Разговори за икономиката: Съвместна рубрика на в-к "Сега" и Центърът за икономическо развитие

Програмният директор на Центъра за икономически развитие Красимир Петров разговаря с Георги Ангелов от Института за пазарна икономика

Георги Ангелов е на 26 години. Работи като главен старши икономист в Института за пазарна икономика. Член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация. Завършил е специалност "Финанси" в УНСС и подготвя докторска дисертация.

Разумна ли е българската фискална политика, как би могла да се подобри тя, за да влияе по-добре върху икономическия растеж?

Естествено фискалната политика влияе на икономическия растеж. Да си представим най-крайния случай - ако данъците са 100%, икономически растеж няма да има. В този смисъл очевидно е, че когато облагаме едно нещо с високи данъци, ние получаваме по-малко от него, а когато го облагаме с по-ниски данъци, получаваме повече. Ако един човек може да извърши някаква дейност и да вземе 100 единици печалба от нея, той би имал по-големи стимули да го прави, отколкото ако извършва тази дейност и пак изкара 100 единици печалба, но държавата му вземе 70 от тях. Но все пак трудът, предприемачеството не е нещо лесно, което става с щракване на пръсти. Иска се инвестиция и в себе си, в образование. От друга страна, има и количествени фактори - ако държавата отнеме голяма част от твоя доход и ти с остатъка едвам издържаш семейството си, няма да имаш достатъчно за спестяване, а без спестяване няма натрупване на капитал. Човек винаги може да има идеи, но ако той няма капитал, с който да ги подкрепи, те просто си остават идеи и чакат десетки години, докато се реализират. Винаги давам пример със сравнението между един работник в завод в Средния запад на САЩ и един работник в България, в Пловдивско. Каква е разликата между тях? Вероятно няма - общо взето, еднакво равнище на образование, не много високо, но не и много ниско. Но американският работник получава 20 или 30 пъти по-висока заплата от българския. Защо? Според мен, защото американският работник работи с машина за 20 милиона долара и произвежда 100 000 детайла на минута, докато българският работи с машина за 20 000 лв. и произвежда 25 детайла в час. Този, който произвежда хиляди детайли в минута, има по-голяма производителност и докарва по-голям доход на предприятието и на себе си. И ако българският работник бъде поставен в същия завод, той ще изкарва същия доход. Въпросът е как да дойде този завод? Той всъщност е капитал, който някой е спестил и инвестирал.

Мисля, че в България фискалната политика е една от пречките пред икономическия растеж. Делът от дохода, който държавата отнема от данъкоплатците, е над 40% от БВП. Ако измерим отнемането на доход от брутната добавена стойност - това, което се произвежда в икономиката и се добавя, процентът скача по-близо към 50. Т.е. един български гражданин дава на правителството почти половината от своите доходи.

Но това е средно за икономиката, тъй като има пенсионери, деца и безработни, които не дават нищо. Това означава, че тези, които плащат, плащат повече - може би 60 или 70%, за да стане средното 50. Има ли оценка колко всъщност плащат работещите?

Георги Ангелов:

За всеки човек е различно. Ние се опитахме да правим няколко години поред оценка на това колко плаща един човек от средната класа с доход от 1000 лв. бруто месечно - каква част от този доход отива за държавата и каква част остава за него. Дефинирахме го като предприемач, който е регистриран като едноличен търговец и си плаща данък върху доходите. Това, което установяваме, е, че: първо, той плаща осигуровки, които са 35% от тези 1000 лв. - 350 лв. Остават му 650 лв. Върху тях той плаща средно 20% данък върху доходите, тоест на него му се отнемат още 100-130 лв. и остават 520 лв. Да приемем, че този човек пуши, кара автомобил - това са стоки, които се облагат с акцизи. Смятаме, че средно около 50 лв. отиват в хазната от акциза, които той плаща за неговите цигари и бензин. Освен това всяка стока в България се облага с 20% ДДС. Тоест, ако той потребява 400 лв. за стоки, тези средства се облагат с ДДС. След това има и още данъци, като данък сгради, за автомобил, пътни такси, които са данъчно или квазиданъчно бреме, тъй като не са доброволни. Така в крайна сметка на този човек му остават около 30% от това, което е изкарал, дори и по-малко. Има много допускания в тази схема, която сме изчислявали.

