Интервю на Фани Чоджумова, в. "Новинар"

Главният прокурор Борис Велчев е избран за поста през януари 2006 година. Той е бил съветник в отдел "Правен" на Министерския съвет. През 1990 г. става асистент в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където преподава Наказателно право и Международно наказателно право. Велчев придобива докторска степен, хабилитира се като доцент. По време на 39-ото и 40-ото Народно събрание е член на Консултативния съвет по законодателството. Велчев е бил председател на Правния съвет на президента от 2002 до 2006 г.

Г-н Велчев, какво ново можем да кажем за казуса „Майкъл Шийлдс" сега, има ли новини?

Борис Велчев:

Има развитие. В отдела „Международна правна помощ" на Върховната касационна прокуратура са пристигнали документи от британското Министерство на правосъдието, които трябва да оневинят Шийлдс. Те бяха анализирани, ще бъдат обсъдени в по-широк формат и ако се прецени, че има основание да се възобнови наказателното преследване, защото има нови обстоятелства, които не са били известни на българския съд, документите ще бъдат изпратени на окръжния прокурор във Варна, който е компетентен да го направи. На този етап, преди да обсъдим окончателно всички документи, нямаме окончателно становище по тях, но процедурата е започнала и в близките дни ще можем да кажем ще възстановим ли делото или не.

Вие самият успяхте ли да видите за какво става дума?

Борис Велчев:

За съжаление не, но това е нещо, което планирам да направя съвсем скоро. Имайте предвид, че документите пристигнаха в понеделник.

Възможно ли е Великобритания да няма достатъчно доверие в българския съд, за да действа по този начин?

Борис Велчев:

Правото на помилване е много специфично. То не е обвързано с никакви основания. Не се нуждае и от никакви пояснения. Това е една суверенна преценка на съответната държава едно лице да преустанови изпълнението на наказанието. Да си призная честно, бих предпочел това преустановяване да беше на друго основание. Например по хуманитарни или здравословни причини, а не на основание, че присъдата на българския съд е неправилна. Ако тя е неправилна, би следвало да се пристъпи към другия ред - да се възобнови наказателното дело и да се опитаме да намерим истинския виновник за покушението над нашия сънародник Мартин Георгиев. Това ни поставя в едно не особено добро положение. Излиза, че присъдата на българския съд, потвърдена от три съдебни инстанции, се оказва необоснована. Не съм сигурен, че е така. Всичко онова, което знам до тук, означава, че присъдата е правилна. Но нека изчакаме и видим какво твърди британската страна.

Всяка държава защитава своите граждани, нали така?

Борис Велчев:

Така е.

В определени ситуации и България би защитила своите, ако има основание...

Борис Велчев:

Но тази защита има законови предели. Не може да има защита на всяка цена.

 Доколкото знам вече и кралицата е помилвала Шийлдс?

Борис Велчев:

Не знам каква е процедурата. Но това не се отнася до анализите, които ние ща направим на новата документация.

За нас най-важното е да защитим нашия съгражданин, който можеше и да е мъртъв, нали?

Борис Велчев:

На този етап ние нямаме никакво основание да подлагаме под съмнение присъдата на господин Шийлдс. Факт е, че според нас той е виновен за извършването на това престъпление.

Какво е вашето становище, какво трябва да се промени в наказателното ни законодателство и какво - не?

Борис Велчев:

Ще се спра на Наказателния кодекс (НК). Навярно си давате сметка, че е абсурдно с него, който е приет в далечната 1968 година, да решаваме проблеми на актуалната престъпност през 2009 г. Очевидно е, че с поправки на парче, които, ако не се лъжа, са вече над 60, няма особен смисъл да се продължава. Трябва да направим необходимото в едни разумни срокове да приемем нов и модерен НК. Давам си сметка също така обаче, че това е тежка задача, която не може да бъде изпълнена за няколко месеца и междувременно трябва да се направят само най-неотложни промени, но успоредно с работата по създаването на нов НК. Не бива промените на парче и решаването на някакъв проблем в момента да дава основание да отлагаме тази иначе амбициозна задача да променим правилата на наказателното право.

Паралелно с промените в НК ще работи и група за нов кодекс?

