Специално за Econ.bg

По време на Третата национална среща на представители на частния сектор за сигурност фирмите от бранша дискутираха проблемите си и начините за тяхното решаване. С Людмил Маринчевски, председател на УС на Българския съюз на индустрията за сигурност (БСИС) и на Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО), разговаряме за новите моменти в проектозакона за частната охранителна дейност, за дейността на частните охранителни фирми и за мястото им на европейския пазар. Интервютю беше взето между първото и второто четене на проектозакона в НС.

Г-н Маринчевски, какво е състоянието на пазара на частната охранителна дейност в България?

Людмил Маринчевски:

Пазарът е много наситен. Броят на фирмите, които оперират на него, е около 800-850, а броят на лицензиите е около 1000-1100.

Какви са основните проблеми в сектора?

Людмил Маринчевски:

Днес един от основните проблеми в сектора е липсата на работна ръка. Друг основен проблем е свързан със законодателството и предстоящото приемане на нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Ако той влезе в сила, това ще постави в сериозно затруднение частните охранители. Проблем също така представлява и позицията на фирмите в новия ЗЧОД, които инсталират и поддържат технически системи за сигурност. Ако те бъдат изключени от него, това ще създаде сериозен дисбаланс между изискванията на клиента, качеството на услугите и реалните възможности на фирмите.

Точно за това подкрепяме предложението на Европейската конфедерация на частните услуги за сигурност (CoESS) инсталаторската дейност и поддръжката да влязат като охранители услуги в новия закон, тъй като в момента ЕС я причислява към обиковенните услуги.

Сред останалите проблеми в сектора е проблемът със стандартите, различните виждания на фирмите в бранша за това какво е качествено извършена услуга и какво – не.

Вие имате редица предложения за промени в Закона за частна охранителна дейност. Споделяли сте, че от 36 ваши предложния, засега в него са залегнали едва 12. Кои от другите настоявате да бъдат приети задължително?

Людмил Маринчевски:

Предложението за инсталаторите, въпросът за използването на служебни животни, забраната за използуване на лично оръжие при охранителна дейност,необходимостта от допълнителни документи при лицензирането на охранителните работници,включително и справка от прокуратурата.Считам,че е достатъчна справката от следствието,независимо ,че тя пристига в фирмата с закъснение когато работникът вече е запэочнал работа. Според мен това ще утежни допълнително процедурата при издаване на разрешителни и ще наложи допълнителни бюракратични нюанси, тъй като в крайна сметка тази бележка от прокуратурата няма да бъде погледната от никого, а процесът на въвеждане на работниците в работата ще бъде забавен, което може да доведе до сериозни проблеми за самата фирма.

Какви са отношенията ви с МВР и прокуратурата?

Людмил Маринчевски:

Нямаме отношения с прокуратурата, следователно нямаме и проблеми с тази институция..

Отношенията ни с МВР са добри, но когато става дума за контролната дейност от страна на МВР, тя се извършва единствено спрямо фирми, които са изрядни, а тези, които са неизрядни, оставят „извън борда”. Добре взаимодействуваме както по отношение на сигналните функции, така и по отношение оказването на съдействие при залавяне на престъпници, залавяне на крадци на територията на самите обекти, при сигнали за автокражби и други.

Като цяло сътрудничеството с МВР на оперативно ниво е добро Друг е въпросът, че Консултативният съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност е по-скоро орган с инструктивни функции, отколкото орган, в който може да се обсъждат въпроси и обменят мнения по проблемите на бранша . ЗЧОД с текстовете, внесени в МС, трябваше да бъде обсъден в КС.

Може ли да назовете някои от фирмите на пазара, които го подбиват?

Людмил Маринчевски:

Не бих се ангажирал с подобно мнение, тъй като това е деликатен въпрос. Имената на тези фирми са известни, но в крайна сметка пазарът ще ги „изхвърли” сам.

А има ли във вашата асоциация такива фирми?

Людмил Маринчевски:

Не, не бих казал. Поне не сред тези, които членуват в Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО). Има фирми, които осигуряват работниците си над минималната заплата за страната.Но най добре е работникът да се осигурява на брутната си заплата-това дава социална сигурност и е един от факторите мотивиращи за лоялност и качествено изпълнение на задълженията.

Според Вас колко време ще бъде необходимо на българския пазар на частна охранителна дейност да настигне европейския?

Людмил Маринчевски:

Бих казал, че и в момента българският пазар е на нивото на европейския в много отношения. Налице са много сериозни фирми, които работят при условия близки или равни на европейския пазар.

Придобиването на стандарта за качество на управлението е много важен фактор, тъй като ще намали броя на навлизащите на пазара фирми. По този начин на пазара ще навлизат единствено фирми, които са коректни и отговарят на изискванията за качество. Точно затова ще настоявам придобиването на стандарт за качество да бъде регламентирано нормативно, така че да е задължително за всички.

Какви са очакванията Ви по отношение на Държавната агенция „Национална сигурност”?

Людмил Маринчевски:

Не бих коментирал въпроса. Имам мнение, но на този етап не бих се наел с коментар.

Интервю на Петър Чернев