Четох, че при турското робство така нареченият "изеднически" данък-империалният данък е бил около 10%. Българите са роптаели срещу него, но общото данъчно бреме по турско време е било 25%. По твоите сметки се оказва, че в модерна България данъците са 2-3 пъти по-високи, отколкото през турско време.

Георги Ангелов:

Колкото е по-високо данъчното облагане, толкова по-бавно се развива икономиката. Статистически погледнато икономиките на страните, които имат високо данъчно облагане, нарастват с процент на БВП по-бавно, отколкото държавите, които имат по-ниско данъчно облагане при равни други условия. Една държава може да има ниско данъчно облагане, но ако постоянно води войни, тя няма да расте. Типичен пример за двете крайности е Ирландия. До края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век тя беше бедна, с много бюрокрация и пречки пред бизнеса. Векове наред хората масово са емигрирали от тази страна. През 1850 г. Ирландия е била с 6.5 млн. население, а през 60-те - 70-те години на миналия век вече е с 2.5 милиона. Тоест само за един век 4 милиона са напуснали страната заради спада на доходите. В средата на 80-те години в Ирландия започват икономически реформи. Страната въвежда най-ниските данъци в Европа, най-малко пречки пред бизнеса. Има добра съдебна система и нещата тръгват. Но в началото е болезнено, тъй като това означава да се уволняват много чиновници, да се намаляват разходи в държавния бюджет, които в началото на 70-те години са били към 50% от БВП, а в края на 80-те вече са около 30-35%. Ирландия днес е втората най-богата страна в ЕС след Люксембург.

Как виждаш оптималната фискална политика за България. Какво може да направи днес новото правителство?

Георги Ангелов:

Точно днес можем да направим много неща. Можем да намалим данъци, можем да затънем в държавни разходи. Няколко години поред бюджетът отчита излишъци, тоест държавата събира повече от данъкоплатците, отколкото харчи. Това позволява две неща. Първото е държавата да събира по-малко от данъкоплатците, второто - държавата да харчи повече, да назначи нови бюрократи, които да похарчат всичко, събрано от данъкоплатците.

Правителството трябва да събира по-малко данъци и да остават повече средства в хората, които работят, които инвестират. Всъщност ние сме го изложили като концепция в нашето предложение на Института за пазарна икономика за въвеждането на 10% плосък данък върху осигуровките, върху доходите и върху печалбата. Тези три данъка може да се намалят до 10% заради големия излишък, както и заради това, че в бюджета има неефективни разходи, които може да се намалят.
Кой ще спечели от това? Всеки данъкоплатец. Изчислявали сме за различни групи от хора колко ще спечелят и се получава средно 25-35 процента по-висок нетен доход след облагане с данъци и осигуровки, ако се направи такава реформа. Размерът зависи от подоходната група, в която данъкоплатците попадат. Ако фирмите плащат 10% - което е един от най-ниските данъци в Европа, това ще ги направи конкурентни. Ще могат и чуждите инвеститори, и местните да трупат капитал тук, а не в Сърбия или Румъния.

В България, както и в други страни, най-бедните плащат най-ниски данъци, най-богатите по различен начин също успяват да ги избягват. И всъщност средната класа поема най-голямото данъчно бреме, което в България стига до 50%. Човек с доход от 1500 лв. плаща само данъци и осигуровки между 30 и 50%. Докато човек с много висок или много нисък доход плаща между 20 и 35% данък и осигуровки.

Това е единият стълб, по който ще дойде ефектът. Другият стълб - когато останат повече ресурси у хората, те спестяват повече и има повече за инвестиране в икономиката. И второто нещо - те потребяват това, което им е нужно на тях, а когато ресурсите са в правителството, то потребява това, което е нужно на бюрократите.

Третият ефект е от гледна точка на чуждите инвестиции, които можем да привлечем с ниските данъци, и мисля, че той също ще бъде голям. Когато данъкът е опростен за всички, това спестява проблеми от гледна точка на администриране, няма да има нужда от данъчни декларации от 26 страници, а ще има само една страница. При ниски данъци няма стимули за укриване на доходи. Много хора, които са се занимавали с това да измислят начин да укриват доходи, ще могат да измислят нещо продуктивно - по-добра стока или услуга.

Щракнете тук, за да чуете пълния текст