Специално за Econ.bg

Интервю на Петър Чернев

Снежина Казакова е съуправител на DHL Експрес България от началото на 2009 г. заедно с Красен Гаров и Калоян Стефанов. Преди това е била 8 години търговски директор на фирмата. Има две висши образования и през свободното си време обича да пътува из екзотичните кътчета на България и света.

Акценти:

• Обикновеният българин ползва сравнително често куриерски услуги. Най-често се транспортират документи.
• На DHL се е налагало да изпраща в чужбина дори тоалетно казанче. По-често се изпращат салами и пари.
• Кризата не се е усетила чак толкова сериозно в куриерските услуги. Пазарът е започнал да се събужда от края на 2009 г.
• По-голямата част от куриерските фирми в България са частично в сивия сектор, но се опитват да излязат на светло. През последните няколко години сивият сектор е намалял с 30%
• Цените на куриерските услуги в България са много ниски. Единствената страна в Европа, която ни бие по по-ниски цени, е Турция.
• Инфраструктура е основен проблем за DHL, тъй като у нас фирмата използва основно автомобили.
• Важно е държавата да въведе опростени митнически процедури.

Г-жо Казакова, ще ми разкажете ли малко повече за DHL България - от коя година е на българския пазар, от колко души персонал се състои, с какво се занимава?

 Снежина Казакова:

От 1991 г. сме основани като фирма в България, макар че DHL обслужва клиентите си в страната от 1985 г. като представителство на международната фирма. Представителството  у нас е един от поредните примери как процедираме, когато навлизаме в една страна - регистрира се търговско дружество, което има 100-процента чужд капитал и фирмата започва да оперира по международните стандарти и нива на обслужване на клиентите.

Тогава са започнали около 15 души, в момента персоналът на фирмата наброява около 300. През годините компанията се развива в посока на това да обслужва територията на България на 100% - малко по малко сме отворили офиси в големите градове, а после и в по-малките, така че да покрием цялата страна. Развитието продължава като започва по-добро използване на ИТ-решенията. В момента на практика сме част от общата система на международната фирма и всичко, което се предлага в другите страни, се предлага и в България - и като набор от услуги, и като възможности за ИТ-решения и като начин, по който може да се съдействаме на клиентите с някакъв вид специфично удовлетворяване на техните нужди.

Доколко обикновеният българин, на когото не му се налага всеки ден да е в кореспонденция, е свикнал да използва куриерски услуги?

Снежина Казакова:

Обикновеният българин ползва сравнително често куриерски услуги - например когато има дете в чужбина и трябва да му прати нещо. Най-често се транспортират документи, защото те са важни, но имаме случаи, в които се праща дори и лютеница. Често се пращат и книги, учебници, банкови карти - родителите внесли пари някъде и пращат на детето картата.

Вие малко изпреварихте следващия ми въпрос - да ми разкажете за някой интересен пример от вашата дейност.

Снежина Казакова:

Имали сме всякакви случаи - пращали сме в чужбина тоалетно казанче, което е малко странно. Споменах вече лютеницата, салам редовно пращаме, естествено в страните, в които не е забранено да се внасят хранителни стоки, защото има и такива, в които не е разрешено.

Примерът, който аз искам да дам, е пример за услуга на територията на България, при която един младеж искаше да прати на любимата си цветя. Тази услуга ние без проблем я правим в България, защото разстоянията са малки. В чужбина е малко по-особена, защото трябва да я изпълним за един ден, за да не увехнат цветята. Това момиче, обаче, се намираше в някакво родопско село, което през зимата, когато се развиваше действието, беше абсолютно недостъпно. Тъй като поводът беше толкова земен и възвишен, нашият куриер се беше жертвал да пътува дотам 16 часа, за да занесе букета и после връщането му е отнело същото време. Беше си пуснал 2 дни отпуска, за да може да извърши услугата, без да нарушава фирмения ритъм. На практика, момичето остана много щастливо и много впечатлено.

Какво е състоянието на пазара на куриерски услуги в момента в България?

Снежина Казакова:

Миналата година и ние бяхме в криза, както всички останали, защото транспортният сектор, за съжаление, намали драстично оборотите си с около 30%. За щастие, в куриерските услуги това не беше чак толкова драстичен спад, но намаление спрямо 2008 г. имаше категорично.

В края на 2009 г. обаче започна да се усеща събуждане на пазара от гледна точка на това, че Европа започна да излиза от кризата, а нашият бизнес е пряко свързан с износа и вноса на страната. Когато в Европа започне да се стабилизира бизнес средата, нашите фирми се опитват да направят нови договори, да привлекат нови клиенти и това за нас е благоприятно. Тази година, благодарение на засиления експорт, переспективите са много по-оптимистични.

Какъв е коментарът Ви за реформата, която в момента се подготвя в "Български пощи" - да бъдат създадени отделни фирми, които да се занимават с различни видове дейност - куриерски услуги, пратки от врата на врата и т.н.?

Снежина Казакова:

Ние сме партньори с "Български пощи". Там, за съжаление, наследството от години е доста неблагоприятно за тях. Приветствам всяко начинание, което може да създаде по-добра и по-лоялна конкуренция. Ако те успеят да го направят по правилния начин, за нас това ще означава един конкурент повече, но не вярвам това да промени съществено пазара, защото променянето на манталитета на хората е бавен процес, той не става за една нощ.

А кои са основните ви конкуренти на пазара в България и доколко чести са нелоялните практики?

Снежина Казакова:

 За мен този въпрос има два аспекта - в аспекта на международните услуги основните ни конкуренти на пазара са основните куриерски фирми в света - TNT, UPS и FEDEX. С тях никога не сме имали проблеми по отношение на нелоялната конкуренция. Единственият подобен проблем е, когато те се увлекат в предлагане на по-ниски цени и свалят изкуствено цените на пазара, но не сме имали някакъв драстичен елемент на конфликт в отношенията си.

За съжаление не е такъв случаят на вътрешния пазар. Там по-голямата част от фирмите, които оперират, са частично в сивата икономика. Хубавата новина е, че и те се опитват да излязат на светло, но не става бързо и всички тези обстоятелства дават възможност за създаване и задълбочаване на някакви некоректни практики.

Например - договор, сключен на база лични взаимоотношения, свързани с корупция  и други често срещани практики в България, за съжаление. Но това е реалността.

Поради тази причина ние не сме толкова много фокусирани върху вътрешния пазар. Предлагаме услуги за вътрешния пазар на всички клиенти, позиционираме цените си да са конкурентни на пазарните, но основно сме се фокусирали върху това да предоставим на нашите международни клиенти пълен набор от услуги, който включва и вътрешните в страната.

По Ваши наблюдения колко е размерът на сивата икономика на пазара в момента?

Снежина Казакова:

Има създадена една специална организация, която се занимава с това да идентифицира колко е сивият сектор. Доказателства за това колко е всъщност сивият сектор няма. Въпрос единствено на усещане е.

Аз мога да кажа, че според моите наблюдения, преди няколко години фирмите, които имаха нещо общо със сивия сектор, бяха около 80% от бранша. Сега вече не е така. Сега мисля, че това ниво намаля до около 50%, което е добрата новина и се надявам тенденцията да е правилна. Едното, което помогна, беше данък печалба - намаляването на данъка улеснява фирмите и ги стимулира да декларират всичко. Стига се до "изсветляване". В една частна българска транспортна фирма официално заплатите са 240 лв. - колкото е минималната заплата. Това се плаща по банков път на картата, която си има куриерът, и отделно се плащат пари на ръка до 1000 лв. Когато ¾ от заплатата ти е "под масата", очевидно говорим за доста висока степен на сива икономика.

Какви са според Вас цените на българския куриерски пазар - ниски, високи, нормални?

Снежина Казакова:

Спрямо цените в останалите страни в ЕС, пък и спрямо останалите страни наоколо, цените на вътрешния пазар са ужасно ниски. Единствената страна, която ни бие по по-ниски цени, е Турция.

Да вземем Румъния например - там цените на вътрешния пазар са 3 пъти по-високи от нашите, което не е нормално, защото идваме от сходно развити икономики. Очевидно играчите на пазара така са подредили картите, че да се получи тази цена.

За международния пазар мога да кажа, че цените са сходни и там нямаме съществени различия.

Много фирми се оплакват от инфраструктурата и от задръстванията, както в София, така и извън столицата. Вие имали ли сте проблеми от такъв характер и какви загуби причиняват те?

Снежина Казакова:

Инфраструктурата при нас е един съществен елемент, защото ние в България се движим с автомобили и камиони навсякъде. Имаме само един самолет за чужбина. Това създава проблеми от гледна точка поддръжка на автомобилите, защото опасностите за тях са твърде големи, когато инфраструктурата е в лошо състояние, както е в България. Решили сме проблема по лесен начин - взимаме машините на оперативен лизинг, за тяхната поддръжка се грижи фирмата, от която сме ги взели. Имаме коли, които получаваме в замяна на отсъстващ поради ремонт автомобил и по този начин успяваме да се справим без проблеми. Ако говорим за задръстванията, тук негативното влияние върху нашия оперативен процес е неизбежно. Разчитаме само на изобретателността на куриерите и техния професионализъм.

В момента държавата пречи ли ви или ви помага?

Снежина Казакова

Има възможност да пречи (усмихва се). Не мога да кажа, че държавата пречи или помага специално на нас, но индиректният начин, по който държавата влияе на нашия бизнес, е, че когато икономиката е слаба, и при нас се отразява зле, когато икономиката е добре, и при нас се наблюдава прогрес.

Това, което може да помогне или да попречи, в момента митниците го обсъждат. Промяната, която е важно да направят, е въвеждането на опростени митнически процедури. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре. Проблемът може да възникне, ако тези процедури са неадекватни за бизнеса, което се надявам да не се случи. Друг проблем е липсата на адекватна и своевременна информация от тяхна страна, когато правят промени, пряко засягащи работата ни. В този аспект е много важно да засилим диалога помежду си.