Специално за Econ.bg

- Г-н Цветков, какви са измененията в Устройствения правилник на Държавната лотария?

Веселин Цветков:

- Логично е действуващите нормативни документи да се усъвършенствуват. Държавната лотария е преобразувана като самостоятелно държавно предприятие през 2000 г., с утвърждаването на нейния Устройствен правилник от МС. Тригодишното приложение на правилника, наред с неоспоримите достойнства, показа и редица недостатъци. Прекомерната конкретна регламентация на разпределението на постъпленията ограничаваше самостоятелността на Държавната лотария в маневреността на ресурсите й, с цел най-ефективното им използуване. Забраната да се сдружава с други физически и юридически лица до голяма степен е в противоречие с принципа на предприемчивостта за внедряване на съвместни проекти и за привличане на инвестиции. В организационната структура на Държавната лотария не се включваше основното низово звено – местно представителство.

С измененията, които  Министерският съвет  направи в Устройствения правилник, тези несъвършенства са отстранени. Осигуряват се условия за активно участие в областта на международното сътрудничество. Държавната лотария вече има свободата, като самостоятелно държавно предприятие, да се разпорежда с ресурсите си за реализацията на ефективни решения, както са изискванията на пазарната икономика. Едновременно с това, се запазва нейната социална функция - 11% от приходите й да се отчисляват за подпомагане на  здравеопазването, образованието, културата и социалното дело. Точно са определени ролята и задачите на местните представителства. Премахват се всички досегашни ограничения на Държавната лотария да сключва договори с местни и чуждестранни  хазартни оператори за осъществяване на съвместни проекти.

- Какви ще са функциите на местните представителства?

Веселин Цветков:

- Местните представителства са основата на управленческата пирамида на Държавната лотария. Те функционират във всички областни центрове и по-големи градове, а в столицата са 5 на брой. Местните представителства организират непосредствената продажба на лотарийни билети и периодично отчитат постъпленията пред съответната регионална дирекция на Държавната лотария. Тяхна непосредствена задача е развитието на пласьорската мрежа и изплащането на печалби до определен размер. Те организират и контролират финансовата отчетност на пласьорите на лотарийни билети, рационално използуват предоставените им материали и други възможности за запознаването на населението с правилата на отделните хазартни продукти. Особено полезна е информация им за динамиката на интереса на купувачите към различните лотарийни игри. Това подпомага Държавната лотария в мерките й за повишаване атрактивността на  своята дейност.

- Какви са тенденциите по отношение  на интереса  на хората  към Държавната лотария? Кои награди предпочитат хората – паричните или предметните?

Веселин Цветков:

- Държавната лотария, след излизането си от структурата на ДСК и преобразуването й в самостоятелно предприятие, преживя кризисен период. За това спомогнаха и някои необмислени решения, като временното прекъсване на традиционната лотария, която има вековна история. Това до известна степен я отдалечи от населението. Взетите напоследък мерки повишават интереса на населението към лотарията. Подобри се привлекателността на лотарийните игри. Прие се нов прагматичен подход, който гарантира по-добри и по-бързи резултати. Промени се структурата на печалбите. Докато до преди 3-4 месеца всеки осми билет бе печеливш, то сега вече всеки трети печели. Коренно се обновиха печалбите, с по-интересно съотношение между малки, средни и големи печалби. Внедряваме нови модификации на познатите вече моментни игри и традиционна лотария. На пазара е първият допълнителен дял на традиционната лотария, чиито билети могат да се продават цели (с цена 1 лв.) или на половинки (по 50 ст.). През годината ще се проведат шест такива дяла. Наградите са само парични. Ще продължат и редовните тиражи на традиционната лотария с парични и предметни награди. В началото на месец март ще започне новата моментна лотарийна игра  посветена на Европейската година на хората с увреждания. Целият чист приход отива за подобряване качеството на живот на тази категория хора. Това е нов тип моментна игра, съчетаваща възможностите за спонсорство и засилване на "хазартния хъс" на играчите. Цената на билета е 10 лв., но и предлага много големи печалби (до 100 000 лева и луксозен  лек автомобил).

Целта ни е с игрите  да привлечем  интереса на всички слоеве от населението - бедни, със средни и високи доходи. Първите резултати са повече от насърчителни. Продажбите през м. декември 2002 г. са върхови в сравнение с  последните няколко години. Държавната лотария възвръща лидерската си позиция на лотарийния пазар в България.

Що се отнася до въпроса кои печалби са предпочитани, не може да се даде еднозначен отговор. От тази гледна точка, ние провеждаме различни лотарийни игри –само с парични или с предметни и парични награди. Тежкото финансово положение на по-голямата част от населението прави приоритетни неговите  ежедневни нужди - разходи за храна, лекарства, ток, вода, парно и др. Оттук идва и привлекателността на паричните печалби. Едно наше изследване показа, че с голяма популярност се ползуват годишните парични ренти с месечен размер от 200 лв., 300 лв. и 500 лв. Хората търсят сигурност за по-дълъг период от време и в Държавната лотария. От друга страна, почти всички предметни печалби - телевизори, компютри, мобилни телефони, стреоуредби се приемат с голяма радост от печелившите.

