Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net

"Имотите тръгнаха", казват вестниците. Банкови директори и представители на агенции за недвижими имоти алармират, че сега е моментът за покупка и че всяко забавяне ще е фатално. Лихвите за ипотечно кредитиране били на предкризисни нива и имало увеличение на молбите за заеми за покупка на жилища…"Насам, народе, който разбира, тука се спира…". Усмихнато лице от телевизора ни отговаря: "Ех, мечти, мечти…"

Не искам да звуча като мрачната Касандра, на чиито пророчества никой не е вярвал, но за да проверим дали посланията, с които сме облъчвани чрез медиите са верни, просто трябва да поразсъждаваме малко. Медалът има две страни, а истината винаги е някъде по средата.

Ако се поставим на мястото на представителите на кредитиращата сфера, има няколко факта, с които трябва да се съобразим. Банковата ни система е консервативна и е слабо развита. Тя е насочена изцяло към традиционните услуги, като депозиране на средства и отпускането на заеми. Липсва инвестиционното банкиране, което по време на кризата се оказа повече от добре, редуцирайки потенциалните удари за икономиката ни. Печелившото ни звено е кредитирането, и то по-специално и основно - ипотечните кредити. Те са сравнително консервативни, като се има предвид отпусканата сума, оценката на имота и доходите на кредитоискателя. От гледна точка на дейността им, пазарът и цената на недвижимите имоти са изключително важни относно търсенето на заемни средства. В случая те са в симбиоза. Затова и се радват на изключително внимание и ухажване от страна на банковите гурута у нас.

Ако пък разсъждаваме по пътя на икономическата логика, няма как да не поставим под съмнение изнесените по-горе лозунги. За да се движи нагоре цената на един актив, трябва да сме свидетели на засиленото му търсене, което според експертите в областта било вече факт. То зависи от покупателната способност на населението, т.е. вътрешният пазар трябва да е активен - нещо, което статистиката не ни показва. Слабото помръдване на вноса ни говори за това, че българите продължават да отлагат покупката на доста по-евтините вносни стоки като електроника, дрехи, като се забелязва слабо вътрешно търсене и на пазара на мебелни изделия. Независимо от това кой е прав относно нивата на безработица - министър Младенов или НСИ, тя е около 10% и откъдето и да я погледнем е достатъчно висока, за да стопира всякакво вътрешното търсене.

Кредитирането е мъртво. Промоции с лихви близки до предкризисните нива за първата или втората година няма да убедят обществеността в изгодата да се теглят заеми във времена като днешното и при тези стойности на лихвите. Наличието на висока безработица в комбинация с призрака на световна инфлация, причинена от програмите за количествени улеснения в САЩ и волатилността на международните пазари, не помага за повишаване на приходите на средностатистическите семейства.

Поради нетните плащания по вътрешнофирмени кредити в съответствие с погасителните планове на предприятията, по предварителни данни преките инвестиции в страната за януари - май 2011 г. намаляват с 26.9 млн. евро (0.1% от БВП), при увеличение от 384 млн. евро (1.1% от БВП) за януари - май 2010 г. Наличието или липсата на ПЧИ е от огромно значение за малка и отворена икономика като нашата. Това го доказа състоянието на родното стопанство в периода 2000-2007 г., когато рекордната им стойност доведе до балони в сферата на недвижимите имоти и капиталовия ни пазар. Сега липсата им кара "Софикс" да си пълзи по дъното, но пък някак си някакви хора допускат, че жилищата ще растат неимоверно много. Да, това ще се случи един ден. Това е сигурно. Когато страхът ни отстъпи мястото си на нашата алчност. Но за да настъпи този ден, трябва да са налице коментираните по-горе условия.

Нека не забравяме, че при наличието на 30 милиарда лева блокирани в банковата ни система, в държава с ниско заплащане и висока безработица, без наличието на ПЧИ, вътрешният пазар няма как да се събуди. Неписана истина според редица експерти е, че движението на пазара на акции предшества това на недвижимите имоти, и в двете посоки. Според тях в период от 6 месеца до година, след ръст или спад на капиталовия пазар, имотният ще го последва. Тази закономерност се обяснява с множество причини, като по-доброто секторно представяне, различните инструменти за инвестиране, както и по-добрата ликвидност на фондовите оператори.

Все още, поради липсата на свежи средства в икономиката ни, "Софикс" не е показал на какво е способен. Как тогава това ще сторят жилищата, паркингите и моловете!?