Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Тазгодишният носител на голямата награда "Агробизнесмен на България 2005" е Теодор Иванов. 46-годишният предприемач е създател и изпълнителен директор на една от най-големите фирми в търговията със зърно у нас - смесеното българо-швейцарско дружество "Аннона грейн", чиято инвестиция се реализира върху близо 100 хил. дка в Исперих и Разград. Тази година са произведени над 3 млн. т. пшеница. Българските фермери губят по 30-40 лв. на тон зърно

Г-н Иванов, трудно ли се прави земеделие в България?

Теодор Иванов:

Само по себе си фермерството е трудна задача и изисква много кураж, предприемчивост и доста късмет. В страната земеделието е най-голямата индустрия и ако се сметне обемът на зърнопроизводството, той възлиза на 2 млрд. лв. годишно. Много е важно обаче да има ясна визия къде сме и какво искаме да постигнем. Правителството трябва да излезе с обща програма, в която да има конкретни параметри и приоритети, а не българските фермери да губят от производството на пшеница през последните две години. 

А как стои въпросът с банките - все по-склонни ли са да отпускат кредити или срещате затруднения?

Теодор Иванов:

За съжаление на много земеделски производители им е отказан кредит, което е доста странно. Например облигациите на ипотекарната банка в Дания, която е срещу селскостопански имоти и продукция, са с по-добър рейтинг, отколкото държавните ценни книжа. Т. е. не само банките, но и инвеститорите вярват на своите производители. У нас и сега банките са отворени към кредитиране на по-сериозните фермери. Но има и доста недобросъвестни ползватели на кредити. 

Конкурентоспособна ли е българската пшеница и как ще издържи след 1 януари 2007 г.?

Теодор Иванов:

България има голямо предимство пред западноевропейските производители - размерът на нашите ферми. Една средна ферма в Югозападна Европа е не повече от 2-3 хил. дка и това е максимумът. През последните години у нас започна процес на окрупняване на фермите с цел постигане на по-големи обработваеми площи. При зърното, който извади обем, той ще преговаря на пазара. 

Т. е. имаме шансове като износител на пшеница?

Теодор Иванов:

Да, определено. Още повече че себестойността на произвежданата у нас пшеница е доста по-ниска от тази на Европейския съюз. В България трудът е все още ниско платен, торовете и препаратите са по-евтини. Но така или иначе тази разлика ще се стопява във времето и единственото, на което може да разчитаме, са обемите. 

Каква е прогнозата Ви за 2006 г.?

Теодор Иванов:

Догодина ще има по-добри цени за пшеницата, защото в региона е засято по-малко зърно - средно с около 30%, и това ще окаже и психологически натиск върху купувачите да предложат по-добра цена.