Специално за ECON.BG:

- Г-н Бешков, трудно ли се отглеждат буби?

Симеон Бешков:

- Фактът, че над 500 хиляди души са се занимавали с бубарство в България показва, че отглеждането на буби не е трудно. Иска се, обаче, една солидна подготовка. При новите технологии за развитие на бубарството, при преустройството му да става поминък, при новите хибриди и породи, с които разполагаме, обучението е задължително. В програмата на Съюза на бубохранителите е предвидено всички, които ще се занимават с бубарство като поминък за много години да бъдат добре подготвени. Те ще получат разписана самата технология за отглеждане на бубите, подробен учебник и специален технологичен видеофилм, в който е показано какво и как трябва да се прави във всеки час. Взели сме всички необходими мерки новите бубохранители да бъдат добре подготвени в съответствие с изискванията на новите технологии в бубарството.

- За колко хора в България бубохраненето е основен поминък?

Симеон Бешков:

- Бубарството се развива на приливи и отливи. От 1953 до 1983-1984 г. над 100 хиляди домакинства са се занимавали с бубарство и производството на пашкули в България е било над 3 хиляди тона годишно. Били сме на първо място в Европа и на пето място в света по производство на естествена коприна. По-късно темпът намалява. През 1990 г. България отново е на първо място в Европа и на шесто в света, но производството намалява на 1.5-1.8 хиляди тона. За съжаление, икономическото положение в страната след 1990 г. се отразява и в бубарството. Нашето бубарство изпадна в голяма криза. Причините за това са главно икономически. Фирмите, които се занимаваха с това да раздават буби и да купуват пашкули при приватизацията постепенно спряха дейността си и в момента действа само една фирма. От две години Съюзът има нов проект за възстановяване развитието на бубарството. Целта ни е да възстановим бубарството като поминък на населението. Досега повечето хора са гледали максимум по 2-3 кутии буби за по един месец. Сега искаме онези, които ще се включат в нашия проект да имат поне 5 декара земя, която да превърнат в чернишева градина. Тези 5 декара позволяват да се отглеждат 20-25 кутии буби годишно. Другото ни изискване към кандидатите е да имат сграда от минимум 80 кв. метъра, която след преустройство и обзавеждане да дава възможност за отглеждане на буби 3-4 пъти годишно. Това означава, че едно семейство ще бъде ангажирано минимум 4-5 месеца в годината. Ако участникът отгледа 25 кутии буби по новите технологии, той ще може да получи от 800 до 1000 килограма пашкули, което означава доход от 2000–25000 долара. Това е значителен доход за едно семейство.

- Какви трудности срещате при реализацията на този проект?

Симеон Бешков:

- Проблемът е, че срещаме много трудности при реализирането на проекта. Обикновено с бубарство се занимават онези, които нямат пари. Сега, когато искаме бубарството да става основен поминък, за осигуряването на материалната база се изискват вложения от около 5-6 хиляди долара, а доход ще се получава след 3 години. Затова се опитваме, с помощта на външни сили, да осигурим безвъзмездно финансиране на този проект. В момента имаме записани над 3000 души готови да участват в проекта, много фирми искат да създават собствена база, над 50 общини са готови да създадат общинска фирма, която да се занимава с бубарство и да назначат безработни хора. Например, имаме проект с кмета на Угърчин за създаване на черничева градина от 500 декара, която ще позволи да се отглеждат 2500 кутии буби, т.е. 70-80 тона пашкули. От България се искат два документа, за да успеем. Първото изискване е проектът да е актуален, да има значение за България и да решава социалните въпроси на страната, което в нашия случай е така. Другият необходим документ е държавата да гарантира целевото изразходване на средствата. Надяваме се още през това полугодие да намерим възможности за реализиране на проекта. Потенциалните проблеми при реализирането му ще дойдат от това, че в момента имаме около 2 милиона броя черници, но те са много големи, с малки листа и затрудняват бубохранителите при тяхното използване. Затова искаме, в рамките на проекта, да създадем нова черничева база от 40 хиляди декара, като засадим около 10 милиона броя едролистни черници с по-голямо количество белтък. Създали сме всичко необходимо веднага след стартирането на проекта в България да се произвеждат по 2 милиона броя черници и вече сме лицензирали 153 души готови да произвеждат черници. Създали сме и специална проектантска организация, която е длъжна да направи индивидуален проект на всеки, който кандидатства при нас и отговаря на условията за това как да създаде градината, как да я експлоатира, за да има възможност да гледа буби по всяко време, как да обзаведе сградата и колко ще струва това. Въз основа на този проект, който е одобрен от експертен съвет, ние даваме безвъзмездно средствата, а участникът се задължава да гледа буби 15 години, като ипотекира градината и сградата за този срок.

