Г-н Посланик, има ли проблем чешката държава с инвестициите си в България?

Да, има проблем и той не е само един. На първо място са политизираните регулации и административният натиск, на който са подложени чуждестранните инвеститори в българския енергиен сектор и по-точно електроразпределителните компании. Към това трябва да добавим перманентните кампании, неблагоприятната среда, изкуствено намаляваните инвестиции и приходи. Всичко това се отразява на ЧЕЗ, която инвестира в българския сектор за разпределение на електроенергия и в която чешката държава има мажоритарен дял. Компанията понесе загуби както като икономически резултати, така и като имидж. В резултат на тези проблемите в Чехия вече се смята, че е прекалено рисковано да се инвестира в България, а и на Балканите като цяло, заради нестабилната среда. Мисля, че това възприятие всъщност е много по-вредно за България.

В същото време нашата взаимна търговия расте много динамично и вече наближава 1 млрд. евро. Това означава, че и двете страни продължават да се смятат за взаимно привлекателни за инвестиции, независимо от трудностите с чешките енергийни инвестиции в България.

На какво се дължи, според Вас, истерията със сметките за електроенергия?

За щастие, манипулираните протести, които се провеждаха под различна форма, вече са преодолени, но въпреки това продължават абсурдните обвинения към разпределителните компании. И в момента крайната цена на електричеството се влияе само маргинално от разпределителното дружество. Вече няма значение дали делът в крайната цена на разпределителната компания, плащан от потребителите е 3% или 1 на сто, или по-малко. Колко плащат хората зависи почти изцяло от фактори извън разпределението, основно от енергийния микс, тарифите и разходите на държавните енергийни предприятия. Което също има много общо с регулациите.

В момента няма достатъчно дебат по отношение на потребителското поведение – това често се отразява върху сметката за ток, може би по-решително от всичко останало. За всички е ясно, че България, в абсолютно изражение, има най-ниската цена на електричеството в целия ЕС – 10 евроцента за киловатчас. Ако трябва да сравняваме цените с доходите на хората, то картиката е различна.

Каква е цената на електроенергията в Чехия, съпоставено с тази в България? И защо цената на електроенергията в Чехия пада, докато тук се покачва?

Средната цена на електроенергията за чешките крайни клиенти е около 24 евроцента за киловатчас, което е над средното за ЕС от 21 евроцента/квтч, но е по-ниско от германските цени, които са 28 евроцента/квтч. Абсолютните стойности обаче не показват цялата картина. Когато тези стойности се сравнят с доходите, се вижда, че българите са по-зле от чехите, които пък са по-зле от германците. Така стигаме до проблема за нивото на доходите на хората, достъпността на електроенергията и каква част от разходите на домакинствата отиват за ток. Това вече е тема извън тази за чуждите инвестиции в българската енергетика. В Чехия дали цените трябва да се покачват или да се понижават, зависи от електроенергийния пазар, който у нас вече е либерализиран и всеки има право на избор на доставчик. Но самата либерализция не е гаранция за ниски или понижаващи се цени за всички – индивидуалният потребител може отново да вземе лошо решение и в крайна сметка да плаща повече, дори след смяната на снабдителната компания.

Ясно е, че част от нарастващия натиск тук в България се дължи на неконтролирания бум на възобновяемите енергийни източници, включително и на когенерациите, като и при двете има гарантирано изкупуване на преференциални цени, вследствие на което няколко собственици направиха очевидна печалба. А всички останали трябваше да платят сметката за ранното и бързо достигане целите на ЕС по отношение на производството на енергията от възобновяеми източници.Има и един друг ценови параметър, важен за разпределителните компании – техният дял в крайната цена на услугата. А той систематично се намалява през последните няколко години и сега представлява само една малка част от това, което е прието да бъде на другите места, включително и в Чехия. Това привидно изглежда като нещо добро за клиента, но всъщност задълбочава проблема с недостатъчните инвестиции.

Смятате ли, че управляващите у нас са разбрали урока, който получиха от бедствената ситуация през последните дни – а именно, че без инвестиции в мрежата не може да се гарантира сигурност на системата?

Последните снеговалежи изглежда удариха по-тежко гръбнака на енергийната система - преносната мрежа, отколкото контролираните от трите разпределителни компании мрежи. Очевидно и в двете мрежи инвестициите са недостатъчни, макар и по различни причини. Аз знам малко повече за причините за този проблеми при разпределителните компании. Година след година техните планирани капиталови инвестиции са одобрявани от регулатора само на 50-60% от дадените предложения. В последните десет години разпределителната компания ЧЕЗ е предложила да инвестира приблизително 1,2 млрд. лв. в мрежата си, като от регулатора са признали за инвестици едва половината от сумата.

Ироничното е, че за тези 10 години ЧЕЗ е инвестирала в мрежата си не само тези 640 млн. лв., одобрени от комисията, ами още над 130 млн. лв., които са взети от печалбата на дружеството. Една компания не бива да бъде ограничавана в капиталовите си инвестиции по този начин и да се очаква правилно да поддържа и обновява мрежата, която и без това е остаряла, за да намалява допълнително прекъсването на електрозахранването и да не допуска спиране на тока. Отложените инвестиции ще струват много повече в бъдеще…

Защо компании, които в другите страни работят без проблеми и са пример за добри корпоративни практики, тук перманентно са обект на обвинения, проверки, санкции и дори биват заплашвани с отнемане на лицензи?

