Репортер:

Г-н Филипов, как вижда България интереса си в Пакта за стабилност?

Г-н Филипов:

България разглежда Пакта за стабилност като ключов инструмент за стабилизация и развитие на Балканите и за регионално сътрудничество. Поради тази причина ние сме заинтересувани от неговия успех и искаме той да функционира добре. В този момент, в който на нашите западни граници е доста напрегнато, в който има безпрецедентно етническо напрежение, ние сме донякъде в правото си да сме нетърпеливи. Именно тези събития катализираха анализа и България излезе с някои предложения.

Репортер:

Какво конструктивно можем да предложим? Ясно е, че идеята на Министъра на финансите Муравей Радев за револвиращи кредити е приета добре и ще се върви към нейната реализация – до каква степен още България може да играе конструктивна роля в работата на Пакта?

Г-н Филипов:

Целите, за които говорихме по-рано, не са променени. Но големи инфраструктурни проекти не можаха да стартират и напреднат до такава степен, че да канализират една исторически създала се деструктивна енергия в креативна.

Албанци и македонци не строят заедно коридор 8. Въвличането в съвместна икономическа дейност е доказал се принцип. Той се доказа след Втората световна война, когато успя да обедини страни, които във войни помежду си са дали повече жертви, отколкото ние във всички Балкански войни. Една от тези страни е родината на г-н Хомбах.

Поставяйки същите цели е необходимо спешно да се дефинира какви са тези проблеми, които пречат и правят инвеститорите неохотни. Г-н Хомбах сам каза, че има пари. Неговата самокритика беше доста смела. Аз не бих се наел толкова строго да критикувам бюрокрацията в Европа.

Репортер:

Реално какво искаме да кажем с предложението за дискусия на широка основа за уточняване целите на Пакта? Какво ще предложим вътре в дискусията?

Г-н Филипов:

За да бъде релевантно всичко оттам нататък, трябва да се стъпи на здрава основа и да се дефинира точно обстановката, която е различна от тази, когато Пактът беше създаден. Добре трябва да се чуе гласът на страните, на които ще се помага, на страните от региона. Вероятно те по-остро са почувствали къде са тесните места. След това формулата трябва да се намери в някакъв диалогов режим. Мисля, че при едни гарантирани финансови условия, едно от които е фондът, за който вие сам споменахте, инвеститорите биха били по-охотни.

Репортер:

Г-н Хомбах, вие чухте какво каза г-н Филипов. Вие виждате сам, че един инфраструктурен приоритет, какъвто беше мостът на река Дунав, сега като че ли ще отстъпи и в съзнанието на хората, и като приоритет за Пакта, пред проекта за магистралата София-Ниш. Това наистина е пряко отражение на реалностите в региона.

Г-н Хомбах:

Ние, разбира се, реагираме на това, което става в страните от региона, в България и в съседните страни и това, което се определя там като приоритет.

Мостът Видин-Калафат в една определена фаза, когато беше невъзможно да се мине през Югославия, беше особено важен. Според мен той и днес от голямо инфраструктурно и стратегическо значение за транспорта. Пактът няма да се оттегли от това и ако България продължава да се интересува от бърз строеж, това ще стане.

Отсечката Ниш-София е нещо, на което България много държеше и аз съм готов да го подкрепя на следващата конференция на донорите, за да се намерят парите за бързо започване на строителството. Но от друга страна и Сърбия, и Югославия трябва да очертаят този обект като приоритет.

Думите на г-н Филипов показват, че сега ние наистина вървим в една посока. Не беше чак толкова смела критиката ми към Европейската бюрокрация. Аз имам добри приятели – г-н Солана знае, че трябва да даваме знаци. Всички ние знаем, че трябва да покажем, че скоростта, с която се работи при нас, в Югоизточна Европа, е твърде бавна. Борбата с бавното действие и с бюрокрацията не е само борба с погрешна техника – това е морален и политически въпрос.

Аз чудесно разбирам, че хората при вас, след трудното минало, не вярват на думи, те искат да видят знаци. Именно затова аз искам да поставим знаци, да въведем обекти на строителство Европа трябва да се научи, че не може за два дни да се решава кои мостове трябва да се бомбардират, а след това две години да не можем да ги построим. Всеки трябва да се грижи за своите задачи.

Слабите процедури, бюрокрациите и бавно действие има навсякъде. Аз се боря на фронта на международните институции и имам нужда от приятели и партньори, които да правят това в собствените си страни. Затова с оглед на оптимизирането на дейността ще се съберем през октомври в Букурещ на голямата регионална конференция, за да помислим дали трябва да определим нови стратегически акценти, така че страните, които са по-напред от други, да могат да използват общото благо на целия регион – опитът и постигнатото досега.

