Специално за Econ.bg

Г-н Ялъмов, как оценявате отношението на българския бизнес и на гражданите към инвестиционните дружества и договорните фондове, като се има предвид, че тези инвестиционни схеми стартираха развитието си сравнително скоро у нас?

Николай Ялъмов:

Имайки предвид, че този бизнес е много млад, едва ли можем да обобщим отношението на всички. Три години и половина след старта на първите инвестиционни схеми, според мен бизнесът у нас има информация за какво става въпрос. В същото време при гражданите не е точно така. Голяма част от тях все още нямат много ясна представа за това как работи системата, по какъв начин тези дружества защитават интересите на акционерите си от гледна точка на прозрачност и доходи.

В момента наистина се наблюдава увеличаване на интереса към този тип дружества. Спецификата при тях е, че там не могат да се постигнат резултати в рамките на кратък период от време. Инвестиционният процес и процесът на показване на резултати от добро управление на такъв тип привлечени средства е процес, който трае минимум 2-3 години – за такъв срок всеки един инвеститор може да види как конкретните мениджъри са се справили и какви резултати са постигнали спрямо общия пазар.

Към момента тази индустрия бележи страхотни резултати – нарастването на привлечените средства е повече от 100% годишно.  Първите участници в тази система, съвсем логично, бяха професионалистите, които са запознати с начина й на работа - първите привлечени средства в договорните фондове са основно от хората, които са ги учредили, от техни клиенти, както и от различни институционални инвеститори, като пенсионни, застрахователни компании, здравно-осигурителни фондове и т.н.

Статистиката е красноречива - в Европа около 40-45% от инвестициите на гражданите са вложени в такъв тип дружества. В България делът е около 2%. Очакванията са този процент да нарасне през следващите години. Управлението на този тип средства е ежедневна и непрестанна работа, считам, че ние, като мениджъри на два фронта, се справяме много добре.

Дейността на "Капман" стартира преди 10 години. Как се развива инвестиционната култура у нас през това време?

Николай Ялъмов:

Фирмите у нас вече имат изградена инвестиционна култура. Въпрос на конкретни финансови резултати на съответната компания е това дали тя ще може да отдели свободен ресурс за инвестиции в такъв тип дружества, дали нейният мениджмънт би предпочел временно свободните пари да бъдат инвестирани. Ако дадена компания е избрала да не инвестира в този сегмент от пазара, това не означава, че инвестиционната й култура е ниска.

Що се отнася до гражданите, понятието "инвестиционна култура" е доста изкривено. Хората се интересуват от дохода. Разбира се, върху тяхното решение къде да инвестират влияят фактори като имидж на компанията, лично запознаване с дейността й и с хората, които управляват парите им и др. Но в крайна сметка физическите лица-инвеститори до голяма степен биха могли да пренебрегнат тези фактори, свързани с една инвестиционна компания, ако знаят, че на друго място биха могли да получат по-голям доход. Това е нивото на инвестиционната култура на гражданите – физическите лица почти винаги са готови да напуснат дадена инвестиционна схема и да инвестират в друга, ако считат, че втората ще им донесе по-висок доход; това е единственият мотив за тях.

По-успешно ли би било за малките и средните фирми у нас да се финансират чрез капиталовия пазар, отколкото чрез традиционно банково финансиране? Какъв е рискът при такъв тип финансиране

Николай Ялъмов:

За малките фирми е трудно да се финансират от капиталовия пазар, защото за да се финансира дадена компания по този начин, тя трябва да има някакъв минимален обем от средства и минимален обем от досегашна дейност. Според общата практика, при малките и при по-голямата част от средните фирми тази дейност е недостатъчна, за да бъде оценена от пазара като перспективна. Съответно, една голяма фирма, която се търгува на фондовата борса, носи за своите инвеститори много по-малък риск (пазарен и от гледна точка на положението на фирмата в бранша), отколкото една малка или средна фирма, която във всеки един момент може да има затруднения в собствения си бизнес. От тази гледна точка малките и средните фирми трудно биха могли да се възползват от възможностите на капиталовия пазар. Единственият инструмент, който се ползва практически, при това за отделни проекти, а не като цяло за малките и средните фирми, е емитирането на облигационни емисии. Те обикновено имат сходни условия с тези при банковите заеми. Разликата е, че когато една компания иска банков заем, тя влиза в пряко договаряне със съответната банка и трябва да се съобрази със специфичните й условия за финансиране, докато при пласиране на облигационна емисия, проектът на същата тази фирма става публично достояние и в този случай фирмата-емитент на облигационната емисия определя всички условия по тази емисия.

Каква е прогнозата ви за тренда на борсата през следващите няколко месеца? Как ще се отрази присъединяването на страната ни към ЕС на процесите, протичащи там?

