Специално за Екон

Г-н Денев, какъв е принципът на ценообразуване на лекарствата у нас?

Деян Денев:

Цените на всички лекарства, освен тези, които се отпускат без рецепта, са регулирани.

Регулацията е на няколко нива. Първо, в Министерството на здравеопазването; впоследствие, при провеждането на самото договаряне за лекарства - в Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). При провеждането на търговете също има регулация на цената, отново в Министерството на здравеопазването. Принципът, който се спазва, е, че България се стреми към най-ниските цени на лекарствените продукти в Европа.

Смятате ли, че пазарът на лекарства ще остане регулиран?

Деян Денев:

Предвижда се да остане регулиран. Според нас обаче това не е най–добрият подход. Цените на лекарствата, които се заплащат от обществените фондове, несъмнено трябва да останат регулирани. Обаче за лекарствата, които ние заплащаме от джоба си и които не се заплащат нито от НЗОК, нито от министерства, нито от болници, по–добрият подход е свободното ценообразуване. Това е принципът, който се използва по света. Повечето страни от Европейския съюз също са освободили цените на лекарствата, които са за свободен пазар. Това води както до понижаване на цените на тези лекарства, така и до тяхната наличност на пазара.

Какъв е ефектът върху потребителите и фирмите, когато цените на лекарствата са фиксирани, и съответно - когато не са фиксирани?

Деян Денев:

Първо трябва да изясним какво разбираме под фиксирана цена на лекарствата – това би следвало да бъде цена, която е определена, и никой няма право да продава над нея или под нея. До момента цените на лекарствата в България се регулират чрез пределна цена, т.е. определя се цена, над която никой няма право да продава. Това позволява на всички участници на пазара да свалят цената, което е добре за пациентите и за потребителите. Ако цената бъде фиксирана, това означава, че никой не може да продава под нея. Това при всички случаи ще доведе до повишаване на цените, което няма да бъде добре за пациентите.

Фиксирането на цените е доста остарял подход, който не се прилага почти никъде. Естествено тук говорим за цени на свободен пазар. Цените на продуктите, заплащани от обществените фондове, и към момента са определени. Цената на лекарствените продукти, заплащани от Министерството на здравеопазването по тръжната процедура, е определена в търговете и тя не варира нито надолу, нито нагоре. По същия начин стоят нещата и с Касата - НЗОК заплаща 100% даден продукт и това е неговата цена – там няма вариране. По същия начин, когато пациентът доплаща даден продукт, вариране би могло да има само по отношение на доплащането, и то пак в негова полза, чрез намаляване на това доплащане.

Има ли добри практики в останалите страни от ЕС, които бихме могли да пренесем в България по отношение на тази политика?

Деян Денев:

Със сигурност. Няма нужда в България да се открива топлата вода по отношение на ценообразуването и регулирането на цените на лекарствата. Всяка страна го прави - и тези в Европейския съюз, и тези по света. Много от нещата могат да бъдат приложени и в България.

Каква е регулацията на свободния пазар в останалите страни?

Деян Денев:

В повече от 20 от страните–членки на Европейския съюз, няма никаква регулация по отношение на лекарствата, които се продават на свободния пазар - и тези които са с лекарско предписание, и тези които са без лекарско предписание. Прието е, че конкуренцията и пазарната среда са най-добрият механизъм за запазване на ниски цени и за недопускане на дефицит, което също е изключително важно.

Регулацията на пазара може от една страна да предизвика повишаване на цените на медикаментите (всеки един административен механизъм е тромав, бавен, не винаги може да отреагира на пазарната ситуация), а от друга – да доведе до притискане на цените на твърде ниски нива, което да доведе до оттегляне на производители и липса на медикаменти на пазара.

А по отношение на публичните фондове?

Деян Денев:

При публичните фондове със сигурност трябва да има регулация. Принципите, които се спазват в различните страни, са различни. Обикновено се използва механизмът на сравняване на цените с други страни, които имат сходни демографски и икономически показатели. Подобен принцип се прилага и в България. И тук обаче не трябва да се залита в твърде рестриктивно определяне на цените. Като пример бих могъл да дам Гърция. Там в продължение на 6–7 години се прилагаше най-ниската цена в Европа. Това обаче доведе до дефицит на пазара (въпреки че гръцкият пазар е е десет пъти по-голям от българския), тъй като Гърция позволи на паралелни търговци да закупуват лекарства от нея и да изнасят в други страни-членки на Европейския съюз. И поради това от 2006 г. Гърция промени системата и вече използва по-малко рестриктивна, т.е. не най-ниската цена в Европа, а някакъв средноаритметичен вариант.

Има ли опасност това да се случи и у нас?

Деян Денев:

Надявам се, че няма да се случи. България е една от страните в Европа с най-ниска покупателна способност и поради това трябва да се стреми към ниски цени. Не бива да се сравняваме със страни, в които покупателната способност е много по-голяма. Но също така не бива да се допуска и целенсочено тези най-ниски цени да бъдат поддържани. Това би довело до дефицит, тъй като нашият пазар е много малък и износът буквално на няколкостотин опаковки от дадено лекарство ще доведе до дефицит за българските пациенти.

Смятате ли, че фармацевтичният бизнес в страната има възможност да се развива?

Деян Денев:

Чудя се как да отговоря на въпроса...Много митове се ширят за този бизнес - колко бил печеливш и т.н. Фармацевтичният бизнес е като всички останали, нормите на печалба също са абсолютно нормални. Това, което се забравя обаче, е, че за да бъде пуснат на пазара един нов медикамент, инвестицията е огромна. Изчисленията показват, че за да се появи нов лекарствен продукт на пазара, разходите са от порядъка на 1 млрд. евро. Процесът е много рисков – от потенциални 10-12 хил. молекули, от които може да се предположи, че ще се получи нов лекарствен продукт, реално само 2-3 стават лекарствени продукти. Всички други отпадат, заедно с разходите, направени за тях. Процесът е доста дълъг – от момента на патентоването на молекулата до пускането на реалния лекарствен продукт на пазара минават около 10-12 години. Всичко това налага ценообразуването на иновативни лекарствени продукти да позволява възвръщането на инвестициите. Затова в тях се залагат цените, на които се продават. Тези суми със сигурност не надвишават значително инвестицията, направена в разработването на тези лекарствени продукти.

Друга статистика сочи, че от десет лекарствени продукта едва 2 или 3 реално възвръщат направената инвестиция и покриват инвестицията за останалите 7-8.

Именно забравянето на тези факти предизвиква разпространяването на митовете за високите цени и т.н.

Сред митовете, битуващи у нас, е и този, че в България цените на лекарствата са много по-високи от тези в останалите европейски страни. Тук трябва да се направи едно разграничение. Ако говорим за цени на производител, това категорично не е вярно. В България цените на производител са едни от най-ниските в Европа. Този мит обаче е много удобен за институциите, които оперират в сферата на здравеопазването, тъй като при реализирането на недостиг, някой трябва да бъде виновен. И лесно се казва, че това са фармацевтичните производители, които държат цените високи. Реално обаче крайната цена на продукта наистина би могла да бъде доста по-висока, отколкото в други страни от Европейския съюз, тъй като Данък добавена стойност у нас върху лекарствата, включително и тези, заплащани от обществените фондове, е като за всички останали стоки – 20%. В почти всички страни от Европейския съюз ставката за фармацевтични продукти, особено заплащаните от обществените фондове, е или нулева, или много ниска (от порядъка на 3-5 %), което позволява и цената да се запази ниска.

Има ли монопол във фармацевтичния бранш?

Деян Денев:

В никакъв случай. Единственият монопол, за който би могло да се говори, е този, който фармацевтичният производител има по отношение на своя патентован продукт. Патентът на продукта позволява около 10-15 години монопол на пазара, именно с цел да се възвърнат инвестициите, направени за тази иновативна молекула, и да се направят инвестиции в нови такива иновативни продукти, които в крайна сметка да доведат до по-добро лечение на съществуващи заболявания или лечения на заболявания, които до момента не е било възможно да бъдат лекувани. Добър пример в тази посока са раковите заболявания. Много от тях вече могат да бъдат поставени под контрол – с новите медикаменти може да се постигне преживяемост от порядъка на 5-15 години. Лечението на някои форми на СПИН също е много добър пример. През 1987 г. имаше един-единствен медикамент за лечение на СПИН, който имаше много жестоки странични ефекти. В момента медикаментите са над 100 и при някои от формите на това заболяване човек може да продължи да живее между 15 и 30 години и да доживее до дълбоки старини. Именно затова се дава този монопол на патентования продукт, Той е кратък и в крайна сметка изтича. По отношение на другите сфери на пазара, не бих могъл да кажа, че има монопол.