Погледнах какво е било първото изречение, което казах, когато за първи път дойдох като координатор в България. На летището казах на журналистите – "Аз не съм Дядо Коледа" и това е духът на Пакта за стабилност . Ние не можем изведнъж, мирно и с икономически успех, да преобразим ситуацията на Балканите. Пактът за стабилност не е голяма международна машина.

Той може да обедини силите и според мен това чудесно може да стане.

Аз също виждам слабостите тука и възможностите за подобряване на много неща и в международната общност. Но от друга страна нямаме алтернатива на Пакта за стабилност.

Трябва да отчетем и приноса за демократическото изграждане, сигурността и стабилизацията и точно в тези сфери в България има много проекти - 15 в сферата на медиите, на образованието, има и много проекти в сферата на сигурността с голям обхват. Именно България с международните сили в Пловдив даде прекрасен пример в това отношение.

Г-н Филипов:

Г-н Хомбах, готов ли сте да подкрепите българската идея за дискусия, в която да се дефинират проблемите и да стане Пактът по-ефективен в новата обстановка?

Г-н Хомбах:

Естествено, напълно да. Това е много важно, самокритиката е много важна и ние винаги трябва да постигаме една здравословна комбинация. Ясно да казваме какво се постигнали, за да мотивираме и да не подценяваме успехите, да мотивираме страните донори, за да работят и в бъдеще с нас.

Ако чуят само критики, ще се попитат  – защо се месим тук?

Тоест – имаме нужда и от двете – и да признаваме успехи, но и същевременно да седнем и да заедно помислим какво можем да направим по-добре. В този смисъл смятам, че дискусията ще бъде полезна.

Отсечката Ниш-София е нещо, на което България много държеше и аз съм готов да го подкрепя на следващата конференция на донорите, за да се намерят парите за бързо започване на строителството. Но от друга страна и Сърбия, и Югославия трябва да очертаят този обект като приоритет.

Думите на г-н Филипов показват, че сега ние наистина вървим в една посока. Не беше чак толкова смела критиката ми към Европейската бюрокрация. Аз имам добри приятели – г-н Солана знае, че трябва да даваме знаци. Всички ние знаем, че трябва да покажем, че скоростта, с която се работи при нас, в Югоизточна Европа, е твърде бавна. Борбата с бавното действие и с бюрокрацията не е само борба с погрешна техника – това е морален и политически въпрос.

Аз чудесно разбирам, че хората при вас, след трудното минало, не вярват на думи, те искат да видят знаци. Именно затова аз искам да поставим знаци, да въведем обекти на строителство Европа трябва да се научи, че не може за два дни да се решава кои мостове трябва да се бомбардират, а след това две години да не можем да ги построим. Всеки трябва да се грижи за своите задачи.

Слабите процедури, бюрокрациите и бавно действие има навсякъде. Аз се боря на фронта на международните институции и имам нужда от приятели и партньори, които да правят това в собствените си страни. Затова с оглед на оптимизирането на дейността ще се съберем през октомври в Букурещ на голямата регионална конференция, за да помислим дали трябва да определим нови стратегически акценти, така че страните, които са по-напред от други, да могат да използват общото благо на целия регион – опитът и постигнатото досега.

Погледнах какво е било първото изречение, което казах, когато за първи път дойдох като координатор в България. На летището казах на журналистите – "Аз не съм Дядо Коледа" и това е духът на Пакта за стабилност . Ние не можем изведнъж, мирно и с икономически успех, да преобразим ситуацията на Балканите. Пактът за стабилност не е голяма международна машина.

Той може да обедини силите и според мен това чудесно може да стане.

Аз също виждам слабостите тука и възможностите за подобряване на много неща и в международната общност. Но от друга страна нямаме алтернатива на Пакта за стабилност.

Трябва да отчетем и приноса за демократическото изграждане, сигурността и стабилизацията и точно в тези сфери в България има много проекти - 15 в сферата на медиите, на образованието, има и много проекти в сферата на сигурността с голям обхват. Именно България с международните сили в Пловдив даде прекрасен пример в това отношение.

Г-н Филипов:

Г-н Хомбах, готов ли сте да подкрепите българската идея за дискусия, в която да се дефинират проблемите и да стане Пактът по-ефективен в новата обстановка?

Г-н Хомбах:

Естествено, напълно да. Това е много важно, самокритиката е много важна и ние винаги трябва да постигаме една здравословна комбинация. Ясно да казваме какво се постигнали, за да мотивираме и да не подценяваме успехите, да мотивираме страните донори, за да работят и в бъдеще с нас.

Ако чуят само критики, ще се попитат  – защо се месим тук?

Тоест – имаме нужда и от двете – и да признаваме успехи, но и същевременно да седнем и да заедно помислим какво можем да направим по-добре. В този смисъл смятам, че дискусията ще бъде полезна.