Специално за Econ.bg

- Г-н Майстер, как бихте коментирали старта на борсовата търговия с компенсаторни инструменти?

Николай Майстер:

- Мисля, че въпреки многото технически проблеми около прехвърлянето на регистрите от Областната управа в Централния депозитар, началото беше сравнително успешно. Изтъргуваните обеми са доста големи. Колегите се радват на оживлението след лятното затишие на борсата и то основно при компенсаторните записи и компенсационните бонове, тъй като търговията с акции не отнема много време.

- Мислите ли, че търговията с компенсационни бонове стартира навреме и при ясни условия на българската борса?

Николай Майстер:

- Забавянето от приемането на Закона за търговия с компенсаторни инструменти до качването им на борсата беше по обективни причини. Имаше много проблеми с регистрите и мисля, че направеното през този период от време е много добро. Създаването на електронния регистър коства значителни усилия. От правна гледна точка не е никак лесно на борсата да се търгуват книжа, които не са ценни по смисъла на Закона.

Досега на хората не се обясняваше достатъчно ясно, че не е нужно да ходят на 12 етаж на пл. Македония, за да си продават книжата. Според мен това е най-голямата неяснота. Трябва да се обясни на гражданите, че както продават акциите си от масовата приватизация, така вече могат да продават и компенсаторните си книжа.

- Кои са най-търсените компенсаторни инструменти на борсата?

Николай Майстер:

- Малко изненадващо за всички беше различието в цената на записите и боновете. Преди започването на търговията се смяташе, че приложението им е едно и също и съответно цената трябва да е еднаква. Първите дни от качването на борсата имаше търсене на компенсаторни записи поради факта, че дълго време не се е търгувало с тях. Разликите в приложението на двата инструмента са, че със записи могат да се плащат и лихви по ЗУНК, а с жилищните компенсаторни записи могат да се купуват и недвижими имоти. Покачването на цената през първите дни идваше именно от търсене с цел плащане на лихви по ЗУНК. Аз продължавам да мисля, че разликата в цените на двата инструмента трябва да е доста по-малка от сегашната, тъй като разликата в приложното поле са незначителни. Преди спирането на търговията през юни, записите се търгуваха между 18 и 20%, боновете около 13%. Сега, в началото на търговията, боновете са стъпили на цена около 20-21%, записите стигнаха 35%, но според мен тази голяма разлика в цените няма да бъде трайно явление.

- Може ли да се очаква нарастване на предлагането на записи и съответно промяна в цените?

Николай Майстер:

- Предлагането на записи се смяташе за ниско, тъй като само една малка част от регистрите на записи бяха прехвърлени в Централния депозитар при старта на търговията. Когато всички тези технологични проблеми се изчистят, на пазара ще излязат повече хора. Технологичните пречки са само един от факторите влияещи на предлагането. Цената е другият. При дадени цени, няма предлагане. Дори при боновете, по голямата част от които вече са в електронен регистър, също няма голямо предлагане. Повечето от сделките през първата седмица бяха между посредници и инвеститори, които държат портфейлно такива книжа. Имаше сравнително малко хора, които да са имали земя, да са получили бонове и да излязат да ги продават. Предполагам, че когато цялата процедура стане по-ясна, повече хора ще излязат на пазара. Не може да се прогнозира дали това означава, че цената ще падне. Именно очакванията за бъдещите цени са главното, което ще влияе на пазара.

- Как оценявате схемата "компенсаторки срещу акции"?

Николай Майстер:

- Държавна собственост се е продавала срещу компенсаторни инструменти още от самото начало на тяхното съществуване. Тази идея да се продават акции на борсата срещу компенсаторни инструменти е само един вариант на целия механизъм. Борсата, като най-прозрачното място, където да се организира пазар, е подходяща за търговията. Преди малко от собствениците на компенсаторни инструменти са купували директно държавна или общинска собственост, защото са се продавали цели предприятия. Отделните собственици на компенсаторни записи не са имали възможност да си купят целите предприятия. Сега предлагането е разделено на по-малки парченца. Вече могат да се купят и малък брой акции. Това ще позволи да се върнем на първоначалната идея на целия процес на издаване на компенсаторни инструменти, именно собствениците на одържавени имоти да получат насреща държавна собственост. В същото време остава възможността те да си продадат книжата.