- Защо решихте да предлагате половин билет?

Веселин Цветков:

- Първо, искаме да разнообразим нашите лотарийни продукти. Второ, искаме да възвърнем част от клиентите си от бедните слоеве на населението, които загубихме миналата година с удвояването на цената на билета  на традиционната лотария. Сега им връщаме шанса да участват в игрите и да печелят. Играта се посреща със задоволство и от постоянния ни контингент от клиенти с хазартна тръпка, защото с двойно по-малко средства се правят комбинации от половинки билети и се увеличава вероятността за печалби. При тази игра, хората могат да си купят цял билет от две половинки за 1 лв. или една половинка за 50 ст., като комбинациите могат да се правят от началото, средата или края на кочана или от друг кочан с желана серия и номер. Първият тираж на тази игра е на 27 март т.г. и билетите са на пазара. Всеки четвърти билет печели, като печалбите са с голям размер – 30 000 лв., 10 000 лв., 5 000 лв. и т.н.

- Какво е мястото на хазартния бизнес в икономиката на България?

Веселин Цветков:

- Това е широка и доста сложна тема. Хазартът, както всеки бизнес следва да се извършва при спазване на съществуващото законодателство. У нас тази материя се урежда със Закона за хазарта и се контролира от създадената от него Държавна комисия  по хазарта. Основното е да се пресече навреме всеки опит за нарушаване на законовата уредба. В момента има само два държавни хазартни оператора – Държавната лотария и Спортният тотализатор. Повечето от останалите лицензирани оператори са за спортни залагания. Що се отнася до развитието на отделните видове хазартни игри, то водещата роля е на Спортния тотализатор. Вече е налице и тенденция за нарастване на относителния дял на Държавната лотария. Като че ли се забелязва чувствителен спад на интереса към Бинго залите. Тоталната забрана на някои видове хазарт в съседни страни доведе до силното им развитие в България. Широко приложение имат редица нелоялни форми на конкуренция, особено на лотарийния пазар (различни томболи на фирми определящи награди за закупени стоки, томболи за увеличаване на тиража на вестници, отделни телевизионни игри и др.), от които  Държавният бюджет не получава нищо.

Хазартният бизнес може да заеме своето място в икономиката на България само ако се разработи и приеме държавна стратегия за неговото развитие. Тогава вероятно ще се наложат и изменения в Закона за хазарта и произтичащите от него нормативни документи. Тук трябва да се ползува опита  на страните с водеща позиция в Европа и света.

- Как гледате на идеята за съвместни хазартни проекти в международен план? Може ли да се организира световна лотария като източник за финансиране на развитието?

Веселин Цветков:

- Тази идея съвпада с нашите намерения. Измененията в Устройствения правилник ни дават възможност за нейното реализиране. Ние вече имахме някои предложения от други страни, но не сме работили по тях поради досегашната забрана за сдружаване. В близко време ще подновим работата си в това отношение. Основни критерии за участието ни в съвместни проекти ще бъдат: добър финансов резултат за Държавната лотария; възможност за внедряване на последните новости на световния лотариен пазар; привличане на инвестиции и утвърждаване на нашия авторитет.

Може би ще дойде времето да станем инициатори на регионална лотария, включваща страни от Балканския полуостров. Вече са правени опити за организиране на лотария  от европейски мащаб. Инициатор на една такава лотария е Европейската асоциация на държавните лотарии и тотализатори. Това, все още са начални стъпки и в нея участвуват само част от европейските страни, но броят им в близко бъдеще ще расте и може да включи и Държавната лотария на България.

Естествено, процесът на глобализация сигурно ще доведе до висши интегративни форми  на лотарийния пазар и в световен мащаб. Това ще покаже близкото бъдеще.

- Държавната лотария, след излизането си от структурата на ДСК и преобразуването й в самостоятелно предприятие, преживя кризисен период. За това спомогнаха и някои необмислени решения, като временното прекъсване на традиционната лотария, която има вековна история. Това до известна степен я отдалечи от населението. Взетите напоследък мерки повишават интереса на населението към лотарията. Подобри се привлекателността на лотарийните игри. Прие се нов прагматичен подход, който гарантира по-добри и по-бързи резултати. Промени се структурата на печалбите. Докато до преди 3-4 месеца всеки осми билет бе печеливш, то сега вече всеки трети печели. Коренно се обновиха печалбите, с по-интересно съотношение между малки, средни и големи печалби. Внедряваме нови модификации на познатите вече моментни игри и традиционна лотария. На пазара е първият допълнителен дял на традиционната лотария, чиито билети могат да се продават цели (с цена 1 лв.) или на половинки (по 50 ст.). През годината ще се проведат шест такива дяла. Наградите са само парични. Ще продължат и редовните тиражи на традиционната лотария с парични и предметни награди. В началото на месец март ще започне новата моментна лотарийна игра  посветена на Европейската година на хората с увреждания. Целият чист приход отива за подобряване качеството на живот на тази категория хора. Това е нов тип моментна игра, съчетаваща възможностите за спонсорство и засилване на "хазартния хъс" на играчите. Цената на билета е 10 лв., но и предлага много големи печалби (до 100 000 лева и луксозен  лек автомобил).

Целта ни е с игрите  да привлечем  интереса на всички слоеве от населението - бедни, със средни и високи доходи. Първите резултати са повече от насърчителни. Продажбите през м. декември 2002 г. са върхови в сравнение с  последните няколко години. Държавната лотария възвръща лидерската си позиция на лотарийния пазар в България.

Що се отнася до въпроса кои печалби са предпочитани, не може да се даде еднозначен отговор. От тази гледна точка, ние провеждаме различни лотарийни игри –само с парични или с предметни и парични награди. Тежкото финансово положение на по-голямата част от населението прави приоритетни неговите  ежедневни нужди - разходи за храна, лекарства, ток, вода, парно и др. Оттук идва и привлекателността на паричните печалби. Едно наше изследване показа, че с голяма популярност се ползуват годишните парични ренти с месечен размер от 200 лв., 300 лв. и 500 лв. Хората търсят сигурност за по-дълъг период от време и в Държавната лотария. От друга страна, почти всички предметни печалби - телевизори, компютри, мобилни телефони, стреоуредби се приемат с голяма радост от печелившите.

- Защо решихте да предлагате половин билет?

Веселин Цветков:

- Първо, искаме да разнообразим нашите лотарийни продукти. Второ, искаме да възвърнем част от клиентите си от бедните слоеве на населението, които загубихме миналата година с удвояването на цената на билета  на традиционната лотария. Сега им връщаме шанса да участват в игрите и да печелят. Играта се посреща със задоволство и от постоянния ни контингент от клиенти с хазартна тръпка, защото с двойно по-малко средства се правят комбинации от половинки билети и се увеличава вероятността за печалби. При тази игра, хората могат да си купят цял билет от две половинки за 1 лв. или една половинка за 50 ст., като комбинациите могат да се правят от началото, средата или края на кочана или от друг кочан с желана серия и номер. Първият тираж на тази игра е на 27 март т.г. и билетите са на пазара. Всеки четвърти билет печели, като печалбите са с голям размер – 30 000 лв., 10 000 лв., 5 000 лв. и т.н.

- Какво е мястото на хазартния бизнес в икономиката на България?

Веселин Цветков:

- Това е широка и доста сложна тема. Хазартът, както всеки бизнес следва да се извършва при спазване на съществуващото законодателство. У нас тази материя се урежда със Закона за хазарта и се контролира от създадената от него Държавна комисия  по хазарта. Основното е да се пресече навреме всеки опит за нарушаване на законовата уредба. В момента има само два държавни хазартни оператора – Държавната лотария и Спортният тотализатор. Повечето от останалите лицензирани оператори са за спортни залагания. Що се отнася до развитието на отделните видове хазартни игри, то водещата роля е на Спортния тотализатор. Вече е налице и тенденция за нарастване на относителния дял на Държавната лотария. Като че ли се забелязва чувствителен спад на интереса към Бинго залите. Тоталната забрана на някои видове хазарт в съседни страни доведе до силното им развитие в България. Широко приложение имат редица нелоялни форми на конкуренция, особено на лотарийния пазар (различни томболи на фирми определящи награди за закупени стоки, томболи за увеличаване на тиража на вестници, отделни телевизионни игри и др.), от които  Държавният бюджет не получава нищо.

Хазартният бизнес може да заеме своето място в икономиката на България само ако се разработи и приеме държавна стратегия за неговото развитие. Тогава вероятно ще се наложат и изменения в Закона за хазарта и произтичащите от него нормативни документи. Тук трябва да се ползува опита  на страните с водеща позиция в Европа и света.

- Как гледате на идеята за съвместни хазартни проекти в международен план? Може ли да се организира световна лотария като източник за финансиране на развитието?

Веселин Цветков:

- Тази идея съвпада с нашите намерения. Измененията в Устройствения правилник ни дават възможност за нейното реализиране. Ние вече имахме някои предложения от други страни, но не сме работили по тях поради досегашната забрана за сдружаване. В близко време ще подновим работата си в това отношение. Основни критерии за участието ни в съвместни проекти ще бъдат: добър финансов резултат за Държавната лотария; възможност за внедряване на последните новости на световния лотариен пазар; привличане на инвестиции и утвърждаване на нашия авторитет.

Може би ще дойде времето да станем инициатори на регионална лотария, включваща страни от Балканския полуостров. Вече са правени опити за организиране на лотария  от европейски мащаб. Инициатор на една такава лотария е Европейската асоциация на държавните лотарии и тотализатори. Това, все още са начални стъпки и в нея участвуват само част от европейските страни, но броят им в близко бъдеще ще расте и може да включи и Държавната лотария на България.

Естествено, процесът на глобализация сигурно ще доведе до висши интегративни форми  на лотарийния пазар и в световен мащаб. Това ще покаже близкото бъдеще.