Борис Велчев:

Това не зависи от мен, но ако трябва аз да избера стратегията, по която трябва да се работи, би била точно тази. Да се обсъдят най-неотложните промени и да се направят в сравнително кратки срокове, но успоредно с това веднага да започне работа група, която да изготви концепция за нов НК, за да не отлагаме непрекъснато изработването му във времето. Аз съм свидетел на това, че многократно през годините са заявявани намерения и те не са били реализирани. Това ни изправя пред необходимостта сега да се опитваме със средства, по-стари от 40 години, да решаваме реални проблеми. Що се отнася до Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), там са необходими някои дребни допълнения, които да направят досъдебното производство по-малко формално. Не бива да забравяме, че сега по силата на НПК досъдебното производство има подготвителен характер и същинският процес се развива пред съда. Но и едновременно с това, макар и подготвително по своя характер, то е много усложнено. Нашите бележки към Министерството на правосъдието са насочени към това да се предложи едно опростяване на процедурата в досъдебното производство. Много са предложенията и най-различни са.

Кое е най-важното?

Борис Велчев:

Трудно бих определил кое е най-важното. Направили сме много широк кръг предложения, не само за НПК. Предлагаме например провокацията към вземане на подкуп да се уреди като специално разузнавателно средство. Това трябва да стане и в НПК, и в Закона за специалните разузнавателни средства. Предлагаме да се разрешава това от съд и когато е счетено за необходимо от магистратите, да провокираме определени длъжностни лица, за които се знае, че са склонни да взимат подкупи, за да видим дали това е вярно или не.

Когато става дума за съд, на хората им настръхват косите, защото знаят, че това е една много бавна процедура.

Борис Велчев:

Не би трябвало да бъде така. Вие си давате сметка, че правилата на наказателния процес засягат човешки права. Единственият начин правомерно да посегнем на човешките права е да защитим някакъв по-висш интерес. Органът, който може да направи тази преценка навсякъде в Европа, включително и у нас, е съдът. В НК искаме да се въведат простички и ясни правила. Не да се мъчим да „вкараме" нарушенията на Закона за обществените поръчки в съществуващите текстове от НК, а да има простички и ясни правила. Например: Възложител на обществена поръчка, който наруши Закона за обществените поръчки и от това настъпят немаловажни вредни последици, се наказва. Ето такива простички правила бихме искали да има в НК.

Новината е, че ще бъде привикан на разпит бившият министър на здравеопазването Евгени Желев за онкоболницата.

Борис Велчев:

От вас чувам, възможно е да е вярно. Няма нищо необичайно в това да бъдат викани за разпит отговорни длъжностни лица да пояснят едно или друго действие, което са извършили по служба. Използвам поводът от тази новина, за да кажа, че ако някъде има престъпления, които се отличават с особена циничност, това биха били онези престъпления, които засягат правата на онкоболните, на социално слабите, на инвалидите. Има такива сигнали, които проверяваме. Ако те се окажат верни, боя се, че тези, които са извършили престъпление, трябва да понесат много строго наказание.

Какво стана с работата на специализираните звена, които бяха формирани по ваша идея?

Борис Велчев:

Така беше. Прокуратурата бе инициатор на тази идея. Тя беше реализирана още през миналата година на едно малко по-различно ниво. Те не бяха постоянно действащи екипи, по-скоро бяха създадени за определени дела. Сега амбицията ни е да създадем едни постоянни екипи, които да гарантират един много по-висок професионализъм и максимална координация между всички ангажирани институции за противодействие на тежката организирана престъпност и корупцията. Подписахме вече с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и председателя на ДАНС Цветлин Йовчев споразумение тези екипи да започнат работа от първи октомври. Надявам се резултатите от тяхната работа да последват в близките месеци.

Те ще бъдат мобилни групи, в смисъл хората вътре ще се менят, така ли?

Борис Велчев:

Не. Идеята е тези екипи да бъдат постоянни. Ще се състоят от прокурори, следователи и полицаи, както и от оперативни работници от МВР и специалисти от ДАНС. Идеята е те да бъдат постоянни, за да могат да се специализират. Да сме сигурни, че познават тежката организирана престъпност, че могат да видят делата във връзката им едно с друго. И това е намерението ни - да ги направим максимално стабилни, постоянни и независими.

