Частните и държавните болници - с еднакви трудности, но с различни отговорности

28.11.2012 | 10:40
по статията работи: Петя Бързилска
Доц. д-р Стайко Спиридонов, Председател на Националната асоциация на частните болници, пред Econ.bg
Частните и държавните болници - с еднакви трудности, но с различни отговорности
Снимка: Личен архив

Специално за Econ.bg

Визитка

Доц. д-р Стайко Спиридонов, д.м., завършва Медицинска академия – София, със специалности "Хирургия" и "Естетична хирургия". Магистър е по здравен мениджмънт и здравна политика. Създател е на Медицински комплекс „Хигия” - първото лечебно заведение за болнична помощ с частна собственост в България и Източна Европа. Председател е на Националната асоциация на частните болници в България и Националното сдружение за здравна политика и мениджмънт (НСЗПМ). В периода 1995–1998 г. участва в програма "Фар" към Министерството на здравеопазването и Българския лекарски съюз (БЛС) в разработката на проект "Рамки на частната медицинска практика в България”. След разрушително земетресение в Турция през 1999 г. организира полева болница в южната ни съседка, като помощта, оказана от българите, е безвъзмездна. Доц. Спиридонов е избиран два мандата последователно за член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС). Преподавател е във Факултета по обществено здраве към Медицински университет – София.

Доц. д-р Стайко Спиридонов ще бъде лектор на форума MySuccess.bg in Pharmacy, който ще се състои на 29 ноември 2012 г. с медийното партньорство на Econ.bg. Събитието ще представи добрите практики от фармацевтичния и здравния сектор и ще разгледа тенденциите при GMP стандартите. Негова основна тема ще е "Грижата за пациента".

Доц. Спиридонов, какво е нивото на здравните грижи, предлагани в частните болници у нас, в сравнение с тези, предлагани в държавните?

Доц. д-р Стайко Спиридонов:

В частните и в държавните болници работят едни и същи медицински специалисти. Условията в частните болници предполагат качествени медицински услуги. Това е предопределено от факта, че пазарът на медицинските услуги, доколкото той съществува, налага привличането на повече пациенти. Сами по себе си, като структура, частните болници са по-конкурентноспособни. И това е съвсем естествено. Нормално е когато влагаш лични средства да се стараеш да предлагаш безупречно обслужване, съвременна апаратура, да работиш с най-добрите лекари. 

Държавните, частните и общинските болници по Конституция и по закон са равнопоставени. Когато един пациент има нужда да ползва определена медицинска услуга, то той е свободен да избере лечебното заведение, в което иска да се лекува. По този начин също се стимулира конкуренцията между болниците. Това от своя страна води до положителни ефекти - подобряване на качеството на обслужване, оптимизиране на разходите и работния процес, намаляване на бюрокрацията. Истината е, че независимо от това дали са частни или държавни, лечебните заведения са изправени пред едни и същи трудности, но имат различни отговорности.

Как ще коментирате политиката на българското правителство в сферата на здравеопазването до момента. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да имаме работеща здравна система?

Доц. д-р Стайко Спиридонов:

В здравеопазването стоят огромни проблеми, които аз бих категоризирал в следния вид. На първо място -  неадекватното финансиране на здравната система, отнесено към изискванията на обществото за медицинската помощ. Т.е. искаме да караме мерцедес, а имаме пари за трабант. Вторият проблем е липсата на саморегулация в съсловните организации. Съсловните организации нямат законово обезпечени функции, поради липса на вътрешно реформирани структури на базата на промени в Закона за съсловните организации. Липсата на свободен пазар на медицинската дейност като естествен регулатор и на броя на болничните легла, и на броя болници е третият проблем. Необходимо е също така спешно Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да бъде обездържавена и деполитизирана. С пълна прозрачност за пациентите къде и как се харчат техните пари, които са частна собственост. Проблем за родното здравеопазване е и липсващата лична финансова отговорност и ангажираност на пациента в процеса на диагностика и лечение на дадено заболявание. Това би облекчило въвеждането на втори и трети стълб на финансиране.

Какво трябва да се промени, за да бъде улеснен достъпът на по-голяма част от обществото до качествени медицински услуги?

Доц. д-р Стайко Спиридонов:

Свободният пазар на медицински дейности, като естествен регулатор, определено би довел до по-високо качество на медицинските услуги. Защото всеки пациент иска едно нещо, а именно - да получава бърз достъп до качествена медицинска услуга.

Къде се губят парите за болниците и какво трябва да се промени при финансирането на болничните заведения?

Доц. д-р Стайко Спиридонов:

Принципно финансирането на болниците е несправедливо, съобразно тежестта на заболеваемостта в отделните лечебни заведения. Няма математическа формула, по която финансирането на болницата да бъде адекватно, съобразно степента на качеството на медицинските услуги в различните болници. Нарушен е принципът „парите следват пациента“, който беше идеoлогия при създаването на НЗОК през 1999 г. В момента принципът е „пациентът следва парите", което е грубо нарушение на Закона за здравно осигуряване, ограничени са свободата и достъпът на пациентите до болничното заведение, в което той желае да се лекува.

Какво трябва да се направи, за да се спре напускането на страната на медицински специалисти?

Доц. д-р Стайко Спиридонов:

Липсва финансиране за обучението на кадрите. Не е тайна, че водеща причина за желанието на лекарите и специалистите по здравни грижи да напускат страната е по-доброто заплащане в чужбина. Недофинансирането на болничното здравеопазване води до недофинансиране на самите специалисти. Винаги съм твърдял, че последното нещо, за което трябва да мисли един лекар, са парите, необходими за неговото лично финансово благополучие. Лекарят трябва да бъде обезпечен във всяко едно отношение и да мисли само за пациентите.

Какво ще промени въвеждането на колективния трудов договор в здравеопазването?

Доц. д-р Стайко Спиридонов:

Всякакъв вид договор в здравеопазването е свързан с подкрепата на икономически лостове. Ако тези лостове отсъстват, не е възможно това да се случи. Архимед е казал – дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и аз ще повдигна земята. А аз бих казал, че на българското здравеопазване са необходими мениджъри с опит и познания в областта на медицината.

Какви са основните методики за минимизиране на рисковете в болничните заведения и за защита на пациентите?

Доц. д-р Стайко Спиридонов:

Ако трябва да обобщя в едно изречение, то това са – високи технологии, качество на медицинската дейност и финансова обезпеченост на лекарите.

Оцени статията:
5.00/1
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Блондинка звъни на оператора си: - Извинете, не ми работи интернетът... - А вие с рутер ли сте? Кратко мълчание... - Не, сама съм!!!
На този ден 11.12   361 г. – Император Фравий Клавдий Юлиан влиза в Константинопол, поемайки по този начин властта в цялата Римска империя. 1792 г. – Френската революция:...