- Мислите ли, че инвеститорите имат достатъчно яснота по публичното предлагане на ДЗИ, БТК и БМФ?

Николай Майстер:

- По принцип посредниците, аналитиците, участниците на пазара търсят да получават повече информация за дружествата, които се търгуват в момента или ще се търгуват за в бъдеще. Това че пазарът не знае нищо за тези дружества наистина е проблем. За цената на компенсаторните записи има значение колко е броят компенсаторни инструменти и каква е стойността на това, което ще се предложи насреща. Самият списък с дружествата беше стъпка напред. Остава проблемът, че ние нямаме представа на колко да оценим дружества като БТК и БМФ. Не знаем каква е стойността на това, което ще се предложи срещу тези компенсаторни инструменти. Агенция за приватизация трябва да следи тези процедури и се надявам всичко това да стане по-бързо.

- Предлагането на записи се смяташе за ниско, тъй като само една малка част от регистрите на записи бяха прехвърлени в Централния депозитар при старта на търговията. Когато всички тези технологични проблеми се изчистят, на пазара ще излязат повече хора. Технологичните пречки са само един от факторите влияещи на предлагането. Цената е другият. При дадени цени, няма предлагане. Дори при боновете, по голямата част от които вече са в електронен регистър, също няма голямо предлагане. Повечето от сделките през първата седмица бяха между посредници и инвеститори, които държат портфейлно такива книжа. Имаше сравнително малко хора, които да са имали земя, да са получили бонове и да излязат да ги продават. Предполагам, че когато цялата процедура стане по-ясна, повече хора ще излязат на пазара. Не може да се прогнозира дали това означава, че цената ще падне. Именно очакванията за бъдещите цени са главното, което ще влияе на пазара.

- Как оценявате схемата "компенсаторки срещу акции"?

Николай Майстер:

- Държавна собственост се е продавала срещу компенсаторни инструменти още от самото начало на тяхното съществуване. Тази идея да се продават акции на борсата срещу компенсаторни инструменти е само един вариант на целия механизъм. Борсата, като най-прозрачното място, където да се организира пазар, е подходяща за търговията. Преди малко от собствениците на компенсаторни инструменти са купували директно държавна или общинска собственост, защото са се продавали цели предприятия. Отделните собственици на компенсаторни записи не са имали възможност да си купят целите предприятия. Сега предлагането е разделено на по-малки парченца. Вече могат да се купят и малък брой акции. Това ще позволи да се върнем на първоначалната идея на целия процес на издаване на компенсаторни инструменти, именно собствениците на одържавени имоти да получат насреща държавна собственост. В същото време остава възможността те да си продадат книжата.

- Мислите ли, че инвеститорите имат достатъчно яснота по публичното предлагане на ДЗИ, БТК и БМФ?

Николай Майстер:

- По принцип посредниците, аналитиците, участниците на пазара търсят да получават повече информация за дружествата, които се търгуват в момента или ще се търгуват за в бъдеще. Това че пазарът не знае нищо за тези дружества наистина е проблем. За цената на компенсаторните записи има значение колко е броят компенсаторни инструменти и каква е стойността на това, което ще се предложи насреща. Самият списък с дружествата беше стъпка напред. Остава проблемът, че ние нямаме представа на колко да оценим дружества като БТК и БМФ. Не знаем каква е стойността на това, което ще се предложи срещу тези компенсаторни инструменти. Агенция за приватизация трябва да следи тези процедури и се надявам всичко това да стане по-бързо.