А нямате ли намерение после да ги обособите в отделна служба?

Борис Велчев:

Това не зависи от нас. Това е въпрос на законодателно решение. Ако практиката по създаването на смесени екипи се окаже удачна, вероятно би могло да се търси някакво законодателно уреждане. Но на този етап това не е необходимо. Ние можем да го постигнем с едно споразумение.

Тези групи ще бъдат елитарни. Това ще бъдат най-обучените хора, най-подготвените професионалисти.

Борис Велчев:

Не искам да ги противопоставям, специално прокурорите, макар че това сигурно важи и за останалите колеги от МВР и ДАНС. Няма маловажни и важни дела. Не можем да кажем, че това са най-добрите, а всички останали са по-лоши. Те ще имат специфична функция. Тяхната задача ще е да се специализират в противодействие на тежката организирана престъпност и да познават в детайли определени корупционни механизми, свързани с подкуп или други такива престъпления.

Работата на тези звена ще бъде тайна или ще се изнася на показ?

Борис Велчев:

Ще бъде тайна. Искаме да осигурим независимост на тези звена, както от ръководствата на съответните организации, които да не им се бъркат в работата, така и от всякакъв натиск, включително медиен и обществен, за да могат да работят спокойно.

Да не би да искате да направите структура, паралелна на ДАНС?

Борис Велчев:

Не, не. Ние искаме да направим екипи, които да гарантират, че по важни, знакови дела усилията на всички ангажирани институции ще бъдат максимално ангажирани.

Какво става с взаимоотношенията ви с Брюксел, поддържате ли връзка? Какви сигнали идват от там?

Борис Велчев:

Прокуратурата не е самостоятелен субект в отношенията с Европейската комисия. Ние участваме във всички усилия на правителството, което поддържа комуникацията с ЕК да представим нашата национална позиция. Очевидно е, че съдебната власт, макар и независима, не може да бяга от отговорност и да приема, че критиките в докладите на ЕК се отнасят само и единствено до изпълнителната власт. Съдебната власт е също адресат на тези критики.

И то много сериозен.

Борис Велчев:

Това поставя под съмнение редица идеологеми, че съдебната реформа е пред завършване. Не знам дали не се налага един ден да седнем и откровено да поговорим за това докъде е стигнала тя.

Според вас докъде е стигнала?

Борис Велчев:

Ами не е напреднала много. Вие виждате, че й няма особено доверие и българското общество, и нашите партньори от ЕК. Това не може да не ни притеснява. Не твърдя, че усилията до сега са били напразни. Сигурно не са били напразни. Но да казваме, че те са били изцяло плодотворни, ми се струва много пресилено.

С кого искате да седнете на една маса, за да се проведе този разговор?

Борис Велчев:

Има различни формати. Очевидно е, че предстои и разговор във Висшия съдебен съвет, който е естественият орган за поставянето на тези въпроси. Мисля си, че би трябвало въпросът да се обсъди и в парламента, в правната комисия, може би, която да прецени включително и необходимостта от конституционни промени. Въпросите на съдебната власт са проблеми на националната сигурност и не би било лошо да се посвети едно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност на тема „Съдебната реформа и нейният напредък". Поставихме този въпрос и на последния Консултативен съвет. Не виждам никаква пречка той да не се занимае с темпа на развитието й.

Какво е мнението ви за новото управление на страната?

Борис Велчев:

Не ми е работа да давам оценки, но ние имаме добро и конструктивно взаимодействие с МВР. Аз мисля, че реформата там предстои. Има доста неща, които трябва да се случат. Те са в една напреднала фаза на подготовка. Онова, което се вижда на този етап, е много обнадеждаващо. Извеждането на полицията на улиците е една от мерките за преодоляване на недоверието към нея. Скоро беше проведена една мащабна акция срещу разпространението на наркотици. Тя е по инициатива на МВР и бе осъществена с вътрешни ресурси. Това са необходими и полезни инициативи. Те издават един много положителен стил на ръководството на МВР.

Как мина лятото за вас? Какво става с августовската съдебна ваканция, тя май намаля?

Борис Велчев:

За прокуратурата тя не важи.

Вие излизахте ли в почивка?

Борис Велчев:

Не обичам да говоря за личния си живот.