няколко месеца за действие, а в дневния ред има много неща за вършене, така че не зная доколко ще са в състояние да се справят.

А какво ще се случи, ако правителството все пак не покаже гъвкавост?

Ханс Фликеншилд:

Предпазното стенд-бай споразумение ще остане непрегледано, ще бъде считано за временно прекратено и няма да бъде спазвано от страната. Не мисля обаче, че пазарите ще реагират много остро, тъй като България съвсем наскоро получи инвестиционен рейтинг, а икономическата ситуация е доста стабилна.

Трябва да се има предвид и какво ще се случи, ако правителството реализира разходните си планове. По този начин, вместо да приключи следващата година с излишък от 0.9%, то ще се доближи до балансиран бюджет. Нулевият бюджетен дефицит в никакъв случай не е лоша ситуация, просто не е адекватна на условията на нарастващ дефицит по текущата сметка.

Какви са заключенията от прегледа на програмата?

Ханс Фликеншилд:

Бяхме леко разочаровани от липсата на напредък при въвеждането на бизнесрегистър. Кабинетът все още не е предложил на парламента нещо, което да бъде гласувано. Бихме искали да се създаде единна електронна система за цялата страна, а не както е в момента - само 28-29 съдилища да имат собствени регистри. Не беше отчетен задоволителен напредък и при Националната агенция за приходите /НАП/. Извършва се работа по набирането на служителите и по създаването на организацията, за да може тя да изпълнява функциите си на координатор между институциите, но законодателният процес все още изостава. Необходимо е да се въведе БУЛСТАТ като единен номер за данъчни и социални цели. Трябва да се извършат и редица законови промени, за да може НАП реално да започне работа на 1 януари 2006 г. При структурните реформи също има някои области, в които напредъкът е разочароващ.

Каква е цялостната ви оценка за бюджета за следващата година?

Ханс Фликеншилд:

Проблемът е, че това, което се случва в момента, не е прозрачно. Бюджетът беше даден за гласуване от парламента със заложено ниво на разходите. След това бяха добавени парите за образование, искани от Новото време, а сега се говори за още разходи от тазгодишното преизпълнение на приходите. Не знаем как ще бъдат реализирани допълнителните разходи - дали това ще стане по прозрачен начин чрез допълнителен бюджет, който да бъде предоставен на парламента, или ще се създаде извънбюджетно средство за целта.

Направихте прогнозите си за следващата година при предположения за по-хлабава фискална политика...

Ханс Фликеншилд:

Да, имаме готовност да приемем по-хлабава фискална политика спрямо т. г. Ако правителството се придържа към договореното с МВФ през юли т. г. за изразходване на 380 млн. лв. от преизпълнението на приходите, бюджетният излишък за 2004 г. вероятно ще е 1.1% от БВП. Имайки предвид и подобрението на дефицита по текущата сметка - той е с 1% по-нисък от очакванията ни, решихме, че можем да си позволим отпускане на фискалната политика за следващата година до реализиране на бюджетен излишък от 0.9%. Ако състоянието на дефицита по текущата сметка се запази, при следващия преглед на споразумението сме готови допълнително да намалим заложените фискални параметри.

Какъв ще е ефектът върху дефицита по текущата сметка?

Ханс Фликеншилд:

Смятаме, че при излишък от 0.9% дефицитът по текущата сметка би запазил тазгодишните си стойности от 7.75% от БВП. Причината да не очакваме по-нататъшно подобрение е целогодишното влияние на високите цени на петрола. Някои от статиите на платежния баланс вероятно ще покажат признаци на подобрение, но търговското салдо ще продължава да страда от високите цени на петрола. По-добрите цени на петрола определено биха имали положително влияние върху дефицита по текущата сметка, за сметка на това прекалено слабата фискална политика, например балансирана, ще влоши допълнително състоянието му.

Да очакваме ли допълнителни мерки за ограничаване на кредитирането?

Ханс Фликеншилд:

Обсъдихме някои специфични мерки, но БНБ ще проучи и други варианти.
Централната банка иска да обсъди евентуални нови мерки с търговските банки и най-вече с по-големите и по-агресивните банки на пазара, за да се запознае с тяхното мнение и да им предостави достатъчно време да се подготвят.

Този месец бяха въведени нови мерки и първо трябва да изчакаме, за да видим какъв ще е ефектът от тях. Кредитните рестрикции, които бяха предприети по-рано през годината, не успяха да постигнат целта си. Разбира се, не може да се твърди, че те са напълно безполезни, тъй като не знаем какво би се случило, ако те въобще не бяха въведени. Най-вероятно ръстът на кредитирането би бил още по-висок.

От какво е породено безпокойството ви от дефицита в частния сектор?

Ханс Фликеншилд:

Инвестициите на частния сектор в момента превишават спестяванията в икономиката с 9%. Текущата сметка финансира около 8%, а общественият сектор чрез бюджетния излишък - около 1%, т. е. ситуацията в момента поставя частния сектор в голямо неравновесие. В известен смисъл това е добър знак, тъй като това показва, че частният сектор е активен, инвестира и помага при създаването на работни места.

Проблемът е, че дефицитът е прекалено голям. Фискалният дефицит не е достатъчен, за да понижи дефицита в частния сектор до 6% от БВП, тъй като дефицитът по текущата сметка е прекалено висок. Ако публичният сектор намали усилията си за увеличаване на спестяванията и бюджетният дефицит стане нулев, а в същото време частният сектор продължи да инвестира и спестява със същите темпове, дефицитът по текущата сметка ще се повиши до 9%.