Ако сте гледали американската продукция от 1997 г. „Добрият Уил Хънтинг“, чийто сценаристи и актьори в двете главни роли са Мат Деймън и Бен Афлек, ще се съгласите, че човек работи с най-голяма лекота, когато не осъзнава колко значим всъщност е трудът, над който се е фокусирал.

Още по-впечатляващ от самия филм е сюжетът, дал идея на двамата за сценарий. Той представлява кратък отрязък от живота и научния път на американския математик Джордж Данциг, който още като студент намира решението на два „нерешими“ статистически проблема. И то съвсем без да иска.

Откритието е с датировка 1939 г. По това време 25-годишният Данциг е в двегодишната докторска програма на Калифорнийския университет „Бъркли“, където изучава статистика под ръководството на Йежи Нейман.

Веднъж разсеяният студент закъснява за важна лекция в тази дисциплина. Забързан, той преписва от дъската две уравнения, мислейки, че са предвидени за домашна работа. И ги решава, без въобще да има представа за значимостта на това, което е направил.

Ето какво разказва самият Джордж Данциг, цитиран от електронното издание Snopes.com:

“Когато пристигнах със закъснение за часа на Нейман, на дъската имаше два проблема, за които реших, че са поставени за домашна работа. Преписах си ги.

Няколко дни по-късно се извиних на Нейман, че ми е отнело толкова време, за да напиша тази домашна работа – просто уравненията изглеждаха малко по-трудни от обикновено. Попитах до дали все още би ги приел. Той ми каза да ги хвърля на бюрото му.

Аз неохотно го направих, притеснен, че сред препълненото с хартия бюро домашното ми може да се загуби безвъзвратно.

Около шест седмици по-късно, в една неделна сутрин, към 8:00 часа, Ан, моята съпруга, и аз бяхме събудени от някой, който упорито блъскаше по входната врата. Беше Нейман. Той нахлу вътре с някакви документи в ръка и заяви развълнуван: "Току що написах въведение към един от трудовете Ви. Прочетете го, за да го изпратя веднага за публикация“.

За може би минута нямах представа за какво говори той. Накратко, оказа се, че задачите на дъската, чието решение бях намерил, мислейки ги за домашно, бяха всъщност два популярни нерешени проблема в статистиката.

Това беше първият намек, че има нещо по-специално около тях".

Двете уравнения популяризират Данциг в научните среди. С присъединяването на САЩ към Втората световна война обаче той прекъсва докторската програма и става част от американските военно-въздушни сили. Степента придобива от „Бъркли“ едва през 1946 г., като решените като домашна работа задачи стават част от финалния му труд. Той включва 10 проблема, 2 от които - „нерешими“.

Джордж Данциг има сериозен принос за развитието на съвременната математика, статистика и икономика. Най-известният му труд е в сферата на математическата оптимизация, която се използва в приложната математика – компютърната наука и мениджмънт изследванията. Най-общо казано, математическата оптимизация е метод, който се занимава с търсенето на оптимална стойност (максимална или минимална) на функция, когато тя е в дадени граници. Конкретно той разработва така наречения „симплекс метод“ като начин за решаване на задачи, възникващи при планирането на въздушни операции.