Николай Ялъмов:

Разговори за евентуална продажба на държавния пакет акции от "БФБ-София" АД се водят повече от 6 месеца. В момента вече се търси обществената подкрепа за това, общественото мнение, както и мнението на професионалната гилдия. Общото виждане е, че не трябва да се бърза с продажбата – бъдещето на борсата от гледна точка на пазара е важно. Един недобросъвестен купувач на държавния пакет акции на борсата без проблем би могъл да определи високи такси за търговия и за листване на българската борса. Това означава, че от гледна точка на финансовия си интерес българските компании ще предпочетат да се търгуват на чужда борса, вместо на българската. Така че условията на самата продажба трябва да се измислят така, че да защитават интересите на нашия пазар.

За момента според мен все още се водят само предварителни разговори. Важно е какви условия за продажба на държавния пакет акции ще изработи Агенцията за приватизация. Важна е позицията на собственика на акциите в лицето на Министерството на финансите и съответно БНБ. Много важен момент в тази ситуация е и централният депозитар. От началото на 2007 г., чрез хармонизирането на нашето законодателство с европейското, всеки един депозитар от европейските страни ще може да предлага депозитарни услуги в България. Ето защо е много важно дали евентуалният нов собственик на фондовата борса ще предпочете да предложи собствени депозитарни услуги, изградени на база на ноу – хау от чужд депозитар, или пък ще предпочете да използва нашия централен депозитар. От това се определя цената на приватизация и на централния депозитар. Ако на новия собственик му е много по-изгодно да използва услугите на чужд централен депозитар, нашият ще трябва да се затвори. Ситуацията е доста сложна и считам, че трябва добре да бъде обмислена.

"Капман брокер" е най-новият член във финансова група "Капман". Успешен ли беше неговият старт? Как ще развивате дейността си в застрахователната област занапред?

Николай Ялъмов:

"Капман брокер" е компания, която е създадена, за да допълва общата палитра на финансови услуги, предлагани от финансова група "Капман". Все още дейността му не е стартирала на практика. Имаме няколко клиента, които ползват услугите на компанията, но към момента все още структурираме мениджмънта и процедурите на компанията. Дейността на застрахователния брокер е доста сложна. Всяка една полица на дадена застрахователна компания по същество представлява ценна книга с пореден, уникален номер, с тях трябва да се борави много внимателно. При създаване на агентска мрежа в страната съществува вероятност съответният документ да изчезне, да се повреди или да му се случи нещо друго, като отчетността във връзка с едно такова събитие е доста тежка. Освен това голяма част от средствата, с които борави брокерът, са в брой, което също носи риск. По тези причини все още внимателно изграждаме процедурите в "Капман брокер", за да може тази компания да достигне високо ниво на обслужване на клиентите си – такова, каквото сме постигнали в останалата част от финансовата група. Преди да достигне това ниво, "Капман брокер" едва ли ще има агресивно поведениe към пазара.

Успешна ли беше годината за вашата компания?

Николай Ялъмов:

От гледна точка на финансовите резултати, тази и миналата година са две години, заради които ние сме работили през последните 7-8 години, сега берем плодовете на труда си. По –важното е, че няколко от нещата, които започнахме преди 2-3 години, вече се увенчават с успех. Става въпрос за фондовете, за консултантската ни дейност. Така че имаме самочувствието на много успешна финансова компания на нашия пазар. Желанието ми от мениджърска гледна точка е тези успехи да не главозамайват екипа, искам да им създам ясната представа, че ни предстои още много работа.

За всяка една компания в България влизането ни в ЕС е плюс, но има и много неща, които тепърва трябва да се отработят, за да сме конкурентни на европейския пазар. Очакваме навлизането на сроден род фирми от Европа, които да предложат услугите си в България. Разбира се, ние имаме своите предимства - като локални специалисти ние изключително тънко познаваме местния пазар. Това е нещо, което чуждите фирми не могат да постигнат. От друга страна те обслужват клиенти в глобален и в европейски мащаб –това, което ние не можем да направим към момента.

Планирате ли такава дейност занапред?

Николай Ялъмов:

В момента имаме само идейни проекти. Дейността извън пределите на страната е свързана с големи инвестиции. Западните пазари са много добре изградени и почти всички ниши там са запълнени. Нашите клиенти нямат мощта, която би могла да обезпечи евентуално наш бизнес в Лондон или Франкфурт. Така че чисто технически имаме идеи за това, но все още не сме предприели практически стъпки в тази посока. По-скоро както ние, така и колегите ни, се оглеждаме към сродни пазари на България, в съседните страни - там нещата са по-близки до нас, страните са по-малки, а пазарите им не са съвсем уредени и съответно, бихме могли да навлезем по-лесно на тези пазари.

Финансова група "Капман" ще участва на финансовото изложение "Финанси за всеки", което ще се проведе от 6 до 8 декември. Какво очаквате да се случи там?

Николай Ялъмов:

Бих желал към изложението да има повече интерес от страна на хора, които не участват на пазара. По принцип при стандартен формат на подобни изложения ние с колегите се срещаме и обменяме идеи на място, различно от ежедневното ни работно място. Надявам се тази година организаторите на форума да направят така, че да създадат интерес към изложението у крайните клиенти. Ние бихме искали да можем да покажем на нашите клиенти, а и на хората, които биха ни се доверили занапред, какви са нашите продукти и услуги. Колкото повече хора посетят изложението, толкова по-успешно ще е то.