Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Бистра Илкова е новият изпълнителен директор на Българската фондова борса от 3 януари 2006 г. Завършила е Финанси и кредит в УНСС. Работила е в БНБ, Минералбанк, Балканбанк и Българска пощенска
банка. Била е председател на Държавната комисия по ценни книжа /сега Комисия за финансов надзор/, изпълнителен директор на ИП Авал Ин, хоноруван преподавател в департамент Финанси на УНСС и член на
надзорния съвет на Синергон холдинг. От 2001 г. до момента е член на съвета на директорите на БФБ.
Г-жо Илкова, как оценявате развитието на борсата през последните години?
Бистра Илкова:
През последните 2-3 години индексите се увеличиха в пъти, пазарната капитализация нарасна неимоверно и достигна 4.5 млрд. EUR, а реализираният оборот е почти 3 млрд. лв. за 2005 г. Затова можем да бъдем изключително доволни от развитието на българския капиталов пазар и фондовата борса. Всички участници на пазара положиха доста усилия за това. Все пак са налице някои слабости по обективни причини. Макар и растящи, обемите на търговия и капиталова капитализация са твърде далеч от развитите пазари. Голяма част от листваните компании нямат никакви основания да бъдат публични. С техните акции няма търговия години наред, което е неизбежен ефект от административния път, по който бяха качени за търговия при масовата приватизация.
Кои са основните моменти за управлението оттук нататък?
Бистра Илкова:
Първата ни и основна задача е да привлечем нови емитенти на борсата. Вече почти не останаха интересни пакети от акции за приватизация, които да дават импулси за търговия. Търговията с компенсаторни инструменти също е със затихващи функции и в даден момент ще спре, а активната търговия досега беше с пакети от акции като част от преструктурирането на мажоритарната собственост. Затова са нужни нови емитенти и нови емисии акции и облигации. Ще се опитаме да активираме работата на ИП и заедно да популяризираме капиталовия пазар. Съществен проблем за пазара е слабата активност на дребните инвеститори. Това се дължи, от една страна, на ниската покупателна способност и на недостатъчната инвестиционна култура на населението, от друга. До два месеца очаквам да бъде завършена Програмата за развитие на капиталовия пазар до 2007 г., която разработваме с Центъра за икономическо развитие. До края на януари ще бъде внесен за обсъждане в съвета на директорите и проектът за промени в борсовия правилник за въвеждане на регистрационен сегмент. Той ще реши проблема с неликвидните позиции, с които често се спекулира и се сключват счетоводни сделки само за да се използва преференцията за данъчно облагане.
Как ще бъдат привлечени нови емитенти?
Бистра Илкова:
Ние трябва да слезем до бизнеса, който е добре работещ и е извън борсата. Бизнесът трябва да разбере, че има добра алтернатива за финансиране, че е престижно да бъдеш на фондовата борса, и че това не е скъпо. В момента анализираме най-добре работещите компании от всички отрасли. Ще започнем лични срещи с мажоритарните акционери и висшия мениджмънт, ще организираме семинари и обучения. По-малките компании също могат да се възползват от преимуществата на капиталовия пазар, въпреки че ще бъдат по-непознати за инвеститорите. Може да се мисли за данъчни преференции, които да стимулират листванията. За тях ще лобираме пред Министерството на финансите. За компаниите трябва да стане модерно да бъдат на БФБ. Когато някой иска да провери кои са най-добре работещите компании в развитите страни, отваря сайта на борсата и ги вижда там. А у нас повечето от най-добрите компании са в страни от капиталовия пазар. Мениджърите им продължават да се страхуват от разкриването на информация, не всички знаят, че капиталовата печалба от сделки с акции на регулирания пазар не се облага с данък и все още се поддържа и заблудата, че този начин на финансиране е скъп и труден.
Кога можем да очакваме появата на деривативен пазар на БФБ?
Бистра Илкова:
За да има такъв пазар, първо трябва да имаме достатъчно качествени базови активи, на които да се градят дериватите. Разработката на този пазар е скъпа инвестиция и ние трябва да сме сигурни, че той ще заработи. В момента има наредба за късите продажби и маржин покупките, но няма активност в тази насока именно заради липсата на качествени активи. Но съм категорично за такъв пазар, защото това ще даде нов бизнес за посредниците.
Кога ще бъде взето окончателното решение за приватизация и интеграция на Борсата?
Бистра Илкова:
Още преди края на тази година трябва да е готова окончателната визия за бъдещето на БФБ. Срещнахме положително отношение от новото правителство в лицето на Министерството на финансите. Стана ясно, че няма да се пристъпи към приватизация преди дебатите, на които да се чуе мнението на цялата инвестиционна общност. Така ще бъдат разработени няколко варианта за приватизация и/или интеграция, от които да бъде избран най-добрият. Не по-късно от месец ще инициираме и проведем нова кръгла маса, на която да стигнем до по-конкретни обсъждания. Във всеки случай решенията трябва да бъдат консенсусни. Необходимо е и да проучим опита на други борси в Европа. Мнението ми е, че нашият капиталов пазар е малък спрямо развитите страни и няма да издържим на чуждата конкуренция, ако не се интегрираме.
Как се отнасяте към идеята консорциум от инвестиционни посредници да приватизира държавния пакет на Борсата?
Бистра Илкова:
По-скоро скептично. Финансовите резултати от последната година ни дадоха основанието да твърдим, че борсата струва много. Не знам дали е по силите на нашите инвестиционни посредници да купят пакета и да финансират това, което трябва да се направи, за да издържим на конкуренцията на добре развитите пазари.
Удачен сценарий ли е БФБ да стане част от балканско обединение на борсите?
Бистра Илкова:
Всичките балкански борси са слаби в сравнение с обемите на добре развитите пазари. Известно изключение прави Истанбулската борса, но положителните резултати от интегриране с нея са ограничени, като се имат предвид неопределените шансове на Турция да се присъедини към ЕС. Не мисля, че няколко обединени, но развиващи се борси могат да постигнат много.
