Специално за ECON.BG
- Г-н Христов, доволен ли сте от Булпек 2003? Развива ли се българското хлебопроизводство и сладкарство?
Георги Христов:
- Тази година е 10-тото юбилейно изложение и ако направим преглед откъде започнахме и докъде стигнахме, е ясно, че българското хлебопроизводство и сладкарство се развива. Развитието е в няколко направления. Първо, значително се обогати асортиментът на хляб и хлебни изделия. Ако преди години хлябът се делеше основно на ръчен и заводски, тази класификация отдавна вече е забравена и сега вече говорим за бял, за пълнозърнест хляб, за хляб с различни добавки, за диетичен хляб, хляб, приготвен от специални миксове и т.н. Предлагаме широка гама – над 60 асортимента хляб и още няколкостотин хлебни и сладкарски изделия. Определено може да се каже, че българското хлебопроизводство и сладкарство се развива. Разбира се, при трудностите на икономиката като цяло и отчитайки някои специфични особености на бранша.
Когато говорим за специфичните особености на бранша, трябва да отбележим, че производството на хляб, хлебни и сладкарски изделия се регламентира основно от Закона за храните и произтичащите от него наредби. Съгласно този закон, до 15 октомври 2001 г. всички производители трябваше да бъдат регистрирани като такива. За съжаление, регистрацията още не е приключила. Това е един от постоянно повтаряните от нас проблеми –държавата не си свърши работата по регистриране на производителите в приетите срокове, поради което на пазара и сега се предлагат хлебни и сладкарски изделия от нерегистрирани производители. Това, само по себе си, вече деформира пазарните отношения, води до нелоялна конкуренция и, най-важното, не се гарантира безопасността на потребителя. След като даден производител не е регистриран по Закона за храните, той е неизвестен за нас, не знаем при какви санитарно-хигиенни условия произвежда, с какви суровини работи и в крайна сметка, какъв краен продукт предлага на потребителя. В това отношение Федерацията многократно е предприемала конкретни действия пред Министерството на икономиката и пред другите държавни органи, изразили сме позицията си, че регистрацията трябва да приключи час по-скоро и българският потребител да знае кои са легитимните производители. Ние бяхме един от участниците в разработването на предложение за изменение на Закона за храните, където се предвижда промяна в самия начин на регистрация – регистрирането да става по региони, което ще опрости процедурата и ще затвори кръга – след регистрацията да се осъществява и проверка. Законът мина на първо четене, надяваме се в най-скоро време да мине и на второ и най-накрая да бъде сложена точка на този изключително болезнен проблем, продължил вече 4 години.
- Притеснителен ли е фактът, че се стига до намеса на държавата на зърнения пазар?
Георги Христов:
- Да, фактът, че се стига до намеса на държавата е притеснителен. В другите страни има изградени агенции, независими от държавата, които при нужда се намесват на пазара – с изкупуване или с предлагане на пазара. Надяваме се, че в бъдеще и в България ще заработи такъв механизъм. По отношение на резултатите от досега проведените борсови търгове, трябва да кажем,че настъпи известно успокояване на пазара, но цените на зърното, поне до този момент, не се върнаха на първоначалната позиция. Не знам как ще се процедира по-нататък. Цените засега се запазват в порядъка на 260-280 лв. за тон без ДДС, което е свързано и с цената на брашното и съответно на хляба. Цената на брашното достигна цени, които не са познати на българския пазар поне през последните 3-4 години. Цената на брашното, при това тип 500, вече трайно достигна и надмина 500 лв. за тон. Това влече след себе си и изменения в цените на хляба. Ако погледнем цените на хляба и ги сравним със съотношението 1:2:4, подписано по Меморандума между правителството и браншовите организации преди 3 години, ще се види, че цената на хляба е далеч от това съотношение. Причините са нелегитимните производители, оттам и сивият сектор в производството на хлебни и сладкарски изделия, който заема значителен дял от пазара. Този сив сектор деформира цените. За производителя в сивия сектор всичко, освен преките разходи, е плюс, тъй като не плаща данъци, осигуровки, не прави разходи за подобряване на санитарно-хигиенните условия, за него понятия като "добри производствени практики", техническа и технологична документация са непознати. Поради това той има възможност да предлага на други цени и да постига далеч по-високи печалби. При наличието на такъв огромен размер на сива икономика производителите на пазара са неравнопоставени. Сива икономика съществува във всички страни, въпросът е в съотношението – проблемът в България е, че е процентът на сивата икономика, в сравнение с коректните производители на пазара, е твърде голям. Тук трябва да се отбележи и това, че някои от големите производители внасят допълнително напрежение в пазарната обстановка. Чрез дъмпингови цени те се опитват да освободят пазара от малките и средните производители, което не може да стане. На един нормален пазар трябва да има и едри, и средни, и дребни производители. В нормалните страни малките производители се превръщат в средни, а средните - в едри. Механизмите са различни – някои се обединяват, други – действат по друг начин, а тези, които не могат да издържат на пазарния натиск - фалират. У нас, поради деформираността на пазарните отношения, не може реално да се оцени обективно кой заслужава да бъде на пазара.
