Специално за Econ.bg
Интервю на Елица Елефтерова ( e.elefterova@econ.bg )
Димитрис Димитриадис е роден на 2 март 1957 година в Солун, Гърция. През 1981 г. Завършва право в Университета в Солун, а две години преди това - и колежa Анатолия също в
родния си град.
Има специализации по международно право и защита на човешките права в Белград, Вашингтон, Лондон и Страсбург. От 1977 г. се занимава с частен бизнес, който наследява от баща си и дядо си. Фамилните
фирми, които управлява са на близо 100 години.
От 1988 г. е изпълнителен директор на "Βusiness Architects Consultancy SA", "Business Architects Networks SA", а също и на "Makedoniki Real Estate SA" и "Makedoniki Textile Trade and Industry SA".
Работи и като юрисконсулт в различни фирми.
От 2004 г. досега е вицепрезидент на Европейския икономически и социален комитет (European Economic and Social Committee) и президент на бюджетната група към съвета.
Димитриадис присъства на публично изслушване на тема "Зелената книга - европейска рамка за корпоративно управление", което се проведе на 2 септември 2011 г. в София и беше организирано от Европейския икономически и социален комитет и Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Зелената книга има за цел подобряването на корпоративното управление в Европейския съюз чрез оптимизиране на системата на законодателството и на актовете с незадължителна правна сила.
Г-н Димитриадис, как кризата промени корпоративното управление?
Димитрис Димитриадис:
Зависи как определяме кризата. В момента има различни видове криза - американска, европейска криза. Така че кризата е различна.
Да говорим за европейската тогава...
Димитрис Димитриадис:
Добре. В Европа кризата е първо политическа и чак след това икономическа. За Европейския съюз е много важно да намери начина, по който в бъдеще трябва да постигне своето обединение. Най-важното към
настоящия момент е лидерите на ЕС да намерят начин за преодоляване на кризата. Основен проблем на Европейския съюз (ЕС) в момента е, че липсва лидерство.
Имаме нужда от незабавни мерки, говоря не толкова като грък, по-скоро като европеец, естествено. Нуждаем се от незабавни мерки за преодоляване на кризата основно в южната част на Европейския съюз,
а не на целия ЕС.
Ако трябва да се върна на въпроса, корпоративното управление е много важен въпрос за всички фирми. Разбира се, в условията на криза това, което първо и основно се променя, е структурата на самата
компания.
Говоря като човек, който изпълнява две различни функции. В три фирми съм главен изпълнителен директор, а в две други фирми съм юридически съветник. За мен е важно това, което Дън Сяопин
(китайски политик, дългогодишен лидер на Китайската народна република от края на 70-те до началото на 90-те години на ХХ век. - бел. авт.) беше казал веднъж: „Не ме интересува какъв е
цветът на котката, а дали може да хваща мишки". По принцип мен не ме интересува дали в бордовете има повече жени или мъже, нито ме интересува дали са повечето италианци, французи, германци или
българи, важното е да се вземат ефективни решения и да има добро управление от страна на този борд.
Като главен изпълнителен директор аз не съм като тези, които пишат доклади по цял ден, аз се боря за оцеляване на пазара, a в момента именно на пазара се води една истинска война. От гледна точка
на икономиката в момента преживяваме Трета световна война.
Въпросите за корпоративното управление са много важни, ние можем да продължим да ги обсъждаме и през следващите три века, ако се налага. Но в момента, това, което е важно, е оцеляването на фирмите
и основно на малките и средните предприятия.
Трябва ли да бъдат контролирани от европейските органи възнагражденията на корпоративните лидери?
Димитрис Димитриадис:
По принцип това не е нито умно, нито интелигентно като решение. Никой не се интересува дали става въпрос за ЕС, Китай или Япония. Ние живеем в открит пазар, така че контролиране на
възнаграждението не е възможно, но е важно акционерите на всяко дружество да имат ясна представа какви са възнагражденията в това дружество.
Промениха ли трудните времена етиката в корпоративния бизнес?
Димитрис Димитриадис:
По принцип - да, тъй като в момента взимаме едни по-специфични мерки. Кризата налага понякога бордът, изпълнителните директори на фирмите да вземат решения, които са обвързани с
проблематиката на кризата и са ограничителни. Разбира се, аз не съм съгласен с такива мерки, които излизат извън добрата воля, добрите практики на сътрудничество между членовете на една
фирма.
Какви възможности дава кризата?
Димитрис Димитриадис:
Това е добър въпрос, защото кризата по принцип дава шанс на по-добрите компании да оцелеят и да се развият. Те могат да намерят възможности да предприемат нови мерки и да оцелеят на
пазара. Пазарът по този начин ще регулира фирмите, които са в него - някои ще оцелеят и ще се развият, други ще се наложи да напуснат пазара.
Кои фирми наричате "успешни"?
Димитрис Димитриадис:
Фирма, която може да промени философията си всяка минута, която действа активно и може много бързо да реагира на промените.
Моето семейство е на пазара вече 90 години. Ние сме от Турция, но сме се преместили в Гърция след войната и начинът, по който оперират нашите фирми, е следният - моят дядо е трябвало да взема
решения всяка седмица, баща ми - всеки ден, а на мен ми се налага да вземам решение едва ли не всяка минута.
Възможно ли е да се формулират общи принципи за корпоративно управление за цяла Европа?
Димитрис Димитриадис:
Не, не е възможно. Имаме различни модели. Можем да постигнем договореност за някакви общи правила, общо рамково споразумение.
Какви ще бъдат европейските инициативи за балансираното представителство на жените и мъжете при вземане на корпоративни решения?
Димитрис Димитриадис:
Както казах, не ме интересува дали членовете на борда или главните изпълнителни директори са жени или мъже. Това за мен не представлява проблем. Интересува ме единствено да си вършат добре
работата. Моята собствена съпруга е главен изпълнителен директор на фирмите ми. Важно е жената да има достатъчно мозък, за да си изпълнява задачите. Една жена може да бъде направена изпълнителен
директор и аз по принцип предпочитам да имам жени в борда си. Тези жени трябва да бъдат насочени в правилната посока и да започнат да работят като добри членове на борда. Иначе е чисто философски
този въпрос за равнопоставеността, въпрос на феминистки възгледи, но не ме наричайте феминист, моля ви се.
Средно 29% от членовете в големите европейски дружества са чужди граждани, но в същото време между отделните европейски страни съществуват големи различия. Какви промени предвижда Зелената
книга и как ще бъдат постигнати целите?
Димитрис Димитриадис
Най-важният въпрос, който се поставя в Зелената книга, е как ще бъдат разделени фирмите. Дали ще ги разделим на такива, които се търгуват на фондовата борса или не. Пазарната
капитализация е втората категория. Третата категория е колко важна е фирмата на национално, европейско или пък световно ниво.
Да кажем, че имаме една българска фирма, която не е листвана на борсата, много е важна за местния пазар, но няма никакви отношения с външния свят. В този случай не виждам защо е важно тя да има
членове на борда, които да са от Норвегия или Саудитска Арабия. От друга страна може да имаме малка българска фирма, която за сметка на това пък има много широка международна дейност. В нейния борд
е добре да има такова представителство. Всичко зависи от това накъде е насочена дейността на фирмата - дали е на национално равнище, дали е на международно равнище.
Смятате ли, че на европейско равнище трябва да бъдат въведени мерки за ограничаване на броя на мандатите, заемани от един директор?
Димитрис Димитриадис:
Това по принцип е добра практика, да. Но тъй като на пазара има ограничен брой добри ръководители, все пак би трябвало фирмата да има възможност да рестартира мандата на мениджърите
си. Ако даден директор е необходим и добър за фирмата, трябва да му се даде шанс да продължи да работи и да започне отново дейността си.
Понякога идеите ми могат да бъдат възприети малко еретично, но мисля, че е важно да се каже как по принцип се случват нещата на реалния пазар. Аз не съм бюрократ.
Редактор: Лили Бончева
