Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG:
Как виждате развитието на българското земеделие преди присъединяването към Европейския съюз?
Франц Фишлер:
Основният приоритет пред българския селскостопански сектор е модернизацията и преструктурирането. Това означава повече усилия върху инвестициите в тази област. Смятам, че правителството ви вече е предвидило тези разходи. Друг приоритет са капиталовложенията в селскостопанските райони като цяло. Те може да се развият само ако се инвестират повече средства в откриването на нови работни места за младите в провинцията. Трябва да се намери най-добрата комбинация между селскостопанска и неселскостопанска дейност. Например агротуризмът, децентрализираното енергийно производство, развитието на сектора на услугите, съживяването на селата и много други неща.
Споменахте инвестиции в селските райони. Неотдавна беше подписан меморандум за сътрудничество в областта на агротуризма между австрийската провинция Тирол и района на Розовата долина в България. Смятате ли, че такова тясно сътрудничество е начинът за развитие на селскостопанските региони?
Франц Фишлер:
Това е един от възможните начини. Смятам, че е много добър пример за сътрудничество и взаимопомощ. Тирол е районът с най-наситена туристическа дейност в цяла Европа. Така че този регион има голям
опит, който може да бъде използван в България. А пък Розова долина със своите минерални извори и голяма красота, както и традициите си в производството на вино притежава добра основа за развитие на
обещаваща туристическа индустрия. Така че това е добър начин за развитие в бъдеще.
Ще има ли последствия за България, ако се докаже неизпълнение на европейски програми?
Франц Фишлер:
Важно е да се разяснят някои факти. Не всяка грешка в системата на помощи е измама. А измамата не се преследва само от европейските институции, а и от националната прокуратура. Защото измамата е
престъпление. Докато грешката трябва да се поправи. Вярно е също, че националната администрация носи отговорност за изпълнение на проектите. Ако инспекциите на общността докажат, че администрацията
е направила определени грешки или не е контролирала добре тези програми, е възможно Европейската комисия да наложи санкции на страната членка. Но подобна мярка не се отразява въобще на местните
селскостопански производители, а по-скоро вреди на правителството, защото финансовото министерство трябва да върне парите по тези програми. Така работи системата и трябва да е ясно, че
администраторът на тези програми трябва да е много внимателен.