- До каква степен са въведени добрите производствени практики в хлебопроизводството и сладкарството? Ще се справят ли предприятията ни с европейските изисквания?
Георги Христов:
- Това е нашето основно безпокойство. На част от производителите 2007 г. им се вижда твърде далечна. Опитваме да обясним, че въвеждането на европейските изисквания, на първо място на добрите производствени практики, е важно. Разработили сме Добри производствени практики, съгласували сме ги с Националния съвет по безопасност на храните и те вече се предлагат на производителите. В тях са обобщени всички изисквания, на които трябва да отговаря предприятието на хлебопроизводителя и сладкаря, за да може безпрепятствено да излезе на европейския пазар. За съжаление, част от производителите гледат на 2007 г. като на твърде далечна дата. Внедряването на добри производствени практики изисква и значителни финансови разходи, определени инвестиции.
- Как могат да се създадат условия за инвестиции в бранша?
Георги Христов:
- Многократно сме предлагали, за съжаление досега без резултат, хлебопроизводството и сладкарството да се включат по програмите на САПАРД и на Държавен фонд "Земеделие". Тази година, през септември, отново направихме предложение пред Министерство на земеделието и горите и получихме уверението на министър Дикме, че от 2004 г. в Държавен фонд "Земеделие" ще бъде разкрита нова инвестиционна линия специално за хлебопроизводството и сладкарството. Надяваме, че това уверение действително ще бъде изпълнено. За нас е необясним досегашният отговор, че хлебопроизводството не е приоритетен отрасъл за българската хранителна промишленост. Вярно е, че ние нямаме експортните възможности, които имат месопреработвателния и млекопреработвателния бранш например. Но в същото време, хлябът е основната храна на българина. Хлябът стои в основата на хранителната пирамида. Ако за европейски страни като Швеция, Дания, Люксембург и други, дневното потребление на хляб е около 60-70 грама, в България средното потребление е около 400 грама. За една част от българските граждани хлябът се явява и заместител на редица други продукти, които те не могат да закупят по финансови причини. Това са аргументи в подкрепа на тезата ни, че за България хлебопроизводството трябва да бъде приоритетен отрасъл. Държавните институции, които водят преговорите с Европейския съюз и кредитиращите институции трябва да изхождат точно от тази позиция.
Водили сме многократно разговори с представители на отделните банкови институции в България, на миналогодишното изложение имахме специална среща с ръководители на банки, за да се изяснят всички възможности за кредитиране. Хлябът е една от бързооборотните стоки и това е един плюс за тези, които получават кредити – оборотът на средствата е много по-интензивен и възможностите за възстановяване на кредитите са по-нормални. За съжаление, все още, ползването на кредити от банките е твърде трудно, особено за дребните и за средните производители, тъй като лихвите по банковите кредити са от порядъка на 15-17%, изискваното обезпечение е над 200%, като не се приемат обезпечения под формата на оборудване или сграден фонд. Това ограничава възможностите да се ползват кредити. Иска ни се повече предприятия да имат такива възможности, за да могат да бъдат готови с изискванията, когато дойде 2007 г. така те ще могат не само да останат на българския пазар, но и да излязат на европейския. Трябва да се поучим от това, което е станало в други страни – една значителна част от предприятията им са били затворени с влизането в ЕС. Австрия, например, достига нивото в хлебопроизводството, което е съществувало преди влизането в ЕС едва след десет години. В някои страни, включително и в тези, на които им предстои да влезнат в ЕС, държавата гледа по-благосклонно на предприятията, които имат стремеж да въведат добрите практики и безопасни условия на труд. Държавата стимулира този процес, като дава данъчни облекчения за годината, в която се въвеждат определени процедури; специално за въвеждането на добрите производствени практики се осигуряват и по-нисколихвени кредити. Подобно разбиране и такива действия са една мечта за нашите хлебопроизводители и сладкари.
