Много хора от бизнес света използват заетостта не само като оправдание, но и като символ, крепящ тяхното реноме. Колкото по-зает си, толкова по-добър си, явно, констатира Inc.com.

Писателката Лаура Вандеркам обаче коментира, че това са пълни глупости. Преди известно време Вандеркам прави запитване сред различни представители на бизнес сектора дали те наистина са честни, когато изтъкват колко са заети. Нещо повече – Вандеркам сама признава как често се улавя да следва същия лъжлив метод на обяснения как винаги е пренатоварена с работа.

Уморена от постоянно тежката си работна седмица, тя решава да води статистика за заетостта си.

„Много скоро осъзнах, че съм се лъгала относно инвестирането на времето си. Това, което мислех за пагубната 60-часова работна седмица, дори не се приближаваше до тези числа. Кълна се – мислех си, че прекарвам часове, миейки чиниите, а всъщност са били минути. Огромно количество от времето ми бе поглъщано от интернет, без да се усетя, още толкова прекарвах лежерно из къщата, без да имам каквато и да е идея какво точно ми се прави“, разказва Вандеркам.

Поуката от това? Че понятието „заетост“ много често е в главата ни и често е плод не на реални ангажименти, а на недобре разграфени приоритети, липса на организация и други фактори.

Вандеркам предлага едно простичко решение: Сменете формулировките си.

Вместо да казвате „нямам време“, опитайте с „Това не ми е приоритет в момента“, и вижте как ще ви се отрази това. Много често това се оказва и най-адекватното обяснение за ситуацията. С такива думи лесно ще се оправдаете пред себе си, като например за това, че не желаете да изгладите дрехите си.

Става по-трудно, когато процесът е свързан с други хора – опитайте да кажете някому „Нямам време за теб в момента, съжалявам, просто не си ми приоритет“. Във всички случаи обаче, смяната на формулировките напомня, че времето, или по-точно оползотворяването му, е въпрос на избор. Ако не ни харесва как го прекарваме, може да сменим дейностите си.

Вандеркам не е единствената, която теоретизира по този начин. Грейс Саундерс, която дава съвети относно организацията на ангажиментите и подредбата на приоритетите във времето, също говори за хроничното претоварване. По думите ѝ то е най-вече плод на невъзможност за критично разглеждане на приоритетите, а не фундаментална реалност в живота на хората.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!