Специално за ECON.BG

- Г-жо Чонкова, какво представлява форсайт подходът и с какво той се различава от планирането и прогнозирането?

Даниела Чонкова:

- Форсайт е процес на формиране на бъдещето чрез изготвяне на косенсусна визия за развитието му. При форсайта не се прогнозира еднозначно. Основното при него е да се изработят алтернативи за развитието на бъдещето, които да дадат възможност за избор в настоящето. Достигането на една или друга визия за бъдещето ще зависи изключително много от създаване на необходимите предпоставки и предприемане на действия в настоящето. Форсайт подпомага и процеса на планиране посредством предложения за действия, които трябва да се предприемат към момента, за се постиганат желаните резултати. В процеса на форсайт могат да се използват прогнози, той може да подпомага процеса на планиране, но не е тъждествен нито на прогнозирането, нито на планирането. Той подпомага процеса на разработване на политики и стратегии като посочва алтернативи за развитие, и съответно възможностите за предпоставяне на това развитие.

- В какъв план се използва форсайтът – дългосрочен или краткосрочен?

Даниела Чонкова:

- Обикновено форсайт инициативите се занимават с бъдеща визия 10-20-30 години напред. В краткосрочен план рядко се прилага форсайт. Той представлява по същество дългосночен поглед в бъдещето, освен това е изключително ресурсоемък процес и прилагането му в по-кратктосрочен план е неоправдано.

- Дава ли този подход готови решения?

Даниела Чонкова:

- Форсайтът може да дава алтернатива от решения, но сам по себе си не дава рецепта. Той предоставя палитра от алтернативи и съответни решения на управляващите или на тези, от които зависи взимането на решение.

- Проектът ForeTech е пилотна форсайт инициатива за прогнозиране на технологичното развитие и иновациите в България и Румъния. Разкажете ни повече за проекта?

Даниела Чонкова:

- С проекта ForeTech се въведе за първи път в България форсайт като инструмент за разработване на политики. Целта му е да представи в България и Румъния съвременната практика на технологично прогнозиране на страните от ЕС и новите членки и да подобри уменията в двете страни за осъществяване на технологично прогнозиране. В резултат на пилотния форсайт в две области – електронно правителство и биотехнологии в селското стопанство и хранителната и питейната индустрия, бяха изработени препоръки за предприемане на своевременни мерки в подкрепа на развитието на науката и технологиите в двете области. Основният принцип на работа при тези пилотни инициативи бе усвояване чрез практикуване. Проектът предостави и база за сравнителен анализ на форсайт програмите на България, Чехия и Унгария както по отношение на процеса форсайт, така и по отношение на негово отражение върху разработването на политики за двата сектора. Една от амбициозните цели на проекта е да създаде регионална мрежа, или т.нар. "форсайт мост" между организациите и лицата, участващи във форсайт инициативити в Малта, Гърция, Кипър, България, Румъния, Унгария, Чешката Република и Естония. Желанието ни е да катализираме стартирането на национална форсайт програма.

- Как избрахте пилотните области за приложение на форсайт инициативите?

Даниела Чонкова:

- Едната пилотна област на проекта ForeTech бе биотехнологиите в селското стопанство и хранителната и питейната индустрия. Един от ключовите приоритети на Правителствената програма е приемането на единна национална стратегия за устойчиво развитие на селското стопанство, съответстваща на специфичните и уникалните физико-географски характеристики на България. Тъй като у нас развитието и използването на модерни биотехнологии се насърчава единствено в контекста на общата пазарна икономика на страната без специален акцент върху биотехнологиите, решихме чрез форсайт да обърнем внимание върху перспективите в тази област. Другата пилотна област бе електронното правителство. Концепцията за електронно правителство бе определена от българското Правителство за ключов приоритет и бе очертана с консенсус в наскоро приетата Стратегия за електронно правителство. Цялостната реформа в българската държавна администрация, наличието на политическа воля и подкрепа за изграждане на електронно правителството и настоящата социална инфраструктура повлияха да спрем избора си за провеждане на пилотна форсайт инициатива върху електронното правителство. Основната цел, която следвахме при работата си бе улесняване на потребителя при ползване на услуги, както и подобряване на комуникационната система между държавните ведомства.

- Вие как препоръчвате да се усвоява и прилага форсайтът в България? Очаквате ли да има приложимост у нас.

Даниела Чонкова:

- В рамките на проекта ForeTech се постарахме да постигнем максимална масова осведоменост за форсайта като метод. Бихме искали да продължим сътрудничеството си с държавните институции и с министерствата, тъй като обикновено те са тези, които от една страна инициират национални форсайт програми, от друга страна разработват политики и стратегии. Практическите резултати от форсайта обикновено се проявяват в по-далечно бъдеще. Националните институции вече започват да проявяват разбиране и да виждат полезността от форсайта, тъй като той предопределя консенсус за бъдещото развитие. Това е нещо, което към момента липсва в повечето стратегии за развитие.

- Едната пилотна област на проекта ForeTech бе биотехнологиите в селското стопанство и хранителната и питейната индустрия. Един от ключовите приоритети на Правителствената програма е приемането на единна национална стратегия за устойчиво развитие на селското стопанство, съответстваща на специфичните и уникалните физико-географски характеристики на България. Тъй като у нас развитието и използването на модерни биотехнологии се насърчава единствено в контекста на общата пазарна икономика на страната без специален акцент върху биотехнологиите, решихме чрез форсайт да обърнем внимание върху перспективите в тази област. Другата пилотна област бе електронното правителство. Концепцията за електронно правителство бе определена от българското Правителство за ключов приоритет и бе очертана с консенсус в наскоро приетата Стратегия за електронно правителство. Цялостната реформа в българската държавна администрация, наличието на политическа воля и подкрепа за изграждане на електронно правителството и настоящата социална инфраструктура повлияха да спрем избора си за провеждане на пилотна форсайт инициатива върху електронното правителство. Основната цел, която следвахме при работата си бе улесняване на потребителя при ползване на услуги, както и подобряване на комуникационната система между държавните ведомства.

- Вие как препоръчвате да се усвоява и прилага форсайтът в България? Очаквате ли да има приложимост у нас.

Даниела Чонкова:

- В рамките на проекта ForeTech се постарахме да постигнем максимална масова осведоменост за форсайта като метод. Бихме искали да продължим сътрудничеството си с държавните институции и с министерствата, тъй като обикновено те са тези, които от една страна инициират национални форсайт програми, от друга страна разработват политики и стратегии. Практическите резултати от форсайта обикновено се проявяват в по-далечно бъдеще. Националните институции вече започват да проявяват разбиране и да виждат полезността от форсайта, тъй като той предопределя консенсус за бъдещото развитие. Това е нещо, което към момента липсва в повечето стратегии за развитие.