*Текстът няма претенцията да се превръща в продължение на великата творба "Бай Ганьо" на Алеко Константинов

Ако случайно се чудите от кой терминал излита български самолет, мога да ви кажа много лесен начин, по който да се ориентирате. Ще ви разкажа история, от която става ясна разликата между нас и други европейски народи по инфраструктура, манталитет и обслужване, за съжаление не в наша полза.

Вече имах възможността да ви загатна за изпитанията, с които един пътник може да се сблъска, когато е нарушена авиотранспортната организация.

След горната случка, връщайки се от Лондон към София, попадам на "Хийтроу". За зла участ летището е въвело по-висока степен за проверка на пътниците заради терористичния атентат на руското летище "Домодедово" на 25 януари тази година. На хората не им пука, че имаш някакви минути до полета. Отварят чанти, вадят лаптопи, чак батериите на преносимите машинки сканират. Ако случайно сте с по-високи обувки или кубинки, няма да ви се размине и ще се наложи да притичате боси по терминала.

След като са минали проверката, нашенците може да бъдат разпознати и чути от метри. Поне така се ориентирах аз. Строени пред изхода на ръкава, цъкат и пуфтят, че им се налага да чакат, "к'во е това нещо, че все още няма никой от служителите на летището, за да се задвижи опашката".

Ако случайно пък наблизо има "фрий шоп", съветвам ви, заслушайте се. Български разговор отново потвърди, че съм на точното място. Сред усмихнатите магазинерки забелязах кисел Бай Ганьо, на видима възраст над 50 години, който викаше: „Е те това от тук ли ще го влачиш. А'де ма, (х)ората ‘зеха да се бутат".

Киселата му физиономия стана дваж по-кисела на вид, когато жена му, видим непукист, тупна няколко торби и каза ведро: „Т-у-у, хайде".

О, небеса, тези двамата бяха точно до мен в самолета. Когато започнаха да разнасят напитките, стюардесите казаха на ясен български език, че има 3 вида бири, нашият гордо поиска четвърти модел. Хората вежливо му казаха, че не разполагат с тази бира. Разочарованият ми спътник само изсумтя: "Пфу, като нема, нема - кво да ви правя, ще пием друга".

Байганьовщината завърши с диалог: "Този сандвич не ми харесва", обърна се мъжът към придружаващата го жена. Тя пък премига, направи учудена физиономия и каза: "Харесва ти, не харесва, ще го ядеш, след като са ти го дали".

Реших да разнообразя пътуването си и си извадих лаптопа да се поровя из него. Човекът, хапнал и пийнал от нежеланата бира и сандвич, се обърна към мен и каза: "И момче, като пишеш сега, да поздравиш баба си от мен". Казах, че непременно, още от борда на самолета, ще й пратя приветствията му, след което той заспа.

Иначе тази ситуация набързо ме развесели след друго недоразумение. Усмивката и спокойствието, което излъчваха британските служители на летището, могат да успокоят и най-напрегнатия човек. Отивам да си взема билет и поради печатна грешка, вместо да напишат, че моят полет е на двайсети изход, написали седми, който се намира на другия край на терминала. Стигам аз там, питам служителката и тя ми казва със спокойствие и дежурната усмивка, че не съм за тук и с бавно темпо започна да цъка в компютъра: „Я да видим! "България Ер" не е тук. Това е изход за Кенийските авиолинии". Попремига през иначе сексапилните очилца и каза: "Полетът е след 20 минути на другия край. Така, завивате наляво, после направо, минавате покрай три заведения за бързо хранене и ще го видите", упъти ме тя.

Естествено, човек може да стигне до там само с препускане. След като стигнах, бях кълбо от буреносни нерви и с изплезен език, с който можех спокойно да си направя вратовръзка. Поисках служителите да ми обяснят как е възможно подобно нещо. И отново получих усмивка и отговор: "Успокойте се господине, поемете въздух".

Казвам: "Не ме ли виждате, че нямам въздух". А отсрещната страна: "Не е драма, вижте какво слънце е напът да изгрее, пък имате цели три минути, за да прекосите ръкава...".