Към Одрин в тези дни прииждат все повече българи. Турският град, който се намира само на около 15 километра от българската граница, е предпочитана дестинация за туризъм и покупки - особено преди Коледа и Нова година. Тогава напливът от частни автомобили и автобуси на фирмите за  организирани екскурзии просто задръства гранично-пропускателния пункт, пишат от "Дойче веле".

Гьокхан Балта, представител на градските власти на Одрин в Сдружението на хотелиерите, казва пред местния печат, че се наблюдава силен приток на български туристи и че до Нова година в града няма свободни хотелски стаи. "В Одрин има общо 2500 хотелски легла. И всички те са резервирани от българи", подчертава Балта.

Основната причина за голямата популярност на Одрин е изгодният за българите обменен курс на валутата в момента. Защото за разлика от турската лира, българският лев е също така стабилен като еврото, с което е обвързан. Един български лев се разменя за около 8,94 турски лири. Докато през август едно евро струваше около 10 турски лири, междувременно еврото се разменя за над 17 лири. А курсът на лирата пада почти всеки ден.

"Дошли сме за новогодишни покупки. Накупихме си всичко, което успяхме, но най-вече баклава. Тук всичко е много висококачествено и крайно изгодно. Пристигнахме с една екскурзия и ще останем до след Нова година", казва една туристка. Българите купуват в Одрин предимно дрехи, но и всякакви други предмети за ежедневна употреба. А после се отбиват в ресторанта на Бахри Динар, който се радва, че всички маси за заети. От разговорите си с туристите Динар знае, че покупките им са почти изцяло за лична употреба, както и това, че българските митнически власти разрешават на сънародниците си безмитен внос на турски стоки до 300 евро. 

Докато българите се радват на евтините стоки, турците гледат с нарастващо недоумение на тази тенденция. Защото докато за чужденците Турция се превръща в шопинг-рай поради падащия курс на лирата, местните хора изпитват все по-големи затрудения да си купят и най-необходимото.

Миналата неделя няколкостотин синдикалисти излязоха на протести. Председателят на синдиката Арзу Черкезоглу обвини президента Ердоган, че иска да превърне Турция в страна на ниски заплати, с цел да повиши конкурентоспособността ѝ. Ердоган от години насам води политика на ниските лихви и многократно е подменял ръководителите на Централната банка, които не се съобразяват с неговия курс.

Ниските лихви стимулират турския износ, но за много от експортните си продукти местните производители са принудени да купуват вносни суровини, за които те плащат скъпо и прескъпо с долари. Затова сметките на Ердоган може и да излязат верни - но на гърба на крайно зле платената турска работна ръка. А цените растат постоянно - дори и за стоки от първа необходимост. През пролетта на миналата година бутилка слънчогледово олио струваше 30 лири, а междувременно скочи на 100 лири. Продавачи в Истанбул се оплакват, че са принудени почти всяка седмица да сменят табелките с цените на стоките в своите магазини.

Най-неочаквано финансовият министър Нуредин Небати, който бе назначен в началото на декември, обяви по турската телевизия, че положението на икономиката съвсем скоро щяло да се подобри. Той поддържа странните теории на Ердоган, че понижаването на лихвите ще задуши инфлацията в Турция.