- Ще бъде ли осигурена реализацията? Можем ли да мислим за износ в областта на бубарството?

Симеон Бешков:

- В момента България не присъства на международните пазари, защото няма какво да изнесем. Предвиждаме към 2008 г. да произвеждаме около 2500–3000 тона пашкули. Заложили сме създаването на смесена акционерна търговска къща, която ще се занимава с реализацията на продукцията. В нея, освен български фирми, участие ще вземат и 3-4 европейски и една японска фирма, които ще бъдат акционери при нас и ще реализират продукцията ни. Такава търговска къща ще бъде изградена 3 месеца след стартирането на проекта. Вече имаме уговорки за създаването на нови фирми за изкупуване на пашкули, ще възстановим "Дунавска коприна", "Карловска коприна". Предвидили сме специални грижи за нашите станции по бубарство и черничарство. До преди няколко години сме отглеждали 4-5 хиляди кутии буби, а сега трябва да отглеждаме 100 хиляди и станциите ни трябва да са готови за това. До 1990 г. близо 80% от продукцията се е консумирала в България, защото държавата е дотирала производството на коприна. Сега разчитаме 90% от продукцията да е за износ.

Проектът е утвърден от всички инстанции в България, обсъден е и е приет от Международната организация по бубарство и имаме пълната подкрепа от тяхна страна за това как България ще се включи в международните пазари.

- Проблемът е, че срещаме много трудности при реализирането на проекта. Обикновено с бубарство се занимават онези, които нямат пари. Сега, когато искаме бубарството да става основен поминък, за осигуряването на материалната база се изискват вложения от около 5-6 хиляди долара, а доход ще се получава след 3 години. Затова се опитваме, с помощта на външни сили, да осигурим безвъзмездно финансиране на този проект. В момента имаме записани над 3000 души готови да участват в проекта, много фирми искат да създават собствена база, над 50 общини са готови да създадат общинска фирма, която да се занимава с бубарство и да назначат безработни хора. Например, имаме проект с кмета на Угърчин за създаване на черничева градина от 500 декара, която ще позволи да се отглеждат 2500 кутии буби, т.е. 70-80 тона пашкули. От България се искат два документа, за да успеем. Първото изискване е проектът да е актуален, да има значение за България и да решава социалните въпроси на страната, което в нашия случай е така. Другият необходим документ е държавата да гарантира целевото изразходване на средствата. Надяваме се още през това полугодие да намерим възможности за реализиране на проекта. Потенциалните проблеми при реализирането му ще дойдат от това, че в момента имаме около 2 милиона броя черници, но те са много големи, с малки листа и затрудняват бубохранителите при тяхното използване. Затова искаме, в рамките на проекта, да създадем нова черничева база от 40 хиляди декара, като засадим около 10 милиона броя едролистни черници с по-голямо количество белтък. Създали сме всичко необходимо веднага след стартирането на проекта в България да се произвеждат по 2 милиона броя черници и вече сме лицензирали 153 души готови да произвеждат черници. Създали сме и специална проектантска организация, която е длъжна да направи индивидуален проект на всеки, който кандидатства при нас и отговаря на условията за това как да създаде градината, как да я експлоатира, за да има възможност да гледа буби по всяко време, как да обзаведе сградата и колко ще струва това. Въз основа на този проект, който е одобрен от експертен съвет, ние даваме безвъзмездно средствата, а участникът се задължава да гледа буби 15 години, като ипотекира градината и сградата за този срок.

- Ще бъде ли осигурена реализацията? Можем ли да мислим за износ в областта на бубарството?

Симеон Бешков:

- В момента България не присъства на международните пазари, защото няма какво да изнесем. Предвиждаме към 2008 г. да произвеждаме около 2500–3000 тона пашкули. Заложили сме създаването на смесена акционерна търговска къща, която ще се занимава с реализацията на продукцията. В нея, освен български фирми, участие ще вземат и 3-4 европейски и една японска фирма, които ще бъдат акционери при нас и ще реализират продукцията ни. Такава търговска къща ще бъде изградена 3 месеца след стартирането на проекта. Вече имаме уговорки за създаването на нови фирми за изкупуване на пашкули, ще възстановим "Дунавска коприна", "Карловска коприна". Предвидили сме специални грижи за нашите станции по бубарство и черничарство. До преди няколко години сме отглеждали 4-5 хиляди кутии буби, а сега трябва да отглеждаме 100 хиляди и станциите ни трябва да са готови за това. До 1990 г. близо 80% от продукцията се е консумирала в България, защото държавата е дотирала производството на коприна. Сега разчитаме 90% от продукцията да е за износ.

Проектът е утвърден от всички инстанции в България, обсъден е и е приет от Международната организация по бубарство и имаме пълната подкрепа от тяхна страна за това как България ще се включи в международните пазари.