Ежегодните изложения Булпек са една от формите, чрез които даваме признание и изява на българските хлебопроизводители и сладкари. Освен традиционните участници, тази година имаше и доста нови фирми. Изложението дава възможност на българския потребител да се убеди в майсторството, във възможностите на производителите на хлебни и сладкарски изделия; да се види, че по знания, опит и умения те не отстъпват на колегите си от другите европейски страни. Това е и начин да се изкаже признание на производителите. Не трябва да се забравя, че за да може българинът да има хляб на трапезата си 365 дни в годината, някой трябва да го е произвел и доставил в магазина преди това.
- Да, фактът, че се стига до намеса на държавата е притеснителен. В другите страни има изградени агенции, независими от държавата, които при нужда се намесват на пазара – с изкупуване или с предлагане на пазара. Надяваме се, че в бъдеще и в България ще заработи такъв механизъм. По отношение на резултатите от досега проведените борсови търгове, трябва да кажем,че настъпи известно успокояване на пазара, но цените на зърното, поне до този момент, не се върнаха на първоначалната позиция. Не знам как ще се процедира по-нататък. Цените засега се запазват в порядъка на 260-280 лв. за тон без ДДС, което е свързано и с цената на брашното и съответно на хляба. Цената на брашното достигна цени, които не са познати на българския пазар поне през последните 3-4 години. Цената на брашното, при това тип 500, вече трайно достигна и надмина 500 лв. за тон. Това влече след себе си и изменения в цените на хляба. Ако погледнем цените на хляба и ги сравним със съотношението 1:2:4, подписано по Меморандума между правителството и браншовите организации преди 3 години, ще се види, че цената на хляба е далеч от това съотношение. Причините са нелегитимните производители, оттам и сивият сектор в производството на хлебни и сладкарски изделия, който заема значителен дял от пазара. Този сив сектор деформира цените. За производителя в сивия сектор всичко, освен преките разходи, е плюс, тъй като не плаща данъци, осигуровки, не прави разходи за подобряване на санитарно-хигиенните условия, за него понятия като "добри производствени практики", техническа и технологична документация са непознати. Поради това той има възможност да предлага на други цени и да постига далеч по-високи печалби. При наличието на такъв огромен размер на сива икономика производителите на пазара са неравнопоставени. Сива икономика съществува във всички страни, въпросът е в съотношението – проблемът в България е, че е процентът на сивата икономика, в сравнение с коректните производители на пазара, е твърде голям. Тук трябва да се отбележи и това, че някои от големите производители внасят допълнително напрежение в пазарната обстановка. Чрез дъмпингови цени те се опитват да освободят пазара от малките и средните производители, което не може да стане. На един нормален пазар трябва да има и едри, и средни, и дребни производители. В нормалните страни малките производители се превръщат в средни, а средните - в едри. Механизмите са различни – някои се обединяват, други – действат по друг начин, а тези, които не могат да издържат на пазарния натиск - фалират. У нас, поради деформираността на пазарните отношения, не може реално да се оцени обективно кой заслужава да бъде на пазара.
- До каква степен са въведени добрите производствени практики в хлебопроизводството и сладкарството? Ще се справят ли предприятията ни с европейските изисквания?
Георги Христов:
- Това е нашето основно безпокойство. На част от производителите 2007 г. им се вижда твърде далечна. Опитваме да обясним, че въвеждането на европейските изисквания, на първо място на добрите производствени практики, е важно. Разработили сме Добри производствени практики, съгласували сме ги с Националния съвет по безопасност на храните и те вече се предлагат на производителите. В тях са обобщени всички изисквания, на които трябва да отговаря предприятието на хлебопроизводителя и сладкаря, за да може безпрепятствено да излезе на европейския пазар. За съжаление, част от производителите гледат на 2007 г. като на твърде далечна дата. Внедряването на добри производствени практики изисква и значителни финансови разходи, определени инвестиции.
- Как могат да се създадат условия за инвестиции в бранша?
Георги Христов:
- Многократно сме предлагали, за съжаление досега без резултат, хлебопроизводството и сладкарството да се включат по програмите на САПАРД и на Държавен фонд "Земеделие". Тази година, през септември, отново направихме предложение пред Министерство на земеделието и горите и получихме уверението на министър Дикме, че от 2004 г. в Държавен фонд "Земеделие" ще бъде разкрита нова инвестиционна линия специално за хлебопроизводството и сладкарството. Надяваме, че това уверение действително ще бъде изпълнено. За нас е необясним досегашният отговор, че хлебопроизводството не е приоритетен отрасъл за българската хранителна промишленост. Вярно е, че ние нямаме експортните възможности, които имат месопреработвателния и млекопреработвателния бранш например. Но в същото време, хлябът е основната храна на българина. Хлябът стои в основата на хранителната пирамида. Ако за европейски страни като Швеция, Дания, Люксембург и други, дневното потребление на хляб е около 60-70 грама, в България средното потребление е около 400 грама. За една част от българските граждани хлябът се явява и заместител на редица други продукти, които те не могат да закупят по финансови причини. Това са аргументи в подкрепа на тезата ни, че за България хлебопроизводството трябва да бъде приоритетен отрасъл. Държавните институции, които водят преговорите с Европейския съюз и кредитиращите институции трябва да изхождат точно от тази позиция.
Водили сме многократно разговори с представители на отделните банкови институции в България, на миналогодишното изложение имахме специална среща с ръководители на банки, за да се изяснят всички възможности за кредитиране. Хлябът е една от бързооборотните стоки и това е един плюс за тези, които получават кредити – оборотът на средствата е много по-интензивен и възможностите за възстановяване на кредитите са по-нормални. За съжаление, все още, ползването на кредити от банките е твърде трудно, особено за дребните и за средните производители, тъй като лихвите по банковите кредити са от порядъка на 15-17%, изискваното обезпечение е над 200%, като не се приемат обезпечения под формата на оборудване или сграден фонд. Това ограничава възможностите да се ползват кредити. Иска ни се повече предприятия да имат такива възможности, за да могат да бъдат готови с изискванията, когато дойде 2007 г. така те ще могат не само да останат на българския пазар, но и да излязат на европейския. Трябва да се поучим от това, което е станало в други страни – една значителна част от предприятията им са били затворени с влизането в ЕС. Австрия, например, достига нивото в хлебопроизводството, което е съществувало преди влизането в ЕС едва след десет години. В някои страни, включително и в тези, на които им предстои да влезнат в ЕС, държавата гледа по-благосклонно на предприятията, които имат стремеж да въведат добрите практики и безопасни условия на труд. Държавата стимулира този процес, като дава данъчни облекчения за годината, в която се въвеждат определени процедури; специално за въвеждането на добрите производствени практики се осигуряват и по-нисколихвени кредити. Подобно разбиране и такива действия са една мечта за нашите хлебопроизводители и сладкари.
Ежегодните изложения Булпек са една от формите, чрез които даваме признание и изява на българските хлебопроизводители и сладкари. Освен традиционните участници, тази година имаше и доста нови фирми. Изложението дава възможност на българския потребител да се убеди в майсторството, във възможностите на производителите на хлебни и сладкарски изделия; да се види, че по знания, опит и умения те не отстъпват на колегите си от другите европейски страни. Това е и начин да се изкаже признание на производителите. Не трябва да се забравя, че за да може българинът да има хляб на трапезата си 365 дни в годината, някой трябва да го е произвел и доставил в магазина преди това.
