Специално за ECON.BG

- Г-н Стефанов, какви са цифрите и тенденциите в сивия сектор в България?

Руслан Стефанов:

- Проблемът при сивата икономика е, че трудно могат да бъдат изнесени точни цифри. По наши изчисления сивият сектор в България, като в него включваме и някои черни дейности, като производство и консумация на наркотици, по консервативни оценки възлиза на около 18-20% от БВП, като това са онези дейности, които изключват натуралното производство. При по-широко дефиниране на сивотата оценките стигат до 30 – 40 % от БВП. По-важното в случая е не точно какъв е делът на сивия сектор, тъй като по самата си същност той избягва съответните правила и норми за регистрация на статистическите и държавните органи, а по-скоро тенденцията, която е към намаляване на сектора. Твърде вероятно една част от официалния растеж идва именно от официонализиране на сив сектор. Разбира се, Националният статистически институт, макар да не го обявява официално, включва към официалния БВП оценки за сивия сектор, но въпреки това, смятаме, че част от растежа през последните години идва от "изсветляване" на икономиката. Въвеждането на минимални осигурителни прагове например, несъмнено доведе до "изсветляване" на сивата икономика в частта пазар на труда и плащане на социални осигуровки.

- Къде е България на фона на останалите европейски държави по отношение на дела на сивата икономика?

Руслан Стефанов:

- На фона на страните от Източна Европа, България е някъде около средното ниво. По принцип страни, като Полша, Румъния, България, където селскостопанският сектор е значителен, се предполага, че има и доста голям сив сектор. В Унгария също имат проблем със сивия сектор, но вече основно заради високите осигуровки. При България има едно съчетаване, т.е. рисковете за по-голяма "сивота" тук са сравнително по-високи в сравнение със страните от Централна Европа.

- Как се създава сивата икономика в България?

Руслан Стефанов:

- Линиите са много. Проблемът за цяла Източна Европа е, че освен традиционните начини за възникване на сив сектор, съществуват и други, които се преплитат с институционалното преструктуриране, промяна в нагласите на хората, несъответствие на институциите в страната с тези нагласи, културни особености от минали години. Всичко това прави феноменът "сива икономика" значително по-сложен в Източна Европа в сравнение със Западна. Разбира се, основната причина за сивата икономика си остават сравнително високите данъчни и социално-осигурителни вноски. Друг източник на "сивота" в Източна Европа, който липсва в Западна, е дългосрочно безработното и бедно население, което в страни, като България, Полша, Румъния е значителен процент. Тази група хора, които са получили обучение от началото до средата на 70-те години, на практика не могат да бъдат наети в съвременната икономика на България и са обречени да бъдат безработни и да разчитат на социални плащания. Има теория, че тези хора са принудени да отидат в сивия сектор, защото социалните помощи, които получават са толкова ниски, че загубата им не означава много за тях. От друга страна, включването им в официалния сектор, би означавало безработица, тъй като заплатата, която биха получили също е по-ниска от официално приетата минимална работна заплата. Другият начин на създаване на сива икономика е на противоположния полюс и съществува и в Западна, и в Източна Европа. Това са съвременните професии, които възникват в резултата на непрестанното развитие и прогрес и не са добре регулирани от законите. Много от по-богатите хора в Източна Европа, които имат достатъчно средства да си позволят частно осигуряване на благата, за които следва да се плаща и да се осигуряват от държавни институции, търсят сивотата или изобщо избягват плащането на данъци. Друг момент в сивия сектор в България е, че той се използва и от черния сектор, т.е. и от напълно нелегални структури за връзка с техния бял бизнес. По презумпция, един абсолютно нелегален бизнес винаги е съпътстван и от легален бизнес, който да бъде лице пред обществото. Сивият сектор на практика помага на тези бизнесмени постепенно да легализират източниците се на доходи от черния сектор – служи като естествен ‘канал на легализация’. Той им помага и в корупционните им отношения с държавните институции. Това е един от тревожните елементи на сивия сектор в България. Тези мерки, които по принцип могат да бъдат предприети чрез държавна политика, като намаляване на данъци и социално-осигурителни вноски, не могат да важат за тази част от сивия сектор, която съвсем целенасочено се стреми да запази своята сивота.

- Къде основно е сивата икономика?

Руслан Стефанов:

- По принцип се възприема, че основната "сивота" в Източна Европа е в селското стопанство и в услугите. Самата гъвкавост на услугите и нематериалната им същност позволява тази дейност да не се регистрира и тя да бъде трудно уловима от държавните органи. В селското стопанство става въпрос предимно за хилядите малки селскостопански ферми, които на практика не могат да бъдат обхванати и където става въпрос по скоро за начин на съществуване, отколкото за реален бизнес.

- Наскоро Министерство на финансите предложи пакет от мерки за борба със сивата икономика. Това ли е пътят за борба със сивата икономика?

Руслан Стефанов:

- От мерките, които обяви Министерство на финансите, новината е само за закриването на безмитните магазини. Действително съществуват редица данни, че през тези магазини преминава част от стоковата контрабанда. Обосновката за затварянето на тези магазини на Министерство на финансите, обаче, говори за безсилие. Това, че магазините ще бъдат затворени, защото не могат да бъдат контролирани говори за нестабилна бизнес среда – утре с този аргумент може да бъде прекратен всеки бизнес. Аргументацията за значителния сив внос, обаче е валидна. Въпросът е доколко след премахването на тези магазини сивият внос ще бъде прекратен – това е което следва да следим. Съществува информация, че от известно време съществува натиск върху контрабандните канали, но все още няма дългосрочни позитивни данни, че наистина има дългосрочно пресечени канали. Особеността при нелегалните канали е, че ако няма непрекъснато следене, каналите възникват отново. Новите бандероли за цигарите и алкохола е една нормална смяна, която поражда, както положителен, така и отрицателен ефект. В момента на смяната ще действат и старите, и новите бандероли, което при всички случай ще позволи нелегален внос. Във връзка с данъчната полиция, бих казал, че според мен създаването на нови административни структури в България по принцип не е ефективно и следва да се подложи на много критичен анализ. В момента имаме полиция, имаме данъчни органи и идеята за данъчната полиция е да обединим съществуващите две звена. Според мен, ако има желание да се направи нещо, то може да се направи и в съществуващата институционална рамка. Още повече, че лично аз съм изключително скептичен по отношение на ефикасността на нови административни структури в България. Като всяка администрация по света и българската се стреми да се възпроизвежда и в този смисъл са много показателни резултатите от данъчните проверки изнесени от Министъра на финансите в пресата. От началото на 2001 до края на март 2003 г. данъчните са извършили 294 хиляди проверки, като наложените санкции са за 740 хиляди лева. Това означава, че възвръщаемостта им е около 3 лева на проверка. Въпросът е дали е ефективно бизнесът да бъде прекъснат 294 хиляди пъти, за да се вземат по три лева от проверка и да се плащат всичките разходи за администрация. Крайно време е да започнем да  гледаме и да търсим сметка за възвращаемостта на публичните инвестиции, които прави правителството ни. ДДС сметката и акцизните складове са стара идея. Националната агенция по приходите отново е нещо предстоящо, чиито ефекти ще можем да обсъждаме 2007-2008 г. Програмното бюджетиране е нещо, за чието въвеждане беше направен опит още миналата година. Това е една насока, както трябва да се работи. Ранното обявяване на мерките дава своите резултати, защото бизнесът може да направи значително по-рано изчисленията си за това колко ще му струват новите промени в данъчното законодателство. Подобряването на митническия и данъчен контрол несъмнено е мярка, която би трябвало да намали сивотата. Въпросът е, че налагането на по-високи санкции не решава проблема. Предвид наличието на установени корупционни канали, на практика, увеличаването на санкциите и контрола позволява в определен момент в съответната верига да има дори повече корупция. Конкретен пример е налагането на по-високи мита за определени стоки миналата година. Това нямаше желания ефект, защото при налагането на по-високи мита, това, което е влизало като сиво продължава да си влиза. В случая трябва да се подобри ефективността на спирането на подобни стоки. Борбата срещу разпространението на нелегален софтуер бихме могли да коментираме сериозно, едва когато спрем да виждаме нелегалната продажба на дискове по улиците.

- Линиите са много. Проблемът за цяла Източна Европа е, че освен традиционните начини за възникване на сив сектор, съществуват и други, които се преплитат с институционалното преструктуриране, промяна в нагласите на хората, несъответствие на институциите в страната с тези нагласи, културни особености от минали години. Всичко това прави феноменът "сива икономика" значително по-сложен в Източна Европа в сравнение със Западна. Разбира се, основната причина за сивата икономика си остават сравнително високите данъчни и социално-осигурителни вноски. Друг източник на "сивота" в Източна Европа, който липсва в Западна, е дългосрочно безработното и бедно население, което в страни, като България, Полша, Румъния е значителен процент. Тази група хора, които са получили обучение от началото до средата на 70-те години, на практика не могат да бъдат наети в съвременната икономика на България и са обречени да бъдат безработни и да разчитат на социални плащания. Има теория, че тези хора са принудени да отидат в сивия сектор, защото социалните помощи, които получават са толкова ниски, че загубата им не означава много за тях. От друга страна, включването им в официалния сектор, би означавало безработица, тъй като заплатата, която биха получили също е по-ниска от официално приетата минимална работна заплата. Другият начин на създаване на сива икономика е на противоположния полюс и съществува и в Западна, и в Източна Европа. Това са съвременните професии, които възникват в резултата на непрестанното развитие и прогрес и не са добре регулирани от законите. Много от по-богатите хора в Източна Европа, които имат достатъчно средства да си позволят частно осигуряване на благата, за които следва да се плаща и да се осигуряват от държавни институции, търсят сивотата или изобщо избягват плащането на данъци. Друг момент в сивия сектор в България е, че той се използва и от черния сектор, т.е. и от напълно нелегални структури за връзка с техния бял бизнес. По презумпция, един абсолютно нелегален бизнес винаги е съпътстван и от легален бизнес, който да бъде лице пред обществото. Сивият сектор на практика помага на тези бизнесмени постепенно да легализират източниците се на доходи от черния сектор – служи като естествен ‘канал на легализация’. Той им помага и в корупционните им отношения с държавните институции. Това е един от тревожните елементи на сивия сектор в България. Тези мерки, които по принцип могат да бъдат предприети чрез държавна политика, като намаляване на данъци и социално-осигурителни вноски, не могат да важат за тази част от сивия сектор, която съвсем целенасочено се стреми да запази своята сивота.

- Къде основно е сивата икономика?

Руслан Стефанов:

- По принцип се възприема, че основната "сивота" в Източна Европа е в селското стопанство и в услугите. Самата гъвкавост на услугите и нематериалната им същност позволява тази дейност да не се регистрира и тя да бъде трудно уловима от държавните органи. В селското стопанство става въпрос предимно за хилядите малки селскостопански ферми, които на практика не могат да бъдат обхванати и където става въпрос по скоро за начин на съществуване, отколкото за реален бизнес.

- Наскоро Министерство на финансите предложи пакет от мерки за борба със сивата икономика. Това ли е пътят за борба със сивата икономика?

Руслан Стефанов:

- От мерките, които обяви Министерство на финансите, новината е само за закриването на безмитните магазини. Действително съществуват редица данни, че през тези магазини преминава част от стоковата контрабанда. Обосновката за затварянето на тези магазини на Министерство на финансите, обаче, говори за безсилие. Това, че магазините ще бъдат затворени, защото не могат да бъдат контролирани говори за нестабилна бизнес среда – утре с този аргумент може да бъде прекратен всеки бизнес. Аргументацията за значителния сив внос, обаче е валидна. Въпросът е доколко след премахването на тези магазини сивият внос ще бъде прекратен – това е което следва да следим. Съществува информация, че от известно време съществува натиск върху контрабандните канали, но все още няма дългосрочни позитивни данни, че наистина има дългосрочно пресечени канали. Особеността при нелегалните канали е, че ако няма непрекъснато следене, каналите възникват отново. Новите бандероли за цигарите и алкохола е една нормална смяна, която поражда, както положителен, така и отрицателен ефект. В момента на смяната ще действат и старите, и новите бандероли, което при всички случай ще позволи нелегален внос. Във връзка с данъчната полиция, бих казал, че според мен създаването на нови административни структури в България по принцип не е ефективно и следва да се подложи на много критичен анализ. В момента имаме полиция, имаме данъчни органи и идеята за данъчната полиция е да обединим съществуващите две звена. Според мен, ако има желание да се направи нещо, то може да се направи и в съществуващата институционална рамка. Още повече, че лично аз съм изключително скептичен по отношение на ефикасността на нови административни структури в България. Като всяка администрация по света и българската се стреми да се възпроизвежда и в този смисъл са много показателни резултатите от данъчните проверки изнесени от Министъра на финансите в пресата. От началото на 2001 до края на март 2003 г. данъчните са извършили 294 хиляди проверки, като наложените санкции са за 740 хиляди лева. Това означава, че възвръщаемостта им е около 3 лева на проверка. Въпросът е дали е ефективно бизнесът да бъде прекъснат 294 хиляди пъти, за да се вземат по три лева от проверка и да се плащат всичките разходи за администрация. Крайно време е да започнем да  гледаме и да търсим сметка за възвращаемостта на публичните инвестиции, които прави правителството ни. ДДС сметката и акцизните складове са стара идея. Националната агенция по приходите отново е нещо предстоящо, чиито ефекти ще можем да обсъждаме 2007-2008 г. Програмното бюджетиране е нещо, за чието въвеждане беше направен опит още миналата година. Това е една насока, както трябва да се работи. Ранното обявяване на мерките дава своите резултати, защото бизнесът може да направи значително по-рано изчисленията си за това колко ще му струват новите промени в данъчното законодателство. Подобряването на митническия и данъчен контрол несъмнено е мярка, която би трябвало да намали сивотата. Въпросът е, че налагането на по-високи санкции не решава проблема. Предвид наличието на установени корупционни канали, на практика, увеличаването на санкциите и контрола позволява в определен момент в съответната верига да има дори повече корупция. Конкретен пример е налагането на по-високи мита за определени стоки миналата година. Това нямаше желания ефект, защото при налагането на по-високи мита, това, което е влизало като сиво продължава да си влиза. В случая трябва да се подобри ефективността на спирането на подобни стоки. Борбата срещу разпространението на нелегален софтуер бихме могли да коментираме сериозно, едва когато спрем да виждаме нелегалната продажба на дискове по улиците.