По-скоро вие можете да ми кажете… Предполагам, че това е така, защото тези компании, изкуствено натискани и експлоатирани, се използват като инструмент, за да поемат разходите на други участници в енергийния сектор. Тези компании са подложени на натиск да толерират неплащането на сметките за ток, измамите или по-точно кражбите на ток – тоест продуктът, който се продава при пазарни условия, а не доставки на някакъв вид социална политика.

Обективни ли са, според Вас, извършените проверки на eлектрозапределителните и електроснабдителните дружества?

Не съм виждал и чел всички тези стотици хиляди страници, следвал съм процедурите и съм виждал някои от документите…Но човек не може да избяга от впечатлението, че всички проверки, призовки, разследвания и дори полицейско подпомогнати хайки в офисите на ЕРП-тата са служили за политическа поръчка и са преследвали други цели от рационалната регулация или управление по отношение на таксите. След всички бомбастични обвинения в миналото, включително и дрънкането на оръжия около лицензиите, в края на краищата на компаниите бяха наложени глоби за обикновени административни нарушения като значителна част от тях по-късно бяха успешно атакувани в съда.

Един от проблемите се оказаха общите условия, които уреждат отношенията между снабдителните дружества и клиентите. В това отношение има ли разлика в начина, по който са уредени тези отношения в Чехия и практиките в България?

Този въпрос трябва да бъде отпавен по-скоро към някой друг. Аз мога само да кажа, че се увеличава комфортът на тези, които не си плащат сметките или тези които манипулират уредите си . Тук този комфорт е значително по-голям, в сравнение с Чехия, особено сега, след последните промени в Закона за енергетиката, с които се забрани на ЕРП-тата да спират тока на некоректните си потребители преди почивните дни – защо?

От друга страна чешките потребители на ток , и аз съм един от тях, нямат проблеми с техните сметки или други енергийни въпроси. Там клиентите получават редовни авансови сметки и само веднъж годишно – при отчитането на електромера, сумата е различна.

 Много са митовете около дейността на енергодружествата, така наречените "чужди ЕРП-та", в България – за източване на пари от българските потребители към чешките пенсионери, че договорите със свръзани лица са един от каналите да се отклоняват средства към вътрешни фирми. Как ще ги коментирате?

Трябва ли винаги да се търси рационалното ядро при неверни или фалшиви обвинения? Но нека да говорим конкретно за договорите за предоставяне на услуги (SLA), за които се твърди, че са източили тези митични милиарди. Първо, контрактите с други дружества от компанията са законни, дори и съгласно европейското законодателство. На второ място, те са често срещана практика, дори и тук, сред българските държавни дружества, доколкото разбирам. Целта на подобни договори е да намали разходите на компаниите, като се поддържа качество. Също така, такива договори включват много по-малки обеми от операции и пари, отколкото бяха прокламирани. Съвсем наскоро аз бях отново конфронтиран с друго странно обвинение – твърди се, че трите ЕРП-та и чуждестранните собственици на термални и ВЕИ централи са отклонили 27 млрд. долара от България в последните десет години…! По този начин се завърта един нон-сенс в обществото: как е възможно да се източат от държавата десетки милиарди, докато общия оборот на компаниите в региона, не печалба (!), се смята, че е за десетки милиарди, независимо дали е в долара или е евро. Това е просто невероятно и създаването на подобни обвинения мирише на непознаване на основите на икономиката или на дезинформация.

Форма за политически натиск ли са постоянните заплахи за отнемане на лицензи на енергодружествата?

Надявам се подобни заплахи да не се получават повече. Лицензиите са основополагащ въпрос - играта с тях е като да си играеш с огъня…

Видяхме как френският посланик буквално спаси инвестицията на една френска фирма като повдигна проблема през медиите. Сега Вие заявявате, че олигархията в България иска да обезцени ЕРП-тата, за да ги купи евтино. Какъв ефект очаквате от изявлението Ви?

Добре е хората да знаят, че ние сме наясно с рисковете, пред които са изправени нашите инвестиции тук, без да обвиняваме никого, независимо дали е правилно или погрешно.

Предлагането на оферти и преговаряне за придобиване на активи е добър подход и дори понякога е търсено действие от собствениците. Когато обаче се правят опити с различни схеми за натиск и подклаждане на кампании изкуствено да се обезценят активите на чуждестранни компании, с идеята те да бъдат закупени по-късно, изобщо не е добре. Не е в стила и методите ни да започваме медийни кампании, дори и да имаме подозрения, че нещо нередно правят тукашните представители на властта или съдии. Но може би ние не сме били достатъчно провокирани от даден случай, както този, при които френския ми колега, изрази своята подкрепа и публично се намеси.

Промените в Закона за енергиката ще помогнат ли, според Вас, за оздравяването на сектора и ще направят ли по-привлекателна възможността за бизнес в този сектор?

Не мога да кажа, този въпрос трябва да го зададете на българските законотворци – те би трябвало да могат да обяснят предложените промени. Сред обясненията, които аз забелязах, бе и нуждата да се спаси финансово НЕК и да се намалят разходите на дружеството. Как това може да направи българският енергиен сектор по-атрактивно място за инвестиции, особено за чуждестранни, аз не мога да кажа. Това, което от друга страна може да бъде в помощ на подобряването на инвестиционната среда, е назначаването в полето на енергийните регулации на хора, които са известни със своите експертизи, почтеност и независимост. Някои от посочените вече имена, витаещи в пространството, изглежда дават подобна надежда.

Източник: iNews.bg