- Г-н Николов, приключва проектът социално-икономически последици от процеса на Европейска интеграция за лозарството и винопроизводството. Какви са изводите, мислите ли, че българските винопроизводители ще успеят да се справят с европейската изисквания?

Никола Николов:

- Българските винопроизводители ще се справят, само ако са мотивирани. За да са мотивирани, трябва да схващат тези изисквания като необходими и полезни за тях, а не като наложени отвън. Това е тайната на успеха, когато има тежка регулация в стопанския сектор.

- Кое е основното, над което трябва да работим по веригата на винопроизводство – лозарството, сортовете, по отношение на самия процес на производство, в опаковките?

Никола Николов:

- Всеки трябва да намери в какво е конкурентоспособен. Очевидно, че качествените вина се произвеждат от качествено грозде, така че двете системи са много интегрирани. Основен проблем е разпокъсаността на лозарското стопанство. Предимството на малките стопанства, означава те да се конкурират помежду си, като предлагат по-висококачествено грозде. Това, обаче, не се случва в България. Обратно, негативът от това, че лозарските стопанства са  малки и нямат добри технологии за обработка, е доминиращият фактор в качеството, което предлагат. Според мен, успешният ход е създаването на лозарски дружества, като например това в Поморие. Обединяването на сто - сто и петдесет собственици на лозя, които имат по двадесет до сто декара земя, им дава възможност да създадат система за съвместна обработка на лозята на по-високотехнологично ниво и съответно, да произвеждат по-качествено грозде. Така те ще могат да излизат съвместно на пазара, което означава да отстояват интереса си пред винарите, но не като монополисти на този продукт, а с предлаганото качество. Това е начинът за преодоляване на разпокъсаността.

- Какво е настоящето положение от гледна точка на стандартите и добрите производствени практики в лозаро-винарския бранш?

Никола Николов:

- Те са наложени по закон. Според мен легалните производители ги спазват. За съжаление, по отношение на производството на нелегалните не можем да имаме контрол.

- Кой осъществява контрола върху производството и продажбата на вино?

Никола Николов:

- В момента много звена от администрацията осъществяват контрол, но никой не го прави ефективно. В новите промени в Закона за вината сме предвидили един по-интегриран и по-успешен контрол. Най-лесно контрол се осъществява на пазара. Контролът върху производството трябва да бъде от неправителствените организации, каквато е Националната лозаро-винарска камера. Тя е заинтересувана да следи за добрите производствени практики и да изолира от пазара производителите, които не ги спазват.

- Могат ли български лозарски райони да се включат в Асамблеята на Европейските Лозарски Региони?

Никола Николов:

- Да има български лозарски райони с голям потенциал. Това ще бъде